Добро нещо е знанието, добро е и образованието, но ако те не бъдат осветени, тогава са безполезни и водят човека до погибел. Веднъж в колибата дойдоха няколко студенти, натоварени с книги и ми казват: „Отче, дойдохме да поговорим върху Стария Завет. Бог забранява ли знанието?“ „Кое знание, питам ги, това, което се придобива чрез разсъдъка ли?“ „Да“, казват ми. „Ами това знание, казвам им, може да те отведе до Луната, но до Бога не може да те въздигне.“ Добро нещо са силите на интелекта, които с помощта на милиарди, изразходвани за гориво и т.н., издигат човека до Луната, но несравнимо по-добро нещо са духовните сили, които въздигат човека до Бога, което е и неговото предназначение, и то със съвсем малко гориво – с един сухар. Попитах веднъж един американец, който беше дошъл в колибата: „Вие като сте такава голяма държава, какви постижения имате?“ „Стъпихме на Луната“, отговаря ми. Питам го: „Колко е далече от тук?“ „Да речем около половин милион километра“ – отговаря ми. „Колко милиона изхарчихте, за да стигнете до Луната?“ „От 1950 г. досега сме изхарчили цели реки долари“. „А до Бога стигнахте ли? – питам го. Колко далече е Бог?“ „Бог, казва ми, е много далече“. „Ние обаче, казвам му, с един сухар стигнахме до Бога!“

Прочети още...

 Сещам се за една история, станала едно време в Съветския съюз. В годините на тотална репресия спрямо вярващите атеистичната пропаганда се разраствала с цел да обхване всяко населено място, всеки човек, всяка душа. Така в едно село пристигнал професор от Москва да разясни на хората колко назадничаво е да се вярва в Бога. Събрали в една зала всички селяни и в продължение на повече от час професорът разпалено привеждал всякакви доказателства, за да обори християнската вяра. Всички слушали захласнато при пълна тишина. Лекторът завършил словото си удовлетворен, потривайки ръце, че са го разбрали и е направил на пух и прах християнството. Тогава организаторите изкарали напред клисаря на селската църква, за да се види резултатът от лекцията и какво ще каже в отговор на професора. По лицата им се прокрадвала ехидна усмивка. Клисарят пристъпил смирено. Огледал залата, всички били вперили поглед в него, помълчал и с висок глас тържествено казал: Христос Воскресе! Цялата зала като един мощно отговорила: Воистина Воскресе!

Прочети още...

Помни, прочее, откъде си паднал... Така говори Господ на Ангела на Ефеската църква в откровението на Иоана Богослова. Но помни нелекомислено и равнодушно, а така, че да намериш в това подбуда към покаяние и възвръщане към предишните добри дела. Помни, прочее, откъде си паднал, и се покай, и върши предишните дела (Откр. 2:5). Ето, тази заповед би трябвало да се внушава непрестанно на всеки човек и на цялото паднало човечество. Спомняй си първоначалното блаженство на прародителите, велико и неописуемо, изгубено чрез грехопадението, и с това разпалвай у себе си ревността и грижата към издигане и възвръщане на изгубеното. Така болният, спомняйки си приятното състояние при здраве, по-усърдно желае оздравяване. Пленникът, спомняйки си радостта на свободата, търси освобождение. Обеднелият, спомняйки си покоя на доволството, полага всички усилия отново да забогатее. Мисля, че никой не би бил безгрижен и нехаен за своето спасение, ако човешката памет не отслабваше, а помнеше: колко хубаво е било до падението и колко лошо е станало след него.

Прочети още...

 Център на подвижните празници е Великден, наречен Пасха. Той е празник на Христовото възкресение, който в Православната църква се възпява като "празник на празниците и тържество на тържествата". Предпразненство на Великден е цялата св. Четиридесетница, и по-специално Великата (Страстната) седмица, най-вече Велики петък и Велика събота, а следпразненство - периодът до св. Петдесетница, и по-специално до св. Възнесение, а най-вече Светлата седмица.

Прочети още...

 Днес светата Църква ни напомня за Страшния съд. Тя вече ни припомни смирената молитва на митаря: Боже, бъди милостив към мене грешника. Внуши ни да не се предаваме на падение, а като станем, подобно на Блудния син, да отидем при милосърдния Отец и да го молим да ни приеме като Свои наемници, понеже сме недостойни да се наречем Негови синове. Но тя още се страхува да не би някой по невнимание да е пропуснал тези уроци и поради ожесточение на сърцето да остане в своите грехове. Ето защо днес, като ни рисува картината на Страшния съд, тя още по-високо зове: „Покайте се“. Ето, Бог е определил един ден, който ще дойде и ще изнесе наяве тайните на тъмнината, ще разкрие сърдечните помисли и ще въздаде всекиму според делата. Тогава за грешниците не ще има пощада. Ще влязат в радостта на Господа само праведните и ония, които след падението са принесли искрено покаяние и са поправили своя живот. И тъй, спомняйки си за този страшен ден, нека престанем да грешим, нека се покаем и да вземем твърдо решение да живеем според заповедите на Господа.

Прочети още...

         

 

Нагоре