Начало Митрополити
16 април 2014  
Меню
Начало
За епархията
История
Митрополити
Духовна просвета
Храмове
Печатни издания
Новини
Изявления
Документи
Търсене
Книга за гости
Календар
Карта на сайта
Файлов архив
Връзки
Контакти
Партньори
Спаси, дари на...

Pravoslavieto.com

Официален сайт на БПЦ

Символ на вярата
Благотворителност


 

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ВАРНЕНСКИТЕ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТИ Печат Е-мейл
Митрополит Йоан

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан (Иво Михов Иванов) е роден на 13 февруари 1969 г. в гр. Ямбол.

Завършва средно образование в родния си град – музикална паралелка на ПГ „Васил Левски” с флейта.

В периода 1987-1989 г. отбива военната си служба. От 1991 до 1993 г. учи в паралелния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски”. През 1998 г. завършва Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

На 1 юли 1998 г. постъпва на послушание в Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил”, Софийска епархия, при духовен старец игумена на манастира архимандрит Назарий. Там е постриган за монах на 6 ноември 1998 г. от Макариополския епископ Гавриил (тогава викарий на Софийския митрополит, а сега Ловчански митрополит), под мантия го води духовният му старец.

На 24 април 1999 г. е ръкоположен в йеродяконски чин от Макариополския епископ Гавриил в манастира „Св. Петка” в с. Клисура, община Банкя, София, а на 26 април 1999 г. е ръкоположен в йеромонашески чин в столичния катедрален храм „Св. Неделя” отново от Макариополския епископ Гавриил.

През октомври 1999 г. заминава на специализация в Московската духовна академия „Св. Сергий Радонежки”, където защитава кандидатска дисертация на тема „Учение о покаянии по творениям св. Тихона Задонского” („Учението за покаянието според творенията на св. Тихон Задонски”).

През 2001 г. се завръща в България и продължава да изпълнява послушанието си в Кокалянския манастир. На 1 април 2002 г. е назначен за протосингел на Софийска митрополия.

На 28 април 2002 г. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим го въздига в архимандритско достойнство в столичния храм „Св. Седмочисленици”.

На 18 март 2007 г. в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” е хиротонисан с титлата "Знеполски епископ". От 2007 до 2013 г. е викарен епископ на Софийския митрополит.

За Варненски и Великопреславски митрополит е избран от членовете на Св. Синод в пълен състав на 22 декември 2013 г.

Митрополит Кирил Митрополит Кирил (1954-2013)

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил (Богомил Петров Ковачев) е роден на 08.06.1954 г. в с. Царев брод, Шуменско. Пето дете на родителите си Петър и Иванка, която след кончината на съпруга си приема монашество с името Ирина, той израства и учи в първопрестолна Плиска и през 1968 г. постъпва в Софийската духовна семинария. След завършването й през 1974 г. е изпратен на послушание в Рилската св. Обител, след което отбива редовната си военна служба и е изпратен да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21.07.1972 г., като духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, ректор на Софийската духовна семинария; за иеродякон ръкоположен на 17.12.1972 г., а за иеромонах - на 14.11.1976 г. от духовния си старец.

В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и възведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация на тема "Участието на руската църква в национално-освободителното движение на българския народ през ХІХ в.", заради което получава научната степен "кандидат на богословието", което днес се равнява на "доктор на богословието". До 01.09.1986 г. е Представител на българската Патриаршия при Московската и Всерусийската Патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянската св. Обител. От декември 1987 г. е назначен за Главен секретар на Св. Синод и на 26 юни 1988 г. е хиротонисан за Стобийски епископ. За Варненски и Преславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. От 1992 г. е член на Намаления състав на Св. Синод, а в периода 1994-2001 г. е Представител на Върховния църковен съвет. Наместник на овдовелия Доростолски и Червенски митрополитски престол от 20.12.1993 г. до 03.04.1994 г. и на овдовелия Неврокопски митрополитски престол от 22.12.1993 г. до 24.04.1994 г.

По Божия милост пет пъти се удостоил да се поклони на Божи Гроб и светите Места, многократно в Св. Гора и други православни светини в света.

Публикувал е много статии и доклади в "Църковен вестник", "Християнска просвета"-Варна, списание "Духовна култура"-София, "Възкресение"-Варна, "Везни"-София, "Журнал Московской патриархии"-Москва и др., участвува в богословски научни конференции в София, Варна, Шумен, Киев, Ленинград, Атина, Солун, Назарет, във 2, 3 и 5 Диалог на представители на Православните църкви от Европа с представители на Демократическите партии в Солун, Истанбул, о.Крит и др. През 2003 г. във връзка със 125 - годишнината от освобождението на България от турско робство излезе книгата му "Принос на Руската православна църква за освобождението на България от турско робство 1876-1878 г.", съставляваща доклади, изнесени на различни международни и междуцърковни конференции.

Митр.Кирил- награди

По негово предложение, въз основа на дисертацията му в Московската Духовна Академия и издадената книга, към традиционния текст в Св. Литургия на Великия вход: "Блаженнопочившаго Освободителя нашего Императора Александра Николаевича, всех православных вождей и воинов, падших на поли брани" да се добави "вся архиереи, иереи, монахи и монахини и вся православныя християны, подвизавшихся за веру и освобождения нашего", "да помянет Господь Бог во Царствии Своем", което включва преди всичко руски и български духовници и миряни, които без да участвуват пряко във войната, са допринесли всеки с каквото е могъл за освобождението на България - със събиране на сведения за зверското потушаване на Априлското въстание, за предаването им на западни журналисти и дипломатически представители в Цариград, за разпространяването им сред руския православен народ, за събирането на дарения за пострадалите български семейства, за воюващите руски, сръбски и български дороволци в Сърбия и в последствие за действащата армия по време на войната, за организирване на санитарна помощ, хоспитали в манастири и митрополии, за военното духовенство, което с високо издигнат кръст е водило в победен бой руското воинство и т.н. и т.н. Защото много свидни жертви е дал българският и руският народ, но не можем да не помним и мнозина, които не са загинали, но са дали своя принос, за да я има и днес България.

Освен в Назарет, във връзка с 2000-годишнината от Рождеството по плът на нашия Господ Иисус Христос е изнесъл доклади на VIII-та лятна научна среща "Християнската идея в историята и културата на Европа", Варна 24-25 юни 2000 г., на тема: "Св. Богородица и светиите - защитници на личността и държавата" и на 14 юли 2000 г. на Международната научна конференция "Славянските светии в историята на Христианската църква", организирана от центъра за славяно-византийски проучвания "Иван Дуйчев", на тема: "Светиите - защитници на националната идентичност".

Изнесъл публикуван на немски в брошура доклад във фондация "Про Ориенте" на ежегодния престижен симпозиум в "Palais Palffy" гр. Виена на 26.01.1993 г. на тема "Съвременни аспекти от живота на Българската православна църква", допринесъл за обективното осведомяване на общественото мнение в Европа по въпроса за разкола в Българската православна църква.

По време на Третата магистърска лектория от 6-10.05.1998 г. в рамките на магистърска програма по катедра Европейска публична администрация на Факултет "Административни и политически науки" на Варненския свободен университет "Черноризец Храбър", гр. Варна представил лекция на тема "Православните канони и взаимоотношения между Църква и Държава". Почива на 9 юли 2013 г.



Митрополит Йосиф Митрополит Йосиф (1898-1988)

Митрополит Йосиф (със светско име Иван Лазаров) е роден в Севлиево през 1898 г. Монашеско звание и името Йосиф приема в Светата Рилска обител през 1918 г., още като ученик в Софийската духовна семинария. След завършването й една година е иеродякон в Рилския манастир, след което постъпва и е един от първите студенти в Богословския факултет при Софийския университет. Висшето си богословско образование завършва в г. Черновиц (Украйна), където получава степента лесансие (доктор) по богословие. Известно време е учител в Черепишкото свещеническо училище и преподавател в Софийската духовна семинария.

През 1930 г. е назначен за протосингел на Неврокопска св. Митрополия, а от 1931 г. е архимандрит. Израстването му в църковната йерархия продължава с ръкополагането му през юли 1936 г. за Знеполски епископ. След смъртта на Варненския и Преславски митрополит Симеон, епископ Йосиф е избран на 26 декември 1937 г. за Варненски и Преславски митрополит. Почива на 8 ноември 1988 г.

Статии от митрополит Йосиф:



Митрополит Симеон Митрополит Симеон (1840-1937)

Роден в град Бургас през 1840 г., митрополит Симеон произхожда от стар български род от с. Факия. По мъжка линия се родее с фамилията на Стефан Караджа, а по женска – с българо-албански род от с. Арбанаси, край Търново. Началното си образование Одисей (светското име на митрополит Симеон) получава в гръцкото училище в града, тъй като българско не съществува. През 1856 г. той постъпва в патриаршеското богословско училище на остров Халки. Тук под влияние на съучениците му у него се пробужда българското му самосъзнание. След завършване на богословското си образование през 1863 г. в Света гора Атон, преди да бъде подстриган за монах приема името Симеон.

През 1870 г. той приема духовен сан и става протосингел на Видинския митрополит Антим. След избирането на Антим за Български Екзарх, той отива с него в Цариград, където става екзархийски протосингел. На 21 август 1872 г. е избран и ръкоположен за митрополит на Варненска и Преславска епархия. Допринася много за духовното развитие на народа и утвърждаването на вярата. Постоянен член на Св.Синод (1874-1913) и негов председател (1888, 1902-1905). Подпредседател на Учредителното НС (1879), народен представител в няколко парламента. Участва в уреждане на църковната организация в Княжество България. Превежда от гръцки език редица извори за българската история като Посланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Симеон (1917), писмата на Теофилакт Охридски, архиепископ български (1938) и др.
От 1881 г. дописен, а от 1884 г. член на Българското книжовно дружество, от 1929 г. почетен член на Българската академия на науките.
Почива на 23 октомври 1937 г.

 
април 2014 май 2014
Не По Вт Ср Че Пе Съ
Week 14 1 2 3 4 5
Week 15 6 7 8 9 10 11 12
Week 16 13 14 15 16 17 18 19
Week 17 20 21 22 23 24 25 26
Week 18 27 28 29 30

 
(C) 2006 Официален сайт на Варненска и Великопреславска митрополия. Всички права запазени.
Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.
 
pokie games best online pokies best pokies casino pokies all slots