Начало Духовна просвета Религиозното образование в Европейския съюз
01 август 2014  
Меню
Начало
За епархията
История
Митрополити
Духовна просвета
Храмове
Печатни издания
Новини
Изявления
Документи
Търсене
Книга за гости
Календар
Карта на сайта
Файлов архив
Връзки
Контакти
Партньори
Символ на вярата

Спаси, дари на...

Официален сайт на БПЦ

Pravoslavieto.com
Благотворителност


 

Печат Е-мейл

Религиозното образование в Европейския съюз


доклад на Емилиян Погончев

 

Емилиян Погончев

В началото би следвало да се отбележи, че изследването на религиозното образование (РО) от ЕС е един многокомпонентен и многопланов предмет. Трябва да се има в предвид , че се откриват три типа религиозно образование:

1. Образование в религията (в училищата на вероизповеданията);

2. Образование за религията;

3. Учене от религията.

І. Многоплановият подход може да ни помогне да установим по какъв начин всеки един аспект от РО допринася за формирането на съществуващият подход в конкретното образование, т. е. как религиозната конфигурация на вероизповеданията, ролята и афторитета на религията, отношенията между вероизповеданията и държавата, образователната система, като цяло, историята и политиката обуславят оформянето на всеки един тип и вид РО във всяка конкретна страна.

Различните държави с техните местни, регионални и национални особености, имат различни подходи към РО. Какви са причините за тези различия? Факторите, които обуславят различните подходи са следните:

1. Конституционно-законовите норми;

2. Международно-правните договорености;

3. Конфигурацията на религиозните деноминации в страната;

4. Ролята и значението на религията в обществото;

5.  Отношенията между вероизповеданията и държавата;

6. Основните цели и задачи, които си поставя образователната система в страната и на какви философски предпоставки се основава тя;

7. Историята на развитието на РО, на неговия статут и на отношението към него;

ІІ. Първоначално трябва да се обърне внимание на Конституцията и на законодателството във всяка една страна и да се установи по какъв начин е установен статутът на вероиповеданията.

1. Трябва да се разгледат конституционните разпоредби и специализираното законодателство:
    а) Дали в Конституцията на дадената страна съществува регламентиран статут на официална религия, която се ползва с различни привилегии спрямо другите деноминации или няма такъв официален статут за никое вероизповедание и те всички са равнопоставени;
    б)
 Дали в Конституцията на конкретната страна е постулирано строго разделение между църквата и държавата, включително и забраната за съществуването на РО в светските училища (това е моделът на аболюционизма, който съществува във Франция и Словения);
    в) Дали в различните страни в специалните закони, отнасящи се до вероизповеданията е регламентиран привилигирован статут за някое изповедание като традиционно, с доминиращо влияние в обществото и с принос за формирането и съхраняването на народността, вярата, културата и държавността (напр. Римокатолическата църква е традиционна и привилигирована спямо останалите деноминации в
 Австрия, Германия, Ирландия и Полша);

2. Трябва да се установи дали са подписани международни правни договори, които се отнасят до РО. Такива напр. са подписаните Конкордати между Ватикана и Австрия, Испания, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Словакия, Чехия и Унгария. Също така може да има и вътрешни договори между държавата и ръководството на поместната религиозна институция, църква, напр. договора между държавата Люксембург и Римо-католическия архиепископ относно РО;

3. В зависимост от законодателството на всяка страна и от конкретните взаимоотношения между вероизповеданията и държавата може да съществуват различни условия, които обуславят различна религиозна конфигурация. Религиозната ситуация във всяка една отделна страна може да бъде различна. По отношение на броя и многобройността на различните религии в дадена държава, дали тя е монолитна религиозна общност и има няколко малобройни други вероизповедания, зависи и подхода към РО, дали той да е например преимуществено моноконфесионален (напр. в Гърция, Кипър, Малта, Италия, Испания, Португалия и др.) или той да е многоконфесионален (напр. Германия, Финландия, Литва, Латвия, Румъния, и др.).

