- Отче, винаги ли грижите отдалечават от Бога?

 - Слушай да ти кажа: Когато едно дете си играе и е погълнато от играта, дори не забелязва, че баща му е до него и го милва. Ако за малко прекъсне игрите си, тогава ще го усети. Така и когато имаме грижи, не можем да почувстваме Божията любов. Бог дава, а ние не можем да усетим това. Внимавай да не пилееш ценните си сили в ненужни грижи и суетни неща, които един ден ще се превърнат в прах. Тогава и телесно се уморяваш, и ума си разпиляваш безцелно, а след това по време на молитва отдаваш на Бога умора и прозявки, също като жертвата, която принесъл Каин (вж. Бит. 4:3-7). Тогава е естествено и вътрешното ти състояние да е Каиново, т.е. изпълнено с тревоги и въздишки, предизвикани от дангалака, който ще стои до теб.

Прочети още...

 -Не е ли по-добре, отче една работа да се върши по-бавно, но човек да запазва спокойствие в себе си?

 -Да, така е, защото, когато човек се труди спокойно, опазва мира си и така освещава целия си ден. За съжаление не сме разбрали, че когато вършим бързо една работа, това ни изнервя. А работата, която се върши в нервно състояние, не се освещава. Не бива да си поставяме за цел да направим колкото се може повече и при това да бъдем напрегнати и притеснени. Това е демонично състояние.

Прочети още...

 Понеже съвременните хора не живеят просто, те са много разпилени. Захващат се за много неща едновременно и се изгубват в много грижи. Аз като свърша едно-две неща, тогава мисля за други. Никога не върша много неща наведнъж. Сега мисля да направя едно, свършвам го и после мисля да правя нещо друго. Защото, ако не свърша едното, а започна друго, нямам покой. Когато човек трябва да върши много неща едновременно, това го подлудява. Само от това, че мисли за толкова неща наведнъж, се разболява от шизофрения.

Прочети още...

 Най-древен неподвижен Господски празник е Богоявление, който се чества на 6 януари. Писмeните паметници, които споменават този празник в древната Църква, са оскъдни и късни – едва от IV в. Първото свидетелство за съществуването на подобен празник в Египет е от Климент Александрийски († преди 215 г.). Той пише, че последователите на гностика Василид, който учел, че при кръщението в река Иордан еонът спасител се въплътил в човека Иисус, са чествали на 6 януари Богоявлението като ден на явяването на месианството или божествеността на Христа.

Прочети още...

 Св. Николай се родил през втората половина на III в. в Патара, град в малоазийската област Ликия. Още от детски години той проявявал ония добродетели, чрез които се прославил пред Бога и човеците. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкоположението епископът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа и, като посочил юношата, извикал: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир, защото той ще приведе към истината заблудените овци, ще ги пасе на пасбището на благочестието и ще бъде помощник на всички страдащи!" Целият живот на св. Николай бил изпълнение на тия пророчески думи: той не преставал да помага на страдащите, да защитава невинните, да укрепява слабите със словото на истината и вярата.

Прочети още...

         

 

Нагоре