Писмо до българските печатни медии
от протоиерей Стоян Махлелиев



Ни чул, ни видял



прот.Стоян Махлелиев Уважаема редакция,


Пиша Ви, защото споделям тревогата на българския народ за духовно-нравственото състояние на децата ни.
На криминалната страница на в-к “Труд” от 23.11.2006 г. прочетох следните три заглавия:

“Малчуган рани дете с пушка”, “15-годишен преби приятел заради момиче”, “Сексскандал в училище за глухи”.

Тревога! След 17 години “демокрация”, училищните истории изместиха мутренските от криминалните страници на вестниците.

Накъде отиваме?

Тези явления са следствие на безверието и бездуховността на нацията ни. Въпреки, че Българската православна църква предлага изход от този бездуховен лабиринт чрез задължителен предмет “Религия” (вероучение) в българските училища, от МОН няма реакция. Чухме само мъглявото обяснение на министър Вълчев, че нямало кабинети и че влизането в Европа щяло да направи свободно преминаването на хора с различни вероизповедания от една страна в друга.

Това оправдание, г-н министър, е нелепо, защото присъединяването ни трябва да бъде с достойнство и с Православната вяра и традиции, които са ни завещали Светите Апостоли и дедите ни. Свободното преминаване през границите не ще ни направи “по-католици от папата”, а и дълбоко се съмнявам, че мнозинството католици ще станат православни. Предметът “Религия” се изучава в почти всички Европейски държави, така че, г-н министър, не се правете на “ни чул, ни видял” и не си заравяйте главата в пясъка, защото проблемът с агресията сред нашите деца е много дълбок и ако днес не вземем мерки, утре този проблем ще ни се стовари върху главите с двойна сила.


Протойерей Стоян Махлелиев, свещеник
в Катедрален храм “Св. Успение Богородично”

и главен координатор на Обществен комитет
Православни ценности” – гр. Варна

27.11.2006 г.
гр. Варна


Приложение: Резултати от проучване за религиозното образование в други страни



До Българските печатни медии



П О З И Ц И Я

 


о.Стоян Махлелиев Уважаема редакция,

Пиша Ви това писмо с дълбоко съжаление относно коментара на г-н Николай Големанов във в-к “Труд” от 17.11.2006 г., в статия “Насила вяра не става”.

Реших, че пояснявайки подробностите относно въвеждането на предмета “Религия” (Bероучение) като задължителен в българските училища ще спра разсейките от словесната отрова на този господин и ще заздравя тезата, че без религиозно-нравствено възпитание нашата младеж ще продължи да следва тенденцията на духовен упадък. Въвеждането на предмета “Религия” (Вероучение) не е овехтяла приумица, защото категорично е необходимо този предмет, който дава горепосоченото възпитание да бъде със същия авторитет, както другите предмети. Така, както не трябва да се съмняваме, че децата имат необходимост да изучават математика, английски и др., така също не бива да има две мнения по въпроса за душевния мир и ценностната система в нашите деца. Религията не е отделена от сърцата на децата ни. Тертулиян е казал: “Човешката душа по природа е християнка”, така че г-н Големанов, ограмотете се! Църквата като институция е отделена от държавата, но църква означава “общество от вярващи”; т.е. всички, които вярват в Христа - Спасителя сме заедно в нея. Никой също така не желае да принуди и задължи децата от други вероизповедания да изучават Православие, както и последните да посещават часове по ислям, в Родопите например. В приетия меморандум на Националната конференция под мото: “Да възпитаме децата ни във вяра и нравствени добродетели”, състояла се на 04.09.2006 г. в гр. Варна е упоменато как предлагаме да протича този учебен процес. Има се в предвид опита на две трети от държавите в Европейския съюз, където от “Време оно” се изучава този предмет. Там децата изучаващи официалната традиционна религия посещават редовния задължителен час, а останалите имащи други вероизповедания формират сборна паралелка и в същия ден и час в друг кабинет изучават етика или социални науки. Тук е уместно да успокоя министър Вълчев, че и кабинети има достатъчно, и влизането ни в Европа не значи религиозна асимилация. Присъединяването ни трябва да бъде с достойнство и с Православната вяра и традиции, които са ни завещали Светите Апостоли и дедите ни. Свободното преминаване през границите не ще ни направи “по-католици от папата”, а и дълбоко се съмнявам, че мнозинството католици ще станат Православни.

В гр. Варна над 1 500 деца изучават “Православни ценности и традиции” под формата на СИП, ЗИП и извънкласна форма. Преподават им достойни, спретнати и дипломирани богослови и свещенослужители, на разбираем български език.

Голям проблем е обаче натовареността на децата извън програмата, а и не бива да ги поставяме пред дилемата да избират между ЗИП-религия или ЗИП-английски например, защото и двете дисциплини са необходими.

Аз, недостойният от шест години преподавам в СОУ “Св. Климент Охридски” – гр. Варна и имам над 100 деца, които са религиозно грамотни и знаят смисъла на тайнствата покаяние, изповед и причастие. Те не стоят в църквата за да ги видят, не отиват в храма само на Великден като на панаир, не смятат, че там единствено и само трябва да се кръстят и венчаят.

Опитът показва, че вярата не дърпа живота назад, а дава живот и надежда за бъдеще, защото там, където няма вяра – има суеверие, окултизъм и примитивизъм.


Протоиерей Стоян Махлелиев - свещеник
в Катедрален храм “Св. Усп. Богородично” и
главен координатор на Обществен комитет
“Православни ценности” – гр. Вар
на



гр. Варна
20.11.2006 г.

Варн.митрополия
До Св. Синод на БПЦ


До Президента на РБ


До Министър-председателя на РБ


До Министъра на образованието и науката


До Председателя на Народното събрание на РБ

До Комисията по образование към Народно събрание





О Т К Р И Т О   П И С М О

от

Варненска и Великопреславска св. Митрополия,
Община Варна,
Обществен комитет “Православни ценности”
и Българските медии



Разтревожени сме от състоянието на моралните и духовни ценности у младите хора в България, особено след последните случаи на масов и жесток побой между деца. Все по-често научаваме от медиите за тяхната агресия и нетърпимост едни към други. Съществува пренебрежение и арогантно поведение от страна на децата към преподавателите и родителите им. Все повече ученици прибягват към наркотици, навлизат в секти и окултни движения, смятайки че така ще решат проблемите си.

На тази тенденция трябва да се сложи край!

Ние смятаме, че решението на проблема е във въвеждането на предмета “Религия” в българските училища. До тогава ние няма да престанем да прокламираме навсякъде мотото ни:


“НЕ на агресията, ДА на предмета Религия в българските училища.”


ОБЩЕСТВЕН КОМИТЕТ “ПРАВОСЛАВНИ ЦЕННОСТИ”


гр. Варна, бул. “Съборни”, № 31 а, тел/ факс: 052/ 65 01 09, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 


П Р И З И В


Обществен комитет “Православни ценности” към Варненска и Великопреславска св. митрополия призовава всички клирици, миряни и родолюбиви българи да дадат своя глас на президентските избори, на 29. 10. 2006 г.

Заявяваме, че негласуването е бягане от отговорност и е несъпричастност към процесите в нашата страна.

Крайно време е съотечествениците ни да спрат да обвиняват други за техните несгоди, а в същото време да не са си направили труда да отидат до урните.

Искрено вярваме, че гласът на всеки един от нас ще допринесе за по-добро бъдеще на децата ни, които непременно трябва да останат да творят в Родината ни – майка България.

От Обществен комитет
“Православни ценности”


Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил предлага на вниманието на широката общественост становището на Вселенската патриаршия относно актуалния в нашата съвременност проблем с даряването и трансплантацията на човешки органи и биологични продукти, вкл. от т.нар. клониране. Митрополит Кирил споделя и подкрепя изложеното по-долу официално становище.



Религиите и трансплантацията
 
Православна църква
От Александър М. Ставропулос


Печатът на Всел.патриаршия Вселенската Патриаршия на Константинопол, която проявява жив интерес към всички въпроси, занимаващи хората в днешно време и църквата на Гърция гледат на изследването на трансплантацията като на задача с най-висок приоритет.

Вселенската Патриаршия помоли един професор по канонично право от Теологичния факултет на Атинския университет да подготви изследване по въпроса за трансплантацията от мъртви на живи човешки същества.(1) Специалната синодална Комисия по биоетика на Църквата на Гърция, създадена през м.декември 1998 година, работи по въпроса и през м. декември 1999 година представи изследването си на Светия синод. На базата на това изследване Светият синод изготви официален текст, съдържащ 55 тезиса относно етиката на трансплантацията.(2) По думите на Председателя на Комисията по биоетика, брат Николаос Хаджиниколау, с този текст Църквата не само очертава рамката на етичния си подход и мислене, но освен това изказва позицията и отправя критиките си по отношение на трансплантациите и законите, които ги регулират.(3)

Текстът включва десет глави/параграфи, в които се излагат основните и специалните принципи, разглежда се ролята на медицината и възможността да се даряват органи и се изследва въпроса за мозъчната смърт, съзнанието и презумпцията за съгласие и съгласието на родителите. Той отразява ясно опасенията на Църквата и излага мнението и относно новото законодателство за трансплантациите. Разгледан е въпросът как Църквата трябва да действа на ниво свещеници и какви трябва да бъдат нейните практики.

Текстът в кутийката отразява основните положения, които, макар и да изхождат от местна църква на страна-членка на Европейския съюз, отразяват икуменическия дух на Православната църква.(4)


Основни положения на 55-те тези

Църквата гледа на трансплантациите, както и на всичко, отнасящо се до здравето на човешките същества и борбата им със смъртта, с много съчувствие и разбиране. Тя иска да помогне на реципиента, но също да се зачита и донора [1].

Пациент след операция Етичните критерии, които църквата прилага по отношение на трансплантациите, както и критериите, прилагани по отношение на всички други въпроси, трябва да бъдат поставени на духовна основа [2].

Църквата подкрепя и насърчава всичко, което се издига над индивидуализма и себелюбието, и което свързва човешките същества с връзки, основаващи се на реципрочност и взаимност [3].

Дареният орган превръща трагедията на реципиента в надежда за живот. Църквата им дава благословията си, ако в процеса на трансплантацията се защитава съзнанието на донора и не се нарушават духовните ценности [4].

При никакви обстоятелства и по никакъв начин не може да се жертва уважението, дължимо на донора, заради нуждата на реципиента да живее [5а]. Понятието "даряване на орган" трябва задължително да включва понятието "съзнателно съгласие" на донора, т.е. донорът трябва свободно и без ограничение да се съгласи да му бъдат взети органи. Актът на даряване трябва да бъде искрен/истински [5б].

Теологията на препятства усилията на медицината да подобрява и възстановява здравето на човешките същества, като по този начин удължава живота им. И все пак, тя отчита относителния характер на живота, поставяйки като необходими условия зачитането на лицето и на благополучието на неговия ближен [6] и държейки всичко да се извършва в рамките на правилата и принципите на медицинската и биомедицинската етика, които защитават личността на всеки индивид [7].

Животът е дар от Бога. Животът, който ни се дава, е в такава степен наша собственост, че ние можем дори да го дадем с любов [8].

Духовната основа на християнската етика относно трансплантацията е психологическата готовност да "дадеш себе си". Да дадеш живота си, а следователно – да дадеш тялото си, не е акт на самоубийство или евтаназия. Даването на живота е голям акт. Даването на органи е благословен малък акт (виж 1 Йоан, 3:16 и Йоан, 15:13) [9].

Органи Следователно, всеки, който желае да дари органите си, дарява не само органите си, но и самия си живот. Това не е само акт на даване, но и на саможертва [10].

Църквата подкрепя и насърчава даряването от живи донори на органи, от които имаме по два (бъбреци), и на тъкани (кръв, кожа, костен мозък) [11].

