-Не е ли по-добре, отче една работа да се върши по-бавно, но човек да запазва спокойствие в себе си?

 -Да, така е, защото, когато човек се труди спокойно, опазва мира си и така освещава целия си ден. За съжаление не сме разбрали, че когато вършим бързо една работа, това ни изнервя. А работата, която се върши в нервно състояние, не се освещава. Не бива да си поставяме за цел да направим колкото се може повече и при това да бъдем напрегнати и притеснени. Това е демонично състояние.

 Ръкоделието, което се изработва със спокойствие и молитва, се освещава, а също освещава и хората, които го ползват. Затова и миряните искат да си купят от монасите някоя ръкоделие за благословение. А онова, което е извършено прибързано и нервно, предава това демонично състояние и на другите, които ще го ползват. Забързаната работа, вършена с притеснение, е характерна за много хора в света. Душевните вълнения и притеснения на работещите предават душевен смут, а не благословението върху техните ръкоделия. Чудно е как състоянието на човека въздейства и върху ръкоделието, което той изработва! Страшно е да си помислим! Резултатите от работата зависят от състоянието, в което се намира човек, когато прави нещо. Ако е изнервен и ядосан, и ругае, това, което върши, няма благословение. Докато, ако пее, или казва молитвата, тогава работата ми се освещава. Първото е демонично състояние, второто е божествено.

 Ако действате с благоговение и работите с молитва, винаги се освещавате и всичко се освещава. Когато човек държи ума си в Бога, освещава своя труд, свое ръкоделие. Да речем, правя една кутия и си казвам Иисусовата молитва, моля се и заедно с това се трудя за слава Божия. Целта ми не е да правя и да ги правя бързо, за да направя колкото се може повече и да съм постоянно под стрес и напрежение. Това е демонично състояние. Не за това сме дошли в манастира, а сме дошли, за да се осветим и да осветим и това, което вършим. Това е причината, поради която понякога се чувстваш като една добра държавна служителка, защото, когато бързаш да си свършиш задълженията, забравяш да вземеш и Христа със себе си. А ако започваш с молитва, ще се чувстваш като Христова служителка. Затова към работата прибави и молитва, за да се осветиш и ти, и твоята работа. Знаеш ли какви благословии и какви блага изпраща Бог?

 -Отче, когато работата е интелектуална например, някаква преводаческа работа, как е възможно да си казваш молитвата, за да се освещава и работата, която вършиш?

 -Ако умът ти е в Бога, дори да е интелектуална работата, която вършиш, тя се освещава, защото живееш в божествената атмосфера, макар че не можеш да си казваш молитвата. Когато човек се намира в духовно състояние, това много му помага. Не се опитва да разбере смисъла на нещата с разсъдъка си, но бива просвещаван и го открива посредством божествено просветление.

 -А когато не съм достигнала такова духовно състояние и трябва да върша една такава работа?

 -Тогава ще я вършиш, но ще се молиш и ще просиш от Бога да те просвещава. Ще се стремиш колкото можеш да получиш полза от божествения смисъл на това, което превеждаш и да работиш с благоговение. На всеки час, или на всеки два часа да правиш почивка за малко и да казваш молитвата.

 -Отче, особено в преводаческата работа има голямо разсейване. Човек трябва да се рови в речници, да чете коментари…

 -И друг път съм казвал: това, което помага особено при преводите, е личният духовен опит и чистите помисли, които правят човека съсъд на благодатта. Тогава тълкуването на божествения смисъл е плод на божествено просветление, а не на разсъдъка, на речника или на мастилницата. Искам да кажа, че човек трябва да се уповава на първото, на божественото, а не на второто, на човешкото.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

         

 

Нагоре