От светското благополучие произлиза светският стрес

 Колкото хората се отдалечават от естествения, простия живот и нарастват стресът и душевните тревоги на човека. И понеже се отдалечават от Бога, естествено е да не намират никъде покой. Затова обикалят така неспокойно, та дори и около луната - като ремъка на мотора около „паразитното колело“(1), понеже цялата ни планета не е достатъчна да обхване голямото им неспокойствие.

Прочети още...

 Днес не всички хора могат да намерят място в този свят. Ако някой пожелае да живее честно и духовно, не намира място в света.

 Когато човек е чувствителен, а се намира в едно жестоко обкръжение и правят живота му черен, как да издържи? Или трябва да ругае и сквернослови и т.н., или да се махне. Но не може да се махне, защото има нужда да живее. Работодателят му казва: „Имам ти доверие, защото не крадеш, трябва обаче да слагаш и развалено сред хубавото. Сред хубавите бали сено трябва да сложиш и изгнили!“ Поставя го даже за началник, за да го задържи, но той трябва да постъпва така, защото в противен случай ще го изхвърлят от работа. Започва горкият да не може да спи, да взема приспивателни. Знаете ли какво теглят горките хора? С какви трудности, с какви насилия се сблъскват мнозина на работата си от началниците си? Почернят им живота. Да напуснат работа? Имат семейство. Да останат? Мъки. Ни тъй, ни инак. Ще му се на човек да се пръсне. Търпи, понася, бори се.

Прочети още...

 Виждал съм души, които са били онеправдани, но с добри помисли са изтърпели неправдата и благодатта се излива над тях още в този живот. Преди много години ме беше посетил един благочестив християнин, прост и добродушен, и ме попроси да се помоля Христос да просвети децата му, та когато пораснат, да не възроптаят срещу роднините му заради голямата неправда, която бяха извършили спрямо него. И ми разказва случая. Както забелязах, този човек наистина беше човек Божий.

Прочети още...

 През втората половина на първия и в първите десетилетия на втория век в Рим живяла благочестива жена християнка на име София. В своя живот тя оправдала напълно името си "София", което значи "премъдрост". И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя водела благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, чистота, кротост, покорност на Божията воля. Според възможностите си, тя вършела непрекъснато милостиня. Животът ѝ бил низ от добри дела.

Прочети още...

 Светата православна църква извършва поклонение на светия Кръст Господен четири пъти през годината: на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември.

 Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква: 1. Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; 2. Намирането на светия Кръст на Голгота; 3. Връщането на животворящия Кръст от персийски плен.

Прочети още...

         

 

Нагоре