Официален сайт на Варненска и Великопреславска Света Митрополия - Книга за храм "Св. Петка"

храм "СВЕТА ПЕТКА" гр. Варна

Началото ...

Oще в древността в град Варна са били построени църкви и манастири, които свидетелствуват за ранното християнство в този край. Те са не само молитвени домове, но и най-сигурните хранилища на светостта и християнската традиция, която не се е прекъснала и до наши дни.

До края на XIX в. във Варна има 30 молитвени домове, от които само две са български православни. Разрастването на града налага да се помисли за изграждане и на други църкви, особено в новооформящите се квартали. Така възниква и идеята да се построи параклис /църква /в района между улиците “Миладинова”, “Раковска” и “Търновска” /дн. “Ген. Колев” и “Ив. Драсов”/, за увековечаване паметта на княгиня Мария Луиза по препоръка на княз Фердинанд.

“В първите дни на месец октомври 1900 г. стана известно на варненските граждани, че Варненското Общинско Управление подарило на католическата /френска/ мисия дворното място, където сега е построена църквата “Св. Петка”, за да си издигне мисията църква и училище. Известието за подаряване на мястото се пръсна из града и силно възбуди духовете на варненските граждани. Гражданите по своя инициатива се събират, разменят мисли и решават да осуетят плановете на католическата мисия, като не й позволят да построи църква и училище в квартал с чисто българско православно население, макар че мисията беше оградила мястото със забити в земята дървени колове.”

Избирането на името на църквата - Света Петка - Българска може би е било продиктувано от няколко съображения - че с това ще се отклонят ония християни, които отивали да се черкуват в гръцката църква “Св. Параскева” и че борбата за мястото ще се популяризира между всички под влиянието на общоизвестната и почитана от всички св. Петка. Поръчват един каменен кръст с името на св. Петка и на 14 октомври, късничко вечерта го забиват в ограденото с колове място в тази част, където се е предполагало, че ще се построи църквата. “На 15 октомври се отслужи в “Съборната Света Богородица” божествена служба от свещеник Стефан Ганчев и дякон Петър Мишкивич. Чувстваше се един особен духовен подем у всички граждани богомолци. След божествената служба гражданите изискаха от своите духовни водачи да ги поведат по установения от църквата обичай в пълно църковно одеяние, с църковни знамена, св. кръст, св. евангелие и църковни песнопения към споменатото място, гдето да се извърши и водосвет, за който всичко беше готово...”. По пътя към мястото към църковната процесия се присъединяват още граждани, които по една или друга причина не били отишли на службата в църквата. Процесията е била организирана от свещеник Стефан Попов.

“При пристигане на процесията на мястото, последното се изпълни с граждани. По лицата на всички се четеше и духовна радост и желание, както и твърдост, единодушие и решение на всичко, но да не допуснат мястото им да бъде отнето. Докато се извърши водосвета няколко граждани, начело с Георги Стоянов, тогава писар в Светата Митрополия, извадиха всички колове с които католическата мисия бе оградила мястото. На каменния кръст се постави дата 15.X.1900г., която дата свидетелства за вечни времена, че духът и единството за извоюване ред и политическа свобода не е угаснал и че продължава да осенява истиноверующите православни граждани на Варна.”

Водосветът е извършен от свещеник Желязко Градев в съслужение със свещеник Стефан Ганчев и дякон Мишкивич. В летописната книга на храма се казва, че с процесията е вървял и свещеник Стефан Попов. Преди да стане това свещ. Попов бил повикан от окръжния управител, който му съобщил, че по никакъв начин няма да се отпусне мястото и че, ако стане нужда той ще си послужи даже и със стража и войска. Свещеник Попов обаче му отговорил, че това място е на гражданите и никой няма право без тяхно съгласие да го подарява комуто иска. За тази си дързост той бил задържан в Управлението до обяд на същия ден. И така, първата решителна стъпка е направена. Същата година се сформира комитет, на който се възлага грижата за построяването на храм на името на българската светица Петка /преподобна Параскева/. Между строителния комитет с председател Стефан Попов и Митрополията, от една страна, и Градския съвет и Министерството на вътрешните работи от друга, дълго се водят спорове относно собствеността на терена. Дебатът се печели от комитета и Митрополията.

През 1901 г. започва строежът на църквата по план на арх. Георги Манолов. Първата копка и полагането на основния камък е станало с тържествено отслужване на молебен от Митрополит Симеон в съслужение със свещениците Христо Върбанов, Желязко Градев, Стефан Ганчев и дякон Петър Мишкивич.

Днес камъкът е побит до самия олтар отвън, с размери: от земята висок 85 см., широк 30 см. и дебел 15 см. По средата му е изобразен кръст в изпъкнал вид, със сводообразен надпис: “Света Петка”, а под кръста отдолу...1900 г.,15 октом. Средствата се събират предимно от доброволни пожертвования. Няма запазени сведения за дарителите и формите за набавяне на необходимите финанси.

На 14 октомври 1906г. се отслужва първата Света литургия от Митрополит Симеон.

Новопостроената църква е от типа кръстокуполна с притвор, едноабсидна и с кула камбанария. Използвани са елементи от националните ни традиции - красиви извивки на корнизите на купола в арките, цветно съчетание на тухлени и каменни пояси. Не случайно църквата “Св. Петка” се счита за най-красивата в града ни.

До 1913 година църковните дела на всички български храмове във Варна се ръководят от едно църковно настоятелство при катедралата. След тази година и към храм “Св. Петка” се избира църковно настоятелство. През 1919 г. църковното настоятелство е в състав: свещеник Стефан Ганчев - председател, и членове - Антон Буюклиев, Рафаил Георгиев, Стефан Дончев, Д. Андреев и Т. Килифарски.

Електрифицирането на храма е извършено през април 1920 г.от Методи К. Меразчиев в сдружение с Никола Р. Иванов от гр. Варна.

Освещаването на храма става на 23 октомври 1938 г. в неделния ден пред Петковден от Митрополит Йосиф, в съслужение със свещениците от същия храм.

През 1928 г. се изгражда и пристройката към църквата - днешната кръщелница. До 1945 г. тя се използва като кухня за бедните. Топла храна тук можели да получат деца сираци и дори семейства бежанци от войната.

Архивите мълчат и за точната дата на първата служба. Това, което е известно обаче е, че в църквата се служело и преди тя да бъде осветена.

***

За разлика от повечето храмове във Варна “Св. Петка” не е била разрушавана. Иконостасът на църквата е изработен през 1938 г. от резбаря Методи Балалчев, а зографисан през годините 1973 - 74. Иконите са рисувани от проф. Н. Ростовцев и Димитър Бакалски. Задължителните църковни орнаменти направил зографът Александър Сорокин. Старият иконостас е бил изработен в с. Ганчево, Провадийско, от чамово дърво, обикновени рамки и нагоден за два реда икони, с височина 4 метра. След направата на новия иконостас старите икони са дарени в някои села на Южна Добруджа, а троновете са изпратени в църквата на с. Тополи, Варненско.

Иконостасът на църквата “Св. Петка” е композиран не само на ширина, но и на височина, поради типа постройка. Оформянето на декоративното пространство представлява “корабното” решение на църквата. Тук “ориентирането” добива първостепенно значение. “Корабът с вярващите” е обърнал нос към сакралната посока - изток, т.е. към небесното царство, което се обособява в олтара.

Вечната борба между доброто и злото е главната сцена в иконостаса на църквата. Двата змея, преклонили глава пред кръста и гълъба, символ на Светия дух, са доказателствата за божията доброта и справедливост.

Иконостасът и цялата дърворезбена украса на интериора в църквата (върху проскинариите, владишкият трон) са величествени. Той е раздвижен, свръхизобилен, характерно за бароковото изкуство. Орнаментът е по-релефен. Ажурено са проектирани листата, цветята, животинските видове.

