Храм "Св. Възнесение" - с. Спасово

Храм 'Св.Възнесение' - с.Спасово Необикновени са фактите около построяването на църквата "Св. Възнесение" в с. Спасово, Добричка област.

През 1890 г. богатият турчин Вейсел Сали дарява голяма част от свой имот за строеж на православен храм и училище. За църквата е ползван трудът на местните хора: масивните камъни за градежа са пренасяни от 37 км. отдалеченост - от землищата на Каварна и Балчик. През 1892 г. е завършена камбанарията на храма, през 1894 г. - строежът на голямата еднокорабна църква, през 1894 г. е завършено изграждането на училището. Така е изпълнена волята на един представител на исляма, от чиято реализация се ползва християнското население на 17 села от околността.
Църквата е наречена "Св. Възнесение Господне", т.е. "Светото Спасение". От тогава с. Сюлейманлък носи името на своя християнски храм - Спасово. От съзиждането на църквата последователно в нея са служили: най-напред един свещеник румънец, после отците Атанас Камбуров и Кирил Добрев, а от 1969 г. до настоящия момент - отец Йордан Борисов.

Стенописите и иконите са дело на зографина Кузма. Голямата стенна икона на Христос, дарение от фамилия Бареви, е рисувана от отец Йордан Борисов, който е реставрирал и иконите на иконостаса.

Камбанарията Художественият и архитектурен проект на иконостаса е дело на големия български художник-резбар Петър Кушлев. Петър Кушлев традиционно изобразява в иконостаса прекрасни живописни платна с вечните библейски сцени, и често със сюжети от българската история. Това е една от големите заслуги на художника към българското изобразително изкуство: въвеждането на историческата тема в църковното пространство.

При проучванията си за иконостаса в с. Спасово художникът се натъква на конкретната историческа истина: точно там, където е построен храмът, кан Аспарух е преминал Дунава със своя народ и е забил меча си в земната твърд, за да посочи мястото от където ще започне многовековната история на Българската държава. Тук Кушлев прибягва до още един свой похват - картинен разказ за определената личност. Сюжетите вървят последователно, всяка табла е фрагмент от повествованието. Този подход художникът използва при иконостасите, посветени на определени личности: Св. Паисий Хилендарски в Шумен, Св. Иван Рилски в Търговище, Хр. Ботев на връх Околчица и др. Подиконните табли на иконостаса в с. Спасово са посветени на кан Аспарух.

В иконостаса се редят картини от живота и делото на кан Аспарух, които художникът условно е обозначил така: "Аспарух преминава Дунава", "Изграждането на престолния град Плиска", "Срещата на Аспарух със славянските князе", "Превземането на Дръстър", "Битка с византийските войски", "Признаването на българската държава". Художникът не е пропуснал и историята на мартеницата - усуканите бял и червен конец изпратени на кана от неговата сестра Кера след битката с византийците.

Аспарух преминава Дунава Изграждането на Плиска Мартеницата Признаване на Българската държава

След като оформя и изработва иконостаса, художникът се замисля върху логиката на изобразеното: възможно ли е в православния храм да бъде героизиран, представен и поставен един езичник? С това прозрение творецът застава пред тогавашния митрополит на Варненско-Преславската епархия покойния дядо Йосиф. И точно тук е развръзката: след дълго, мъчително премисляне и осмисляне на художествения факт, мъдрият клирик дава съгласие, защото "... ако не беше Аспарух, нямаше да ни има и нас, и България...".

Центр.свод над иконостаса Това решение се оказва изключително далновидно с оглед на най-новите исторически доказателства, които сочат, че Кубратовата династия в това число кан Аспарух, е с християнска принадлежност и по този начин създателят на Българската държава е получил реабилитация за многото години, през които погрешно е бил наричан езичник.

Така се появява на бял свят този необикновен паметник на кан Аспарух през 1972 г.


По книгата на Б. Кушлева, “Паметникът”

 

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре