Старата сграда на манастираМанастирът "Св. св. Петър и Павел" е разположен в местността "Манастирите" между шуменските села Ивански и Златар. Той е построен на мястото на стар манастир от римско време, който е бил разрушен с идването на турците през ХIV век.

Историята на манастирa е следната:

Първата сграда В началото на миналия век на това място не е имало гора. Там имал нива местният земеделец Рачо Калоянов. Според някои разкази той бил бездетен, според други имал деца - близначета, които починали. Взел си хранениче - момиче, което също починало. А нивата не раждала, независимо какво сеели - било царевица, жито, боб... Местната пророчица Бона Велинова казала на Рачо, че нивата не дава плод, защото е на мястото на бивш манастир, точно върху манастирския храм. Той бил неверник, но след като сънувал три пъти подред един и същи сън, в който някой го подканвал да дари нивата си за манастир, защото иначе ще умре - той повярвал на знамението... И дал нивата си, за да се построи манастира.

Първата църква Събрали се местни християни, с наличните си средства - коне, волове, каруци - докарали материали... Забили на мястото един кръст и започнали да копаят. Разкопали нивата и наистина намерили каменните основи на старата църква. Построили параклисче. По-късно събрали пари и издигнали нова църква, а намерените стари основи с надпис положили в основата и. Годината била 1937.

Манастирското гробище Първата монахиня в манастира е Вяра, със светско име Радка - богата и много красива девойка от Нови пазар, завършила френски колеж. Пристига през 1950 г. Била е в манастира само две години. В църквата тогава нямали свещеник и ходели на църква в с. Златар. Веднъж реката придошла и след като настинала при прекосяването и, сестра Вяра се разболяла от пневмония и през 1953 г. починала. След нея през 1952 г. пристига монахиня София /Василка от село Ивански/, студентка в Софийския университет. Тя е първата игуменка на манастира. Почива през 1990 г. на 71-годишна възраст. Следващата игуменка е сестра Макрина, която идва през 1952 г. (тогава 40-годишна) и почива в манастира на 87 годишна възраст. Днес техните гробове са зад църквата, край пътечката към манастирския извор. Понастоящем игуменка е майка Ксения, 65 годишна, в манастира от 1980 г. С нея заедно живее сестра Ирина (на 81 г.) - майката на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил.

Старата сграда- изглед отпред Сегашната сграда на манастира е твърде стара. До 1990 год. в манастира не е било прокарано електричество и сестрите са живеели и служели на светлината на газени лампи и свещи... Монахините не са разполагали и с телефон, поради което при нужда от медицинска помощ или други неотложни Манастирският изворнужди им се е налагало да бягат четири километра до село Златар... С вода и до сега се снабдяват от извора на манастира, който е отдалечен на около 300 м. От него сестрите през студ и зной носят вода за пиене с кобилици. Неотдавна е направен опит да се прокара питейната вода до манастира, но засега - неуспешно. Според местните жители, изворната вода е лековита и помага срещу ревматизъм и екземи.

Новата църква С благотворителността на местни хора и с Божията помощ през 1993 г. е открита нова църква, а три години по-късно започва издигането и на нов манастирски комплекс.

През 1994 г. се създава инициативен комитет за възстановяване на манастира с председател игуменката Ксения. Недялка и Пламен Вълчеви от село Ивански (майка и син) са съидейници за построяването на нов манастирски комплекс, за което те работят неуморно до днес. Архитект Иконостасът в храмаОгнян Гърбев е автор на проекта за комплекс - с трапезария, хотелска част и жилища за божиите служители. Автор на проекта за манастирската църква е Недялко Недялков, член на инициативния комитет. Спомоществователи на проекта са "Драгоево" АД, шуменската "Фикосота", "Павел и синове", магазин "Мания" и други... За 2006 г. намеренията са да се покрие покривът на комплекса и кубетата, за което се разчита на помощ от около 2000 - 3000 лв. от Дирекцията по вероизповеданията.

Новата сграда на манастира Понастоящем манастирът е сериозно заплашен от свлачище, за борба с което е необходимо да се изгради подпорна стена и да се направят дренажи. За целта проектантът Недялко Недялков е изготвил проект за свлачището, но все още са необходими много средства, за които се разчита на държавния фонд за бедствия и аварии.

По Божията милост и благородната помощ на някои предприемачи и държавници, като депутатът Светослав Спасов, проф. Огнян Герджиков, председателят на общинския съвет в Шумен Даниела Русева и др., монахините вече разполагат с мобилен телефон и средства за лекарства. Със съдействието на Министерството на транспорта е отворен жп-прелез за манастира, а след спечелени два малки демонстрационни проекта по линия на правителството пътят към манастира е засипан с чакъл и са изградени кубетата на новата църква.

Майка Ксения Игуменката Ксения, монахинята Ирина, свещеникът Йосиф и монахът Илиян посрещат гостите на манастира, всеки от които идва със своя мисия в сърцето. Разказват, че душевно спасение в манастира са получили много хора - катастрофирали семейства, боледуващи, отчаяни родители, безпътни деца...
"Господ е избрал по-доброто за нас. Той е милостив. Иначе защо хората му се молят? Идваме с греха си и си тръгваме с опрощението, за да се пречистим..." С тези думи изпращат гостите си домакините и техните помощници.



За този материал са използвани статии от в."Шуменска заря" -
бр.127/2005, 60/2006, 88/2006 и 129/2006.

_______________________________________________________

Актуализирани сведения за манастира:

Към края на 2007 г. е положен нов път до манастира от с. Златар. Начинанието е осъществено със съдействието на Министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов и на местната власт - община Шумен и община Велики Преслав. Пътят твърде много улеснява населниците на манастира, както и православните поклонници. През м. юли 2007 г. пътят е осветен, като са отслужени света Литургия и водосвет от Негово Високопреосвещенство митрополит д-р Кирил.

Свличането на земни маси, което доскоро застрашаваше манастира "Св. св. Петър и Павел" и можеше да предизвика срутването на манастирския храм е вече овладяно. Понастоящем със средства от правителствената Комисия за борба с бедствията и авариите свлачището е укрепено с подпорна стена.

Макет на бъдещия вид на манастира след привършване на строителните работи:


Проект на манастира









 

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре