- Отче, винаги ли грижите отдалечават от Бога?

 - Слушай да ти кажа: Когато едно дете си играе и е погълнато от играта, дори не забелязва, че баща му е до него и го милва. Ако за малко прекъсне игрите си, тогава ще го усети. Така и когато имаме грижи, не можем да почувстваме Божията любов. Бог дава, а ние не можем да усетим това. Внимавай да не пилееш ценните си сили в ненужни грижи и суетни неща, които един ден ще се превърнат в прах. Тогава и телесно се уморяваш, и ума си разпиляваш безцелно, а след това по време на молитва отдаваш на Бога умора и прозявки, също като жертвата, която принесъл Каин (вж. Бит. 4:3-7). Тогава е естествено и вътрешното ти състояние да е Каиново, т.е. изпълнено с тревоги и въздишки, предизвикани от дангалака, който ще стои до теб.

 Нека не пилеем безцелно плода, сърцевината на нашите сили, а след това за Бога да ни остават само черупки. Грижата извлича всичкия нектар на сърцето и не оставя нищо за Христа. Ако забележиш, че умът ти постоянно се пилее и се отвлича по разни работи и т.н., трябва да разбереш, че не вършиш добре и да се обезпокоиш, понеже си се отдалечил от Бога. Да разбереш, че си по-близо до вещите, отколкото до Бога; до творението, отколкото до Твореца.

 Много често за жалост светското удоволствие от извършената работа заблуждава дори и монаха. Човекът, естествено, е сътворен да върши доброто, защото и Творецът му е благ. Но монахът се подвизава за това – от човек да стане ангел. Затова и трудът му по отношение на материалното трябва да е ограничен в най-необходимото, за да се труди за духовното. Тогава и радостта му ще идва от духовните плодове, които ще придобива, ще бъде духовна, а той ще има в изобилие духовна храна за себе си и ще може да дава и на други.

 Поради многото работа и грижи човек забравя Бога. Старецът Тихон обичаше да казва: „Фараонът давал много работа и много храна на израилтяните, за да забравят Бога“. В наше време дяволът е направил хората така, че да потънат в материалното, в земните грижи; много работа, много ядене, за да забравят Бога (вж. Изх. 1:13-14), и по този начин да не могат, или по-скоро да не искат, да използват свободата, която им е дадена за освещението на душите. За щастие обаче без дяволът да го иска, произлиза и нещо добро –хората не намират толкова възможности да грешат, колкото биха искали.

Не отдавайте сърцето си в материалните неща

 - Отче, какво имате предвид, като казвате: „В работата, която вършите, отдавайте краката и ръцете си, но не вдавайте сърцето“?

 - Имам предвид да не отдавате сърцето си в материалните неща. Някои хора изцяло се отдават на материалното. По цял ден се занимават с това как да свършат добре някоя работа и не помислят изобщо за Бога. Нека ние не стигаме дотам. Използвайте ръцете си и краката си в работата, но не оставяйте умът ви да се отдалечава от Бога. Не отдавайте цялото си същество, всичките си сили заедно със сърцето си в материалните неща. Така постепенно човек се превръща в идолопоклоник. Старайте се, колкото можете да не отдавате сърцето си в работите, които вършите. Ръцете си и разсъдъка отдавайте, сърцето си обаче не отдавайте на празни и безполезни неща. Защото, как после сърцето ви ще трепне за Христа? Когато сърцето е в Христа, тогава се освещава и работата, която вършим, а душата е винаги отморена и тогава човек чувства истинска радост. Използвайте добре сърцето си, не го пилейте.

 Ако сърцето се разпилее в множество незначителни неща, тогава няма сили да более за онзи, за когото наистина трябва да более. Аз бих отдал сърцето си на някой болен от рак, на някой страдащ. Тревожа се за децата, които са в опасност. Моля се Бог да им дава просвещение. Когато пък при мен идват хора, вниманието ми отива в тяхната болка. По този начин всичко маловажно бива забравено и човек се устремява в друга посока.

 - Отче, възможно ли е при всички видове работа човек да не отдава ума и сърцето си?

 - Когато работата е проста, това спомага умът да не бъде поглъщан. Когато обаче работата е сложна, тогава има оправдание тя да поглъща част от ума, но не да завзема и сърцето.

 - По какъв начин бива завземано сърцето?

 - По какъв начин ли? Изкусителят го упоява… Той завзема сърцето чрез егоизма. Но когато сърцето бива отдадено Богу, тогава умът също ще е при Бога, а разсъдъкът в работата.

 - Когато казваме „безгрижие“, какво точно имаме предвид?

 - Когато, работиш, да не забравяш Христа. Да вършиш работата си с радост, но умът и сърцето да са в Христа. Тогава хем няма да се уморяваш, хем ще можеш да извършваш духовните си занимания.

 Източник: Преподобни Паисий Светогорец, Слова Том 1 С болка и любов за съвременния човек, Видинска света митрополия 2015 г.

         

 

Нагоре