Иконата като част от християнската култура е неразделна от интериора на храм “Света Петка”. И тук иконостасните икони на Господ Иисус Христос /до дверите/, Света Богородица, Света Преподобна Петка, Свети Йоан Рилски, Свети Великомъченик Димитър, Свети Архидякон Стефан /на южната врата/, Свети Великомъченик Мина, Свети Йоан Кръстител, Матер Божия, Свети Николай, Свети Цар Борис, Свети Архангел Михаил /северните врати/, Свети Великомъченик Георги, са сътворени с голямо майсторство. Рисувани през 1938 година от проф. Берберов и Апостол Христов, върху иконите се чувства различния мироглед, новите идейно естетически изисквания, поставени пред изкуството на българската икона. Зографите черпят от народното творчество, от неговото многообразие и багреност, развиват художествените постижения на миналото, усвояват някои нови изобразителни форми на светското и западноевропейско изкуство. Всяка отделна творба е белязана с появата и формирането на нови вкусове и стремежи. Тук наблюдаваме образи близки и разбираеми за съвременниците, образи на страдащи за идеята, загиващия в името на победата над злото човек. Евангелският разказ става

достъпен, нагледно обяснен в многобройните житийни сцени, допълващи характеристиката на основния образ. Заобикалящата творците природа също става обект на изкуството наред с образа на новия човек. С помощта на линията и багрения строй зографите се стремят да изразят препълващите ги чувства на обич към хората и родния пейзаж, напълват иконите с оптимизма на народното творчество. Творбите им стават неразделна част и от общата украса на олтарната преграда.

Композицията на всичките икони в храма пределно ясно изразява идеята, разкрива вътрешното съдържание на произведението, подчертава семантическата натовареност на образите. Декоративното поле, създадено от общата цветова хармония, финият рисунък, монументалността на образите, виртуозността при изписване на детайлите е подсилена с блясъка на златните фонове.

Стенописите във варненския храм “Св. Петка” са другата съществена част от интериора на храма. Към тях са насочват погледите на влизащите богомолци. Със своите композиции и цветова гама те създават определено настроение, помагат да вникнем в живописния строй, в сложния свят на иконата, в който се разкрива светоусещането на човека от минали времена, неговия култ към доброто и прекрасното.

Верни на традициите на своите предшественици реставрацията е извършена под вещото ръководство на Прот. Живко Георгиев - председател на Църковното настоятелство при храма и активното участие на свещеник Алеко, Мартин М.Д. и Евгени В.Д.

През 2004 - 2006 г. храм “Св. Петка” е изцяло обновен, реставриран и газифициран при светителствуването на Варненски и Великопреславски Митрополит д-р Кирил и протосингел Архимандрит Серафим.

***

Варненският храм “Св. Петка” е един от най- посещкаваните в града. Красив и достъпен за хиляди вярващи и поклонници, търсещи упование и изцеление, мястото, където поколения варненци се венчават и кръщават децата си...

***

Житието...

Преподобна Петка Българска

Преподобна Петка, именувана също Параскева, живяла през ХІ век. Родителите и били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Били известни и състоятелни хора.

Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот.

Един ден в църквата чула думите на Евангелието: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!” (Марк 8:34). Тези думи я развълнували силно. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Правела това често. Родителите и се сърдели, че дава всичките си дрехи на бедните, а тя ги успокоявала с думите: „Иначе не мога да живея!”

Родителите и починали. Петка останала сама в къщи и намислила да се раздели със света. Раздала наследеното имущество на бедните, посетила Цариград, обиколила светите му места. Вслушвала се в съветите на ревностни подвижници и по техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм „Покров Богородичен”. Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.

Тогава тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и други места, осветени от живота на Спасителя. После се заселила в Йорданската пустиня.

