В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествали рождението на Иисуса Христа.

 В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тази преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

Прочети още...

 Молитвата е насъщна потребност на човешкия дух. Без молитва няма истински духовен живот. Чрез молитвата ние влизаме в благодатно общение с Бога. Светата Църква мъдро е отредила периоди на усилена молитва, на духовен подвиг. Това са дните на четирите поста през годината.

 Особено благоприятно време за духовно издигане, време за покаяние, както се призовава в една стихира, е Великият пост. За постигане на нужното покайно настроение през тези дни помагат умилителните песнопения, както и големият брой четива.

Прочети още...

 Постът в Православната църква обхваща цялостното духовно състояние на човека. Той е съвкупност от добри дела, искрена молитва, въздържане от всичко, включително и от определени видове храни. Постът не е цел, а средство за смирение на плътта и очистване от грехове. Без молитва и покаяние постът се превръща само в една диета.

 Сам Бог е поставил предписанието за поста още в Стария Завет: "... обърнете се към Мене от все сърце с пост, плач и ридание" (Иоил 2:12).

Прочети още...

 Според известното кратко житие на Константин Философ, наречен в монашеството Кирил, произхождал от знатни родители Лъв и Мария, солунски славяни. Високото положение на бащата и богатите дарования на момчето отворили вратите на знаменитата Магнаурска школа в Цариград, където Константин се учил заедно с децата на византийските царе и боляри под ръководството на известни учители и на учения Фотий, бъдещия цариградски патриарх.

Прочети още...

 Свети Харалампий пострадал в началото на III век при римския император Септимий Север (196-210 г.). Той бил епископ в гр. Магнезия, в Тесалия. Без да се страхува от гонението, смело проповядвал истинния Бог и се стараел да отвърне людете от поклонение на идолите. Той говорел: „Моят Цар Иисус Христос пратил пророците и апостолите, за да могат всички люде да се вразумят от тяхната проповед и да вървят неуклонно по пътя на правдата. Покланящите се на идоли предават душата си на смърт. А Иисус Христос чрез пророците и апостолите ни показват пътя към вечния живот, а не да вършим дела, които принасят на душата вечна гибел.“

 Езическите власти уловили светия впископ и го довели при съдията, който дълго го увещавал да се поклони на идолите. Епископът решително отказал да се отрече от Господа Бога и тогава го предали на страшни изтезания. Стържели тялото му с железни нокти, докато го одрали жив, но старецът с търпение и мъжество понасял страданието и говорел на мъчителите: „Деца, благодаря ви, дето като стържете вехтото ми тяло, обновявате моя дух, който желае да се облече в нов, вечен живот.“

Прочети още...

         

 

Нагоре