4. Една от главните характеристики, от които се обуславя подходът към РО в дадена държава е значението и ролята на религията в тази страна. Естествено е ако ролята и значението на религията и на оснсовното, доминиращо вероизповедание са от особена важност и то е с висок авторитет, то тогава РО ще бъде приоритетно в тази страна. Но ако авторитета на религията и ролята на това изповедание в обществото не се ползват с висок престиж, а тъкмо напротив, то тогава се подразбира, че РО няма да бъде с висока популярност и ще е поставено в периферията на образователната система и учебната програма, предметът е свободно избираем и остава без особено голям интерес, както от страна на учениците, така и от страна на техните родители и настойници. А в обратния случаи, ако религията и ролята на преобладаващото вероизповедание са с особено висок престиж, то тогава дори и предмета да се преподава като свободно избираема подготовка, това не пречи той да бъде избиран почти от всички ученици или съответно от техните родители до определена възраст (напр. в Италия, Полша и Унгария).

5. Също така трябва да се имат предвид и отношенията между вероизповеданията и държавата. Не може да се очаква, че при незаинтересованост и влошени, а дори и враждебни отношения от страна на държавата към вероизповеданията или към някое коткретно изповедание, би могло да се организира жизнеспособно и плодоносно РО, каквото би могло да съществува при добри взаимоотношения между държавата и деноминациите.

6. От особено значение за изграждането подхода към РО са както основните цели и задачи, които си поставя образователната система в дадената страна, така и общите философски и нравствено-ценностни основания, върху които се изгражда цялата образователна система в конкретната държава. Ако тези философски и нранствени осноположения допускат и са в унисон с духовната просвета, то е логично да се предполага, че в този случай на просветен държавен образователен модел, то и РО ще има своето подобаващо място в светското училище. Но когато образователния модел се основава както на агностически, атеистически или материалистически мироглед, така и на уталитарно-позитивистически мироглед, тогава за РО няма да има място в училището.

7. Винаги при определянето на подхода към РО в една страна от особено значение са както историческото развитие на начина на преподаване РО в конкретната държава, така и историческите дадености и историческите условия. Винаги трябва да се има предвид както историческото развитие на конкретния народ, неговата народопсихология, степента на възприемане или на отстъпване от веровите истини и нравствено-религиозните норми и ценности. При наличието в дадената страна на големи слоеве от обществото, които се придържат към агностически, атеистически или груби материалистически възгледи и мироглед, то тогава организирането на РО би трябвало да предвиди и тази възможност за децата на родителите, които не биха искали техните деца в никакъв случай да участват в часовете по РО. Тогава техните деца би следвало да имат възможност да избират между РО и друг предмет по гражданско обучение, който да се основава на философски нравствени системи и хуманистичен мироглед.

ІІI. Като се вземе предвид всичко гореизложено бихме могли да анализираме различните типове и видове организация на РО в страните членки на ЕС. Би могло да се каже, че подходите към РО в различните държави варират от аболюционисткия модел, при който има конституционна забрана за РО в държавните училища (Франция и Словения), през моделите на изключителна отговорност на държавата за РО, през съвместния модел на споделената отговорност между вероизповеданията и държавата до стого конфесионалните модели, при които отговорността за РО в обществените училища носят деноминаците.

Трябва да се каже, че там, където религиозните общности имат регламентирана от законодателството възможност да отговарят за РО в обществените училища, те разглеждат и считат тяхното участие в РО като обществено служение и поле за близко сътрудничество с държавата, а не преимуществено, като дейност за привличане нови членове на вероизповеданието.

Днес РО, като предмет в училищата се преподава в унисон с критериите за общото образование. То се подразбира, като:

- Учене за религията, основаващо се на знанието за конкретната религия и вероизповедание;

- Учене от религията, основаващо се на опита от разглеждането на екзистенциалните въпроси на учениците в контекста на духовните и нравствените основоположения и ценностната система на даданото вероизповедание.

IV. Тъй като сравнителният анализ на РО в страните от ЕС е твърде многопланов и комплексен, то всички основни компоненти, отнасящи се до него биха могли да се представят в табличен вид. Пръв, който предлага този подход е г-н Петер Шрайнер от Института “Комениус” в град Мюнстер. Имайки предвид неговият подход и доразвивайки неговата идея можем да предложим следните главни диферинциални признаци, чрез които могат да се разграничат основните характерни черти на РО във всяка отделна държава и те да се поставят в съответните колони:

1. Държава / Договорености;

2. Подход към РО;

3. Форма на обучение;

4. Алтернативен предмет или друга възможност (напр. освобождаване);

5. Видове религиозна доктрина или друго учебно съдържание на предмета;

6. Кой е отговорен - кой одобрява и контролира РО;

7. В коя образователна степен се изучава;

8. Кой преподава предмета;

9. Начин и методика на преподаване на предмета.

    Имайки предвид всички тезки характерни особености на РО в страните от ЕС, беше изготвена сравнителна таблица, като бяха ползвани данни от изследванията на г-н Петер Шрайнер
: “Религиозното образование в Европа”, доклад изнесен в Осло на 08.09.2005 г. (Religious Education in Europe, Peter Schreiner, В: Religious Education in Europe - Situation and current trend in schools; Elza Kuyk, Roger Jensen, David Lankshear, Elisabeth Löh Manna, Peter Schreiner (eds.), Oslo : IKO Publishing House, 2007, виж. http://www.cimuenster.de/themen/europa/ europa2.php и http://www.resources.eun.org/etwinning/europa2.pdf), статията “Преглед на Религиозното образование в Европа” (Overview of Religious Education in Europe, Peter Schreiner от сборника “Отдадени на бъдещето на Европа” - Committed to Europe’s Future, Contributions from Education and Religious Education; A Reader edited by Peter Schreiner, Hans Spinder, Jeremy Taylor, Wim Westerman, Comenius-Institut, Münster, 2002, вж. http://ci-muenster.de/bookshop/artikel/buecher/Europa1.php), статията Различни подходи - обща цел?” (Different Approaches - Common Aims?, Peter Schreiner, виж. ttp://www.cimuenster.de/themen/europa/Different_Approaches_Common_Aims.php) и статията „Училищно образование и свобода на религията” – School Education and Freedom of Religion, Peter Schreiner от сборника “Отдадени на бъдещето на Европа” - Committed to Europe’s Future - Contributions from Education and Religious Education; A Reader edited by Peter Schreiner, Hans Spinder, Jeremy Taylor, Wim Westerman, Comenius-Institut, Münster, 2002, вж. http://ci-muenster.de/bookshop/artikel/buecher/Europa1.php), както и публикуваните обзорни национални доклади на организациите членуващи в Европейския форум на учителите по Религиозно образование в Европа - European Forum for Teachers of Religious Education (виж http://re-xs.ucsm.ac.uk/eftre/reeurope.html), също и обобщените профили и сравнителните таблици, публикувани на сайта на Международния преглед на учебните програми и критерии за оценка - INCA (International Review of Curriculum and Assessment - Frameworks Internet Archive. It provides regularly updated descriptions of government policy on education in Australia, Canada, England, France, Germany, Hungary, Ireland, Italy, Japan, Korea, the Netherlands, New Zealand, Northern Ireland, Scotland, Singapore, Spain, Sweden, Switzerland, the USA and Wales: виж INCA Comparative Tables и INCA Summary Profiles - http://www.inca.org.uk/), а така също и лични доклади и изследвания в тази област на специалисти по религиозно образование от страните, за които няма национално представени доклади (виж библиографията)*.

Анализирайки всички събрани данни би могло да се направят следните обобщения:

1. В 20 от страните членки на ЕС РО е конфесионално. В някои от тях преподаването в различните образователни степени може да става по различен начин, напр. В Латвия и България в началната и основната степен на образование преподаването може да се характеризира, като конфесионално или неоконфесионално, а в гимназиалната степен има и неконфесионално обучение по История на религиите (Световни религии). Тук би трябвало да се уточни какво се разбира под термина “неоконфесионално” РО. Влаганият в този термин смисъл е, че при този подход отговорността за преподаването на предмета е или съвместна, споделена между държавата и конкретното вероизповедание (напр. в Финландия) или тя е изцяло поета от държавата, какъвто е случаят на Българския модел на РО. Също така учебното съдържание не е пряко свързано с катехизацията, а по скоро е предоставяне на знания и информация за изучаваната религия и за нейните исторически, нравствени и културни аспекти. Във Финландия този подход е законодателно регламентиран, като: “На всекиго според религията”, тоест това е предмет, който по презумция не въвежда учениците в религиозната практика, а им предоставя само познания и опит от изучаването на религиозните аспекти, отнасящи се не само до религиозното учение, но и до историята, традицията и културата, свързана с конкретнто вероизповедание. Също такъв подход се очертава и при анализирането на българския т.н. “конфесионален” предмет “Религия”, изучаван в българските общообразователни училища. Този подход може да се характеризира, като “Опознаване на историческите, философските и културните аспекти на религията и въвеждане на учениците в нравствените ценности на религията”. В този курс на обучение в пети клас и в гимназиалните класове е предвидено предоставяне на знания и за другите световни религии. В тези две страни ние виждаме този неоконфесионален подход в най-чист вид, но той също така се прилага и в Германия, Холандия, Северна Ирландия, Латвия и Литва.

