През ранните християнски векове извънбогослужебното облекло на свещеника не се различавало от това на останалите хора. За различно облекло може да се говори едва след Шестия вселенски събор (681 г.). В края на Византийската епоха епископът носел дрехи различни от останалите – т. нар. епомида, която представлявала парче плат, на което единият край бил прехвърлян през лявото рамо на епископа. Сериозни промени в облеклото на духовенството настъпили в края на XVI и началото на XVII век.

 Днешното облекло на свещенослужителите се състои от подрастник, расо, калимавка, епанокалимавка (було) – за монашеския чин.

Прочети още...

 Градежът на храм "Света Параскева Петка", известна на варненци само като "Св. Петка", започва през 1901 г. Полагането на основния камък е станало тържествено при отслужване на молебен от Варненския и Преславски митрополит Симеон в съслужение с варненски свещеници. На 17 октомври 1906 г. е положен св. Антиминс и се отслужва първата божествена служба. Тържеството е от общоградски характер, а на службата са поканени учащите от градските училища.

Прочети още...

 Под свещени одежди и инсигнии се разбират онези дрехи и отличия, които носят духовните лица по време на богослужение. За оформянето на богослужебни одежди може да се говори след VI век. До IX век на отделни места свещенослужителите продължавали да носят, по време на богослужение одежди, които използвали и извън него.

 Първото богослужебно одеяние е било дълга светла дреха с дълги ръкави, наречена стихар. Върху стихара се слагат останалите одеяния, които са отличителни за отделните три служения: орар (дълга лента, с която дяконът подканва вярващите за молитва), епитрахил (прехвърлен около врата орар за свещеника) и омофор (широка лента, която се поставя на рамената на архиерея). Без тези одежди и днес никой свещенослужител не може, освен при крайно изключителни обстоятелства, да извърши съответните му богослужебни действия. Към общите богослужебни одежди спадат и наръкавниците.

Прочети още...

 В православната църква богослуженията се извършват само от мъже, подготвени, избрани и ръкоположени за това свето служение. Съществуват три благодатни степени на свещенослужение: епископска, презвитерска и дяконска. Първите епископи са били св. апостоли. Те ръкоположили от своя страна други лица за епископи, презвитери и дякони.

 Най-висшата степен в църковната йерархия е епископската. За епископи се избират и ръкополагат най-достойните, най-подготвените и богопросветени лица от монасите. Епископът се ръкополага най-малко от двама архиереи. Той извършва самостоятелно всички тайнства и треби, обладава върховната власт в управлението на епархията (църковния окръг). Епархийските архиереи, на които се поверява ръководството на целия административен и духовен живот на една епархия се наричат митрополити. Всички митрополити съставят Светия Синод, т.е. върховното управление на Църквата. Председател на Св. Синод е патриархът.

Прочети още...

 На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).

 Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

Прочети още...

         

 

Нагоре