Πо въпроса за построяването на храм "Свети Николай" пише йеромонах Инокентий Софийски във вестник "Известник" от януари 1910 г. на основание на документи от архива на руския Свети Синод:

 "През 1858 г. се откри във Варна руско вицеконсулство. Първи вицеконсул е А. В. Рачински, человек горещ закрилник на българските интереси. Благодарение на своята умелост и тактика той сполучи да извоюва правото, щото да се чуе славянско богослужение в една от църквите на град Варна, които през онова време са в ръцете на силните на деня - гърците." [1]

Прочети още...

 Когато пречистата Дева навършила три години, праведните ѝ родители изпълнили обещанието, което дали пред Бога, преди още тя да се роди. Затова те тържествено въвели своята дъщеря в Йерусалимския храм и я посветили на Бога.

 Древните отци на Църквата, като възпяват Въведение Богородично със свещени песни, разказват как Йоаким и Ана събрали своите роднини и приятели; млади девойки със свещи в ръце вървели пред светата Отроковица, а след тях родителите водели пречистата Дева и я довели до Йерусалимския храм. Първосвещениците и служителите в храма ги посрещнали с пеене на свещени химни. Св. Герман, патриарх Цариградски, в една свещена песен влага такива думи в устата на св. Ана:

Прочети още...

 През втората половина на XIX век българите във Варна отбелязват възраждането на българщината в града. Отслужва се първата света Литургия на църковно-славянски език, организира се първата българска община и се открива първото българско училище.

 Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли "Св. Архангел Михаил". Общината наричана дотогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна".

Прочети още...

 Архангеловата задушница предхожда големия празник на св. Архангел Михаил. С вяра в безсмъртието на душата и във възкресението на мъртвите, във всеки православен храм се отслужва панихида за починалите наши близки.

 Скръбта за нашите починали близки хора би била безгранично неутешима за нас, ако Господ не беше ни дарувал вечен живот. Колко безсмислен щеше да бъде животът, ако той би се свършил със смъртта ни.

Прочети още...

 Веднъж апостолите, които преди това са изпратени от Иисус да възвестяват Божията слава, се връщат при Него и Му казват с радост – „Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам“ (Лука 10:17). Той им отговаря – „не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата“ (Лука 10:12). Какво значи името ти да бъде написано на небесата? Ще рече, вечно да пребъдваш в Царството Божие, да се удостоиш да виждаш славата на Бога, да живееш вечно с Бога.

 Днес, ние честваме една велика мъченица за Христовата вяра, българка по произход - св. Злата Мъгленска. Тя записа името си на небесата. Отличавала се със силната си вяра в Господ, със своята външна красота, с добродетелите, които на дело прилагала в своето ежедневие. В един турчин се разпалила страст към нея и я поискал за своя жена. Отвлякъл Злата и започнал с всякакви ласкателства и обещания да я склонява да приеме исляма и стане част от неговия дом. Тя се противила и казвала, че това няма как да се случи, защото е християнка и не иска да предава своята вяра.

Прочети още...

         

 

Нагоре