2. В 5 държави, членки на ЕС има неконфесионално религиозното обучение, това са Дания, Норвегия, Швеция, Естония и Великобритания с изключение на Северна Ирландия, където има конфесионално и неоконфесионално РО.

3. В 2 държави то отсъства, поради конституционна забрана, това са Словения и Франция, но във Франция в областите Елзас и Лотарингия има конфесионално РО, поради факта, че тези две части на страната не са били в състава на държавата до края на Първата световна война и там е запазено съществуващото статукво;

4. В Холандия съществува уникален модел, при който в държавните училища няма обучение по РО - тези училища са 1/3 от всички училища в държавата, в римокатолическите училища, които са около 1/3 от училищата в страната съществува конфесионално РО, а в останалите около 1/3 от училищата, които са на другите християнски деноминации, съществува конфесинално и неоконфесионално РО.

    Също така се установява, че при конфесионалния подход отговорността може да се носи от самите вероизповедания или при споделянето на отговорността с държавата от представители на деноминациите в съответните комисии към Министерството на образованието и държавните структури отговарящи за РО. Но никога отговорността при този конфесионален подход по обучение не може да се упражнява изцяло и единствено от държавата. Ако това наистина се е случило и се случва в България, то това означава, че този подход не може да се приеме в пълния смисъл на думата за “конфесионален”, а е “неоконфесионален”, тоест той твърде скро би могъл да се превърне в “неконфесионален”, тъй като това изцяло и единствено е в пълномощията на държавната власт и зависи само и единствено от нейните политически решения. Когато разглеждаме страните, в които има неоконфесионално РО, то ние виждаме, че в почти всички от тях съществува споделяне на отговорността за РО или дори даже неучастие на държавата в отговорността за РО. Такъв е примерът на Холандия, където РО в държавните училища не съществува, а то се провежда само в училищата на вероизповеданията и държавата от 100 години не се намесва в това образование.

    Но дори и когато разглеждаме страните, в които има неконфесионално РО, то ние установяваме, че в повечето от тях съществува споделяне на отговорността за РО, напр. Швеция, Дания, Англия, Уелс и Шотландия. Единствено в Норвегия и Естония отговорността за РО се поема изцяло от Държавата, но трябва да се има в предвид първо, че в Норвегия Лютеранството е държавно призната официална религия и тя има своите конституционно признати привилегии. В Естония пък трябва да се отбележи както факта, че освен неконфесионалното РО по желание на родителите на учениците може да се сформира и конфесионално преподаване на РО (Лютеранство), така и конкретната ситуация, че в тази страна броят на обхванатите ученици в неконфесионалното РО е твърде малък - преподава се в 8% от училищата, като са обхванати от 2 до около 4% от всички ученици в държавата. Второ трябва да се изтъкне, че норвежкият модел на РО е най-критикуваният и е подложен на голям натиск за промени, тъй като наскоро тази страна беше осъдена от Европейският съд за правата на човека в Страсбург за нарушаване правото на децата от различните от официалната религия изповедания да не присъстват на часовете по Религия. Също така би следвало да се отбележи, че в държавите, в които съществува неконфесионално РО изрично се предвижда правото на родителите или на децата (след определена възраст) да бъдат освобождавани от часовете по РО, а също така и право да не преподават този предмет за учителите, които имат религиозни или морални възражения срещу този тип РО.

Това показва, че дори и при най-добрите намерения единствено държавата, сама без изповеданията, не би могла да намери един общоприемлив подход за преподаване на РО, който би бил еднакво приемлив за всички деноминации. Поради всичко гореспоменато би могло да се каже, че участието на самите вероизповедания при оформянето на този подход е желателно, а още по-добре би било да се каже, че това участие, като споделена отговорност е наложително и при неоконфесионалния подход.

По отношение на формата на преподаване на РО, то това може да става под различни форми на обучение, като дори в някои държави тези форми могат да бъдат различни в различните образователни степени. Обобщено може да се каже, че религиозното обучение се осъществява в следните форми:

  1. Задължителен предмет – така той се преподава в 10 страни;
  2. Задължително избираем предмет (ЗИП) – в 7 страни;
  3. Алтернативно задължително избираем предмет (АЗИП) – в 8 страни.Тук трябва да се уточни, че под тази форма се разбира един задължителен предмет, който е алтернативно избираем - или единия или другия предмет. При тази форма на обучение трябва да се подчертае, че изборът е между един конфесионален предмет по РО и един предмет по гражданско обучение, който включва разглеждането на различни нравствени системи и философски мирогледи от научно-позитивистка гледна точка.
  4. Свободно избираем предмет (СИП) – изучава се в 8 държави. Тук би трябвало да се отбележи, че в държавите, в които основната религия има водеща роля и висок авторитет, то процентът на участие на учениците в тази форма на обучение е много висок (над 90%). Тук за пример могат да се посочат Италия, Полша, Унгария и Румъния (в гимназиалната степен на обучение).

Освен това може да бъде направен и контекстуален анализ на учебното съдържание на РО в ЕС, като се имат предвид начина и методите на преподаване на РО. В страните, където основната религия има първенствуваща роля и голям авторитет, то това обуславя и преподаването на РО да бъде една педагогическа форма на катехизация, т.е. това обучение в по-голяма или по-малка степен да приобщава учениците към религиозното вероизповедание, което те изучават. Така напр. в Гърция и Кипър един път в месеца учениците отиват в храма и се срещат със свещенника, а веднъж през всеки учебен срок се причащават задължително за големите християнски празници (Рождество Христово и Великден). В Римо-католическите държави учениците до 7-ми 8-ми клас се готвят за конфирмацията, а и след това продължава тяхното приобщаване към вярата и религията.

В някои от бившите социалистически държави, като Латвия, Литва и България, се откриват по няколко начина на преподаване на РО. В България това е неоконфесионалния подход при “Религия Християнство” и “Религия Ислям” и неконфесионалния подход на обучение по предмета “Световни религии”, който всъщност е форма на преподаване на религиознание. В Латвия има 4 подхода на преподаване на РО:

1. Педагогическа форма на катехизация;

2. Икуменическо християнство, т.е. религиозно учение от неоконфесионален тип – Библейска перспектива или Библеизъм;

3. Християнска етика, т.е. въведение в християнската нравственост и християнската ценностна система;

4. История на религиите или религиознание;

В заключение би могло да се каже, че при всички тези подходи и начини на преподаване на РО винаги се вземат в предвид: религиозната ситуация, конкретните отношения държава - деноминация, конкретните исторически и културни условия, както и наличните квалифицирани кадри и специалисти за преподаване на РО. Напълно е възможно в една и съща държава да съществуват както различни подходи към РО, така и различни начини и методи на преподаване на РО, било то като взаимно допълващи се в различните образователни степени типове обучение, било то като съществуващи съвместно различни видове обучение, каквито са примерите с алтернативно избираемите предмети по РО и по гражданско обучение.

Накрая може да се обобщи, че РО се стреми да ориентира учениците от религиозните вярвания към религиозния опит и то би следвало да предоставя познания за религията и опит от нея. Целта на религиозното обучевие е както да формира в учениците религиозна компетентност, давайки им познания за религията и вярата, така и да ги подпомогне да изградят своя светоглед и да усвоят духовно-нравствената ценностна система на изучаваното вероизповедание. Може да се каже, че в секуларизираните посткомунистически държави може би училището си остава първото и единствено място, където учениците могат да научат нещо за религията и от религията, защото повечето семейства в тези държави вече не могат да предоставят никакво религиозно образование и възпитание на своите деца.
 



* 1.  Съвременно Религиозно Образование в Румъния, Хрисанти Булуджа (предоставен личен доклад от авторката).

2. Ристо Айконен, Православно религиозно образование във Финландия – принципи и основи (предоставен личен доклад от автора)

3. Arto Kallioniemi, European Solutions for Religious Education and Scenarios for Developing a Finnish Model - http://www.ortoweb.fi/tartokallioniemi.htm

4. Harri Saine, Religious teaching in Finland - http://www.ortoweb.fi/religedsaine.htm

5. Anta Filipsone, Time of uncertain conversations: Religious Education in public schools of the post-soviet Latvia (Religious Education. Winter 2005. - FindArticles.com. 31 Jul. 2007. - http://findarticles.com/p/articles/mi_qa3783/is_200501/ai_n13486955|

6. Julius Honnor; Italy - education and religion;

7. Portugal - Renewed attention to catechesis (http://www.vatican.va/jubilee_ 2000/magazine/documents/ju_mag_01061998_p-74_en.html#top);

8. Treaty between the Slovak Republic and the Holy See about  Catholic upbringing and education [March 2004] - http://www.concordatwatch.eu/showkb.php?org_id=849&kb_header_id=755&order=kb_rank%20ASC&kb_id=1225

9. Ringo Ringvee,  Religious Freedom and Legislation in Post-Soviet Estonia - http://www.law2.byu.edu/lawreview/archives/2001/2/rin11.pdf

10. Piotr Mazurkiewicz, Public role of religion in the process of European integration: a Polish perspective - www.aicgs.org/documents/mazurkiewicz.oct06.pdf

11. Peter Schreiner, Religious Education in Germany, "Religious Education in Europe", Oslo:iko 2007, pp. 81-87.

12. Religious Education in Europe - Situation and current trend in schools; Elza Kuyk, Roger Jensen, David Lankshear, Elisabeth Löh Manna, Peter Schreiner (eds.), Oslo : IKO Publishing House, 2007, виж. http://www.cimuenster.de/themen/europa/ europa2.php и http://www.resources.eun.org/etwinning/europa2.pdf).

13.Committed to Europe’s Future, Contributions from Education and Religious Education; A Reader edited by Peter Schreiner, Hans Spinder, Jeremy Taylor, Wim Westerman, Comenius-Institut, Münster, 2002, вж. http://ci-muenster.de/bookshop/artikel/buecher/Europa1.php).

14. Peter Schreiner, Different Approaches - Common Aims?, виж. ttp://www.cimuenster.de/themen/europa/Different_Approaches_Common_Aims.php).

15. Peter Schreiner, Religious Education in Europe, В: Religious Education in Europe - Situation and current trend in schools; Elza Kuyk, Roger Jensen, David Lankshear, Elisabeth Löh Manna, Peter Schreiner (eds.), Oslo: IKO Publishing House, 2007, виж. http://www.cimuenster.de/themen/europa/ europa2.php и http://www.resources.eun.org/etwinning/europa2.pdf).

16. Peter Schreiner, Overview of Religious Education in Europe, В: Committed to Europe’s Future, Contributions from Education and Religious Education; A Reader edited by Peter Schreiner, Hans Spinder, Jeremy Taylor, Wim Westerman, Comenius-Institut, Münster, 2002, вж. http://cimuenster.de/bookshop/artikel/buecher/Europa1.php).

17. Peter Schreiner, School Education and Freedom of Religion, В: Committed to Europe’s Future - Contributions from Education and Religious Education; A Reader edited by Peter Schreiner, Hans Spinder, Jeremy Taylor, Wim Westerman, Comenius-Institut, Münster, 2002, вж. http://cimuenster.de/bookshop/artikel/buecher/Europa1.php).


 
< Предишна   Следваща >
юни 2014 юли 2014 август 2014
Не По Вт Ср Че Пе Съ
Week 27 1 2 3 4 5
Week 28 6 7 8 9 10 11 12
Week 29 13 14 15 16 17 18 19
Week 30 20 21 22 23 24 25 26
Week 31 27 28 29 30 31

 
(C) 2006 пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ. пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.
Joomla! is Free Software released under the GNU/GPL License.
 
canadian drugstore prices buy cialis 20 mg online cheap cialis generic canada online viagra 25 mg cialis super active 20 mg
generic viagra no prescription needed canadian online pharmacy no prescription needed canadian pharmacy no prescription needed
viagra for women online