План на църквата
Манастир и кръстокуполна църква от Х. век. Комплексът включва жилищни и домакински помещения, складове за вино и храни, трапезария и готварница. Манастирът е бил един от големите центрове за производство на художествена керамика. Около него са разположени много керамични пещи и ателиета. Тук през 1909 г. е открита прочутата керамична икона на св. Теодор.


Манастирът в Патлейна

(от книгата на проф. д-р на ист. науки Тотю Тотев „Велики Преслав”)


План на църквата Патлейнският манастир е разположен на 2 - 2,5 км. южно от градската крепостна стена, в първата гънка на планинската верига. Сградите му са стъпвали на една тясна тераса в подножието на стръмните планински склонове, обрасли с липи, габър и дъбови дървета. Църквата с жилищните помещения на юг от нея заема западния края на терасата, останалите сгради опират до самите склонове отзапад и север. Един кръгъл контрафорс, тълкуван при откриването му от Й. Господинов в началото на нашия век като "кула", е изграден в началото на долната редица помещения и служи да подпира църквата по склона на терена. Негов пандан в срещуположния край на редицата беше открит при археологическите проучвания, проведени напоследък. От север на църквата се е намирала манастирската костница, състояща се от шест зидани гробни камери. На етажа в двете дълги редици помещения са били килиите на членовете на братството, а в приземието им – складове за хранителни припаси, кухня и пр. В неголемия двор на манастира личат основите на две изолирани постройки с производствен характер. В най-долната редица са се намирали ателиетата за рисувана керамика. С нейното производство са били ангажирани монасите. За изпичането и свидетелстват пещите, открити в северния край на манастирската поляна. Недалеч от тях се намират основите на съоръжение, използвано за промиване – утаяване и пречистване на суровината за това художествено производство – бялата с високи пластически свойства преславска глина. Доскоро някои от изследователите на Преслав разглеждаха това съоръжение като винарница.

Най-представителна от постройките в манастира е била църквата. От името на нейния патрон Св. Пантелеймон вероятно цялата местност получила запазилото се и до днес име Патлейна. Първоначално църквата е представлявала кръстовидна куполна постройка с един притвор. След време претърпяла някои промени: подсилени били страничните стени, прибавен бил втори притвор и изградени две странични апсиди към олтарната част. Вътрешността на църквата била богато украсена – стените облицовани с рисувана керамика, а подът – покрит с килим от рязана мраморна мозайка. Между орнаменталните фризове от геометрични и растителни мотиви над мраморния цокъл от църковните стени гледали великолепните образи на светци, ангели и мъченици.

Няколко ателиета и многобройните пещи, открити в самия манастир, при входа на поляната и на няколко места покрай пътя, който свързвал ансамбъла със столицата, очертават Патлейна като един от големите центрове за художествена керамика на Преслав през IX-X в. За висотата на това производство красноречиво свидетелство се явява откритата тук при първите разкопки на Господинов монументална икона на Свети Теодор.

Керамичната икона на Св.Теодор Разкопките, проведени напоследък в Патлейна, внесоха по-голяма яснота в строителната история на манастирския ансамбъл. Особено важна се оказа разкритата върху югозападния скат на високата манастирска тераса верижна постройка. Ориентирана по дължина североизток-югозапад, сградата е оцеляла на някои места със стените си до 3,50 - 4 м височина. Съвсем ясно личат петите на три от входовете за влизане в работните помещения и отворите с горен дъговиден край на някои от прозорците. Върху установеното първоначално ниво на пода са открити важни производствени съоръжения и материали, осветляващи дейностите на монасите – керамици, като се започне от накопаваната в близост на манастира сурова бяла глина и се стигне до напълно завършените плочки и корнизи за стенна облицовка и богато украсените трапезни блюда и чаши. Разнообразието на орнаменталните мотиви с фрагментите от голям брой рисувани и две релефни икони по безспорен начин отразява високите постижения на патлейнските керамици и още веднъж очертава мястото на този извънградски манастирски ансамбъл в историята на изкуството на Първото българско царство през IX-X в.

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре