Живейте свободно, не бъдете християни на “задължението”. Истинският християнин не живее с “трябва”, живее свободно и с любов. Върши онова, което искаш, без да се чувстваш задължен.

 Да бъдеш задължен за нещо води до “трябва”, а това състояние те кара да се чувстваш зле и те поболява, като накрая се превръщаш в типичен християнин.

Прочети още...

 Повечето хора днес не са изпитвали радостта от жертвата за другия и не обичат труда. Разпространиха се мързелът, стремежът към уреждане на себе си и многото комфорт. Оскъдняха любочестието и жертвеността. Считат за постижение, когато успеят без труд да постигнат нещо, когато се уредят. Не се радват, когато не са уредени. А ако гледаха духовно на нещата, именно тогава щяха да се радват, защото им се дава възможност за борба.

Прочети още...

 Добре е за онзи, който иска да живее духовен живот и особено за монаха, да се намира далеч от такива занимания, занятия и т.н., които го отдалечават от духовната цел. Да не се захваща с много дела, които нямат свършване, защото тъй или иначе работата край няма. И ако не се научи да извършва вътрешна работа в себе си, постоянно ще се отвлича във външни занимания. Хората, които се стремят да свършат несвършващата работа, завършват този живот с духовни несъвършенства и в края на живота си се каят, но това не им помага за нищо, защото вече им е излязъл паспортът (за пътуването към другия живот). Освен това една почивка за известно време е задължителна в работата.

Прочети още...

 Добро нещо е знанието, добро е и образованието, но ако те не бъдат осветени, тогава са безполезни и водят човека до погибел. Веднъж в колибата дойдоха няколко студенти, натоварени с книги и ми казват: „Отче, дойдохме да поговорим върху Стария Завет. Бог забранява ли знанието?“ „Кое знание, питам ги, това, което се придобива чрез разсъдъка ли?“ „Да“, казват ми. „Ами това знание, казвам им, може да те отведе до Луната, но до Бога не може да те въздигне.“ Добро нещо са силите на интелекта, които с помощта на милиарди, изразходвани за гориво и т.н., издигат човека до Луната, но несравнимо по-добро нещо са духовните сили, които въздигат човека до Бога, което е и неговото предназначение, и то със съвсем малко гориво – с един сухар. Попитах веднъж един американец, който беше дошъл в колибата: „Вие като сте такава голяма държава, какви постижения имате?“ „Стъпихме на Луната“, отговаря ми. Питам го: „Колко е далече от тук?“ „Да речем около половин милион километра“ – отговаря ми. „Колко милиона изхарчихте, за да стигнете до Луната?“ „От 1950 г. досега сме изхарчили цели реки долари“. „А до Бога стигнахте ли? – питам го. Колко далече е Бог?“ „Бог, казва ми, е много далече“. „Ние обаче, казвам му, с един сухар стигнахме до Бога!“

Прочети още...

 Сещам се за една история, станала едно време в Съветския съюз. В годините на тотална репресия спрямо вярващите атеистичната пропаганда се разраствала с цел да обхване всяко населено място, всеки човек, всяка душа. Така в едно село пристигнал професор от Москва да разясни на хората колко назадничаво е да се вярва в Бога. Събрали в една зала всички селяни и в продължение на повече от час професорът разпалено привеждал всякакви доказателства, за да обори християнската вяра. Всички слушали захласнато при пълна тишина. Лекторът завършил словото си удовлетворен, потривайки ръце, че са го разбрали и е направил на пух и прах християнството. Тогава организаторите изкарали напред клисаря на селската църква, за да се види резултатът от лекцията и какво ще каже в отговор на професора. По лицата им се прокрадвала ехидна усмивка. Клисарят пристъпил смирено. Огледал залата, всички били вперили поглед в него, помълчал и с висок глас тържествено казал: Христос Воскресе! Цялата зала като един мощно отговорила: Воистина Воскресе!

Прочети още...

         

 

Нагоре