Сещам се за една история, станала едно време в Съветския съюз. В годините на тотална репресия спрямо вярващите атеистичната пропаганда се разраствала с цел да обхване всяко населено място, всеки човек, всяка душа. Така в едно село пристигнал професор от Москва да разясни на хората колко назадничаво е да се вярва в Бога. Събрали в една зала всички селяни и в продължение на повече от час професорът разпалено привеждал всякакви доказателства, за да обори християнската вяра. Всички слушали захласнато при пълна тишина. Лекторът завършил словото си удовлетворен, потривайки ръце, че са го разбрали и е направил на пух и прах християнството. Тогава организаторите изкарали напред клисаря на селската църква, за да се види резултатът от лекцията и какво ще каже в отговор на професора. По лицата им се прокрадвала ехидна усмивка. Клисарят пристъпил смирено. Огледал залата, всички били вперили поглед в него, помълчал и с висок глас тържествено казал: Христос Воскресе! Цялата зала като един мощно отговорила: Воистина Воскресе!

Прочети още...

Помни, прочее, откъде си паднал... Така говори Господ на Ангела на Ефеската църква в откровението на Иоана Богослова. Но помни нелекомислено и равнодушно, а така, че да намериш в това подбуда към покаяние и възвръщане към предишните добри дела. Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела (Откр. 2:5). Ето, тази заповед би трябвало да се внушава непрестанно на всеки човек и на цялото паднало човечество. Спомняй си първоначалното блаженство на прародителите, велико и неописуемо, изгубено чрез грехопадението, и с това разпалвай у себе си ревността и грижата към издигане и възвръщане на изгубеното. Така болният, спомняйки си приятното състояние при здраве, по-усърдно желае оздравяване. Пленникът, спомняйки си радостта на свободата, търси освобождение. Обеднелият, спомняйки си покоя на доволството, полага всички усилия отново да забогатее. Мисля, че никой не би бил безгрижен и нехаен за своето спасение, ако човешката памет не отслабваше, а помнеше: колко хубаво е било до падението и колко лошо е станало след него.

Прочети още...

 Център на подвижните празници е Великден, наречен Пасха. Той е празник на Христовото възкресение, който в Православната църква се възпява като "празник на празниците и тържество на тържествата". Предпразненство на Великден е цялата св. Четиридесетница, и по-специално Великата (Страстната) седмица, най-вече Велики петък и Велика събота, а следпразненство - периодът до св. Петдесетница, и по-специално до св. Възнесение, а най-вече Светлата седмица.

Прочети още...

 Днес светата Църква ни напомня за Страшния съд. Тя вече ни припомни смирената молитва на митаря: Боже, бъди милостив към мене грешника. Внуши ни да не се предаваме на падение, а като станем, подобно на Блудния син, да отидем при милосърдния Отец и да го молим да ни приеме като Свои наемници, понеже сме недостойни да се наречем Негови синове. Но тя още се страхува да не би някой по невнимание да е пропуснал тези уроци и поради ожесточение на сърцето да остане в своите грехове. Ето защо днес, като ни рисува картината на Страшния съд, тя още по-високо зове: „Покайте се“. Ето, Бог е определил един ден, който ще дойде и ще изнесе наяве тайните на тъмнината, ще разкрие сърдечните помисли и ще въздаде всекиму според делата. Тогава за грешниците не ще има пощада. Ще влязат в радостта на Господа само праведните и ония, които след падението са принесли искрено покаяние и са поправили своя живот. И тъй, спомняйки си за този страшен ден, нека престанем да грешим, нека се покаем и да вземем твърдо решение да живеем според заповедите на Господа.

Прочети още...

 - Отче, винаги ли грижите отдалечават от Бога?

 - Слушай да ти кажа: Когато едно дете си играе и е погълнато от играта, дори не забелязва, че баща му е до него и го милва. Ако за малко прекъсне игрите си, тогава ще го усети. Така и когато имаме грижи, не можем да почувстваме Божията любов. Бог дава, а ние не можем да усетим това. Внимавай да не пилееш ценните си сили в ненужни грижи и суетни неща, които един ден ще се превърнат в прах. Тогава и телесно се уморяваш, и ума си разпиляваш безцелно, а след това по време на молитва отдаваш на Бога умора и прозявки, също като жертвата, която принесъл Каин (вж. Бит. 4:3-7). Тогава е естествено и вътрешното ти състояние да е Каиново, т.е. изпълнено с тревоги и въздишки, предизвикани от дангалака, който ще стои до теб.

Прочети още...

         

 

Нагоре