През изминалата 2003 година в град Шабла бе чествана 150-годишнината от основаването на първото училище в града. В началото (1853 г.) то било килийно, т.е. действащо към местната църква, което съвсем непринудено разкрива възпитателно-просветителната мисия на Църквата, приета по предание от времето на св. Климент Охридски. Още тогава шабленските християни поверили селото на молитвеното покровителство на св. Харалампий, името на който носи молитвеният им дом. Построяването на сегашния храм било предприето след Освобождението, през последните години на XIX в. Разрушителното земетресение от 1900 г. обаче срутило до основи започнатото, като значителните материални щети преустановили временно работата.

 

Особено трогателни са списъците, запазили имената на пожертвувателите, които съдържат и най-дребната лепта, постъпила за боголюбивото дело. Завършването на строежа на храма било около 1908-1909 г., след което предполагаемо бил осветен от Варненско-Преславски митрополит Симеон. Букурещкия договор (1913), последвал края на Междусъюзническата война, откъснал Южна Добруджа от България и цялата община Шабла станала част от Румъния.

От архивните документи изпъква историческата, емблематична за енорията личност на свещеноиконом Никола Цицов, дарил иконостасната икона на св. Николай Чудотворец изписана през 1910 г. Името му на свещенослужител фигурира и в регистрите на съседното село Горичане от 1906 до 1948 г. Това ще рече, че служението му преминало през всички войни. До 1940 г., когато Крайовският договор върнал Южна Добруджа на България, о. Никола обслужвал енориите редом с румънските свещеници, което безспорно потвърждава авторитета му пред архиерейското наместничество. Между 1914 и 1917 г. изчезва от енорийските записки, понеже е екстрадиран в лагер някъде в Северна Румъния, но Божият Промисъл запазва живота на пастиря заради избраното стадо и не ги разлъчва задълго. В писмо от 1952 г. до митрополит Йосиф, свещеник Петко Селановски споменава, че при въдворяването му храмът бил в крайно окаяно състояние (в писмото използва сравнението "курник"). С помощта на християните е направен необходимия ремонт.

Храмът "Св. свщмчк. Харалампий" е трикорабна базилика. През 1999 г. е препокрит, а интериорът претърпява основен ремонт, започнат от о. Василий Селемет през лятото на 2000 г. В него се включват както всички енориаши, така и граждани с доброволен труд и осъществяват дарителски акции. Така със задружни усилия за пет месеца, до навечерието на Рождество Христово - 23 декември, изцяло преобразяват облика на притвора, наоса и олтара. След което архимандрит Серафим отслужва чина обновление и въдворява новия свещеник о. Павел Максимов. Обстановката в храма впечатлява с особената светлост, създавана от белия мрамор и златистия бронз на иконостаса. Като предстояща задача за изпълнение е изграждането на камбанария.

Наскоро от девическия манастир "Св. Стефан" на Метеорите (където се съхранява нетленната глава на св. свщмчк. Харалампий епископ Магнезийски Чудотворец, пренесена през XIX в. от Югоизточна Румъния) бяха пратени за благословение икона и пространна празнична служба със значително по-богато съдържание от тази в минея. Дали някога тази света глава в литийното си шествие не е минала и през северното ни Черноморие, отбелязано от единствения храм в епархията, посветен на св. Харалампий?

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре