На 7 септември в пленарната зала на Община Варна беше открита "Седмицата на православната книга" с тропара на Петдесетница. Тази година изданието беше посветено на 1150 години от покръстването на България. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславки митрополит Йоан приветства всички гости, уважили с присъствието си откриването на международния православен форум. Архиереят наблегна на факта, че именно във Варна, Караач теке, е открит и най-ранният скрипториум в Европа; последните научни и археологически проучвания сочат недвусмислено, че тук е била ковачница на християнската книжовност, която е потекла към вътрешността на континента, просвещавайки и християнизирайки го. После посочи, че темата на тазгодишните доклади в пленарната зала е точно „Мисията на Църквата за спасението на човека”.

 Патриаршеско приветствено слово към организаторите и участниците на "Седмицата" бе огласено от протосингела на Софийска Света Митрополия високоблагоговейният ставрофорен иконом Ангел Ангелов. Със специално приветствие от името на Началника на Военноморските сили се обърна капитан Коста Ангелов.

 Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан представи своя доклад на тема: „175 години от раждането на Варненския и Преславски митрополит Симеон”.

 Митрополит Йоан изказа своята благодарност, че е правоприемник на такива дейни просвещенци, като неговите предшественици на Варненската катедра и изтъкна дългогодишната дейност на големия български книжовник и просветител, какъвто е бил митрополит Симеон. Редакции, преводи на богослужебна литература, основаване на Богословския факултет при Софийския университет, организиране превода на Синодалната Библия – това са само част от заслугите на неуморния труженик на Божието Слово.

 Президентът на Международния обществен фонд „Единство на православните народи” проф. Валери Алексеев изнесе беседа, в която сподели своите виждания относно настоящите геополитически движения в света и на Балканите.

 Логично продължение на темата за православната книжовност в древна Варна бе докладът на Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Той се спря на малко проучени факти и обстоятелства от живота на св. Цар Борис – Михаил, започвайки от новооткрития скрипториум, който е бил под неговото пряко попечителство. Като например личното познанство на свети цар Борис със св. Константин – Кирил Философ още от времето на Брегалнишката мисия на просветителя на славянските народи; уникалността на личността на царя – монах, на съвместяването на монашеското послушничество с владетелското управленчество на цял народ и др.

 Накрая Негово Високопреосвещенство покани учения медиавист г-жа дфн Анна-Мария Тотоманова да представи преводът на новобългарски език на Бориловия синодик, както и новоизлезлия Речник-индекс към него. Те са дело на сборна група учени преводачи и представляват ценен принос в нашата съвременна книжнина.

 На 8 септември - Рождество Богородично, в катедралния храм на град Варна „Успение Богородично” бе отслужена съборна Света Божествена Литургия оглавена от Негово Високопресовещенство митрополит Йоан и Негово Високопреосвещенство Едеския митрополит Йоил - Вселенска патриаршия.

 Вечерната сесия в пленарна зала продължи с представяне на книгата на йером. Атанасий Евтич от д-р Димитър Златев от Православния Богословски факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и прожекция на документалния филм "Вие отивайте, аз не искам!"

 На 9 септември "Седмицата на православната книга" продължи с Богословска конференция на тема "Катехизацията и въцърковяването" в аулата на Икономическия университет в град Варна.

 Доклад на тема "Възпитанието на децата според Св. Отци на Църквата" бе изнесен от архимандрит Хризостом Майдонис - протосингел на митрополията на Арнея, Йерисос и Света Гора.

 Поради неотложни ангажименти доклада на доц. д-р Магдалена Легкоступ от Православния Богословски факултет на ВТУ "Св.св. Кирил и Методий" на тема "От благовестие към катехизация - забравеното тайнство на просветлението" бе прочетен на присъстващите от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан.

 Интерес предизвика доклада от прот. Александър Торик на тема "Въцърковяването", в който той обърна внимание на мисионерската дейност на Православната църква и предизвикателствата към свещенослужителите във въцърковяването на невярващите на достъпен език в наше време.

 Вечерната сесия на "Седмицата на православната книга" продължи с представянето от г-жа Анула Христова на книгите от Синодално издателство - "Юродиви ради Христа" от монах Мойсей Светогорец която съдържа 12 материала за различните страни за неговата словесност като човек, публицист, болеещ за съвременния човек.

 Ставрофорен иконом Павел Гърбов представи своята книга "И в България просияли. Жития и богослужебни последования на Св.Ахилий Лариски и Св.Николай Вуненски (Нови)".

 Председателят на православното издателство "Света Гора" Aтанасий Зоитакис изнесе беседа на тема "Православното просветителство и Европейско просвещение.

 Третият ден на "Седмиицата на православната книга" завърши с беседата на Негово Високопреосвещенство Едеския митрополит Йоил за "Насъщният хляб".

 На 10 септември - четвъртата вечер на "Седмицата на православната книга" продължи с представянето на книгите от руското издателството „Флавиан - прес” и беседа на Негово Всеблагоговейнство прот. Александър Торик.

 Вечерта продължи с представянето на книгата "Молебен канон на Пресвета Богородица" от ик. Кирил Дидов - председател на църковното настоятелство на храм „Св. ап. Петър и Павел“ гр. София.

 Слово на тема "В цялото Свещено Писание диша благодатта Божия, но в сладката книга на псалмите тя диша преимуществено" изнесе Андрей Касабов – докторант по източно църковно пеене, след което под негово диригентство от сборен хор бяха изпълнени църковни песнопения.

 На 11 септември в Духовно-просветния център към храм "Св. Архангел Михаил" във Варна се проведе семинар на тема: "Православната педагогика – духовната просвета, образоването и възпитанието на децата и младежите в Църквата и в училището".

 През тази година се навършиха 175 години от рождението на Варненския и Преславски Митрополит Симеон – „последния български възрожденец”, известен с големия си принос за духовното и просветното дело във Варненска епархия.

 Той провежда, през 1873 г. в Шумен, първия събор на учителите във Варненска епархия, на който се решава да се уеднакви началото и края на учебната година и да се унифицират учебните програми. По-късно Българската екзархия препоръчва решенията на Шуменския учителски събор на всички други епархии и така в крайна сметка на митрополит Симеон дължим началото на учебната година да бъде на 15 септември – веднага след 14 септември – Кръстовден, и нейната продължителност от 9 месеца, в което е вложена дълбоката връзка с Кръста Христов и с бременността и раждането на новия човек след всяка учебна година.

 Вечерта на „Седмицата на православната книга“ продължи с беседата на архим. Хризостом Майдонис, протосингел на Св. Митрополия на Арнея, Йерисос и Св. Гора – „Гонението като причина за мисионерство и умножаване на вярата, представяне на Света Гора“ - издателство и сайт от Атанасий Зоитакис, исторически факултет на Московския държавен университет, и на книгите на Лимасолския Митрополит Атанасий, Кипърска архиепископия – „Думи за живот“, издание на Ловчанска света митрополия и „Изкуството да живееш с Бога“.

 На 13 септември в катедралния храм "Успение Богородично" – гр. Варна беше отслужена възкресна света Литургия от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан. В светата служба участваха ик. Димитър Стоев - протосингел на Варненска и Великопреславска света митрополия и председател на църковното настоятелство при катедрален храм "Успение Богородично" гр. Варна, ик. Кирил Дидов председател на църковното настоятелство на храм „Св. ап. Петър и Павел“ гр.София., ик. Василий Шаган, прот. Радомир Никчевич - Сръбска православна църква, прот. Георги Великов, свещ. Петър Симеонов - Софийска митрополия.” Молитвено участие взеха представители на Военноморските сили и др.

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре