До отварянето на храма "Св. Архангел Михаил", богослужение на славянски език се извършвало само в черквата "Св. великомъченик Георги". По искане на тогавашния вицеконсул на града Александър Рачински гръцкият митрополит дал съгласие службите в тази черква да бъдат на славянски език.

През 1860 г. тази привилегия била отнета, тъй като на 3 април същата година Иларион Макариополски прогласил в Цариград отделянето на Българската църква от Цариградската патриаршия. 
 
След забраната за славянска реч в храма "Св. великомъченик Георги" се създава училищна община, чиято задача е построяването на българско училище и черква. Училището било отворено на 25 юли 1862 г. Оставало да се открие и православния храм. Първоначалната идея била черквата да носи името на светите братя Кирил и Методий. Историята разказва, че още през 1865 г. е взето решение долният етаж на построеното вече училище да бъде приспособен за църковен храм. Това обяснява и нарушението на канона - храмът не е обърнат на изток. Принадлежности, необходими за църковното служение, били докарани от черквата в село Николаевка през нощта срещу 14 февруари от иконом Константин Дъновски. През деня на Сирни заговезни била отслужена и първата литургия в новата черква носеща името на "Св. Архангел Михаил". Според историческите данни на службата се стекли много хора не само от града, но и от близките села.

Дълго време в сградата на храма се помещаваше Музеят на Възраждането. От май 2002 сградата и двора бяха върнати на Църквата. Днес в помещенията на "Св. Архангел Михаил" се развива сериозна дейност. Разкрит е душепопечителски център за обгрижване на наркозависими, провеждат се катехизаторски беседи, курсове по иконопис и църковно пеене, подготвят се няколко печатни издания с благословията на варненския митрополит.

Към "Варненски храмове"...