В тази пустиня, където преди се е подвизавала и Мария Египетска, Петка също като нея водела равноангелски живот. Хранела се с треви веднъж на ден – след залез слънце. Мечти и привидения я изкушавали, но Господ за нея бил сигурно прибежище. Така прекарала много години. Стигнала до старост.

Веднъж, като стояла на молитва, явил и се ангел Господен и и казал: „Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.”
Зарадвала се Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
Минала през Цариград. Посетила храма „Света София”. В храма във Влахерна дълго се молела пред чудотворната икона на света Богородица. Като се върнала в Епиват, не заварила жив никого от своите роднини и познати. Заживяла като странница при храма „Свети Апостоли”, отдадена на молитва.

Минали две години.
Блажената Петка се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си.
Христолюбиви граждани я погребали вън от градеца като чужденка.

Недалеч от мястото, където била погребана преподобната, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. От силното зловоние, стълпникът бил принуден да слезе от стълба и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек.

Благочестиви, но прости хора започнали да копаят гроб и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Хората се уплашили. Не знаели какво да правят – били неуки в духовните неща. В простотията си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.

На следващата нощ един от тези благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цялата обляна в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците хванал Георги за ръката и му казал: „Защо презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го от смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята.”

Тогава и дивната девица казала на смутения Георги: „Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрад. Моята родина е Епиват, гдето вие живеете.”

В същата нощ и една благовейна жена на име Евфимия имала подобно видение. На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по тържествен начин в съборния храм „Св. Апостоли”.

При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести оздравявали.
През 1204 г. кръстоносците завладели Цариград и образували латинската империя, просъществувала 57 години – до 1261 година. Българският цар Иван Асен воювал срещу нея и принудил латинците - кръстоносци да му плащат данък. До царя достигнала славата за чудесата от мощите на преподобна Петка. И разпалило се в сърцето му желание да придобие нетленното съкровище – ковчега със светите мощи на преподобната. Хрумнала му идея да поиска от латинците - кръстоносци вместо данъка от сребро и злато, бисери и скъпоценни камъни, да му дадат всехвалния ковчег на светицата. Желанието на царя било удовлетворено. Свети патриарх Евтимий пише: „Самодържецът, като чу това, струваше му се да лети по небето и не знаеше къде да се дене от голямата радост. Изпрати митрополита от Велики Преслав, преосвещения Марко да пренесе с много почести тялото на преподобната от Епиват в славния гр. Търново... Той взе почтително светите мощи и тръгна за родината си, като отправяше хвала към Бога и света Петка.” Годината е 1238... Впоследствие бил издигнат храм в чест на преподобна Петка и в него положили светите и мощи.

Когато турският султан Баязид превзел Търново в 1393 година, светите мощи на преподобна Петка били изпросени от Срацимир, царят на Видин, и пренесени във Видин, след като са престояли в Търново 155 години. През 1396 година и Видин паднал под турска власт.

По настояване на благочестивата сръбска княгиня Милица мощите на светицата били пренесени в дворцовата църква на Белград. Във Видин светите мощи са престояли само 3 години. Сюлейман Великолепни в 1521 година завоювал Белград. И изпратил същите мощи на преподобна Петка в Цариград. Приела ги с благоговейна почит Цариградската патриаршия.

След 120 години, а именно в 1641 година, Патриаршията изпаднала в тежко материално затруднение и дългове, поради големите данъци, които турците събирали от нея. Тогава и помогнал Молдо – Влахийският княз Ио Василий Воевод. Според разказа на Никодим Светогорец, князът дал на цариградския патриарх Партений (Старши) доста злато, а патриархът в отговор на неговата молба му дал мощите на преподобната. Мощите на светицата тайно били спуснати по стената на Фернер към морето, а от там с кораб отнесени във Влашко, в град Яш и положени в църквата „Свети Три Светители”. И днес светите мощи на преподобна Петка почиват в град Яш в още по-величествената катедрала „Сретение Господне”.

Към материала за храм "Св. Петка"...