По отношение на определението за мозъчна смърт Църквата уважава и се доверява на медицинските изследвания и на клиничната практика и следователно, приема универсално приетото определение за мозъчна смърт като отговарящо на необратимия биологически край на човешкото същество [12]. При диагностициране на мозъчната смърт трябва да се прилагат строго международно утвърдените. критерии [15].

Едва след категоричното диагностициране на мозъчната смърт може да се разглежда въпроса дали лицето е донор или не (т.е. дали имa дадено съгласие), за да може диагнозата да бъде напълно обективна и да не бъде повлияна по никакъв начин [16].

Даряването на органи от донори в състояние на мозъчна смърт и информираното съзнателно съгласие на здрав човек да дари органите си на болен човек са актове на алтруизъм и любов и са в съгласие с учението и вярванията на Православната църква [17].

Даряването предполага съзнателно съгласие на донора. Всяко предположение по отношение на намеренията на донора представлява намеса в свободната му воля и следователно, е неприемливо [18].

Чрез дарението си донорът носи полза на другите, но и сам получава полза, съгласявайки се с дарението. Той спасява биологичния живот на реципиента, но спасява и собствения си духовен живот [20].

Съгласието не е нещо вторично и не трябва да бъде прикривано от никакъв друг акт (например, допитване до населението или използване на донорски карти и т.н.). Заявлението на донора трябва да бъде направено свободно и съзнателно в резултат от внимателно обмисляне [21].

При определени обстоятелства в контекста на семейните връзки съгласие може да дадат и родителите, при условие, че то не противоречи на желанието на донора [22]. Законът трябва във всички случаи да се погрижи да няма никакво съмнение, че родителите търгуват с дарените органи [23].

В очакване Православната църква има задължението да защитава акта и участващите лица от евентуалио малтретиране, експлоатация и дори жертва с цел трансплантация, които обслужват големи икономически интереси [25].

Православната църква не се противопоставя по етични съображения на даряването на органи на реципиент, определен предварително от и който е роднина или приятел на донора, въпреки че гръцкото и международното законодателство предвиждат анонимност както на донора, така и на реципиента (с изключение на случая на даряване на бъбреци от живи донори) [27].

По отношение на използването на изкуствени органи или органи от други генетично модифицирани видове или продукти на клониране, църквата, имайки предвид липсата на убедителни доказателства от научни изследвания и несигурността на бъдещите разработки, за момента се въздържа да изкаже своето мнение и съображения [29].

Светият синод се отнася критично към новото гръцко законодателство за защита на трансплантациите, преобладаващият тон в което е този на утилитарно изследване и строг рационализъм [30].

Между другото, той не може да приеме предвиденото в това законодателство положение, че липсата на отказ за трансплантация от страна на родителите ще се тълкува като съгласие на донора (раздел 12, параграф 4 от закон № 2737) [31]. Обcтоятелството, че родителите не могат да бъдат открити или че няма родители не може да се тълкува като липса на отказ за трансплантация от страна на родителите. Клаузата за "липсата на отказ" е шантаж на личната съвест [32].

Съгласието и липсата на отказ са две съвсем различни поиятия. Волята на държавата и на обществото не може да замести личната свобода на изразяване [33].

Държавата няма никакво право да се намесва в личното пространство от живота на хората [34].

Но, освен правото на критика, Църквата има задължение да се бори за поддържане на принципите и ползата от политиката на трансплантации. Нейната основна цел трябва да бъде създаването на духовна традиция за даряване на органи като реакция на духовната потребност на донора от дарителство. Toгaвa намирането на донорски органи ще бъде лесно и популяризирането на трансплантациите вече няма да бъде цел, а ще се превърне в естествен резултат [39].

Помощта на свещениците също помага на донора да превъзмогне страха от смъртта, а на реципиента – да се съсредоточи върху духовното измерение на удължаването на живота [40]. Църквата благославя желаещите да станат донори, но разбира и онези, които се колебаят. Помощта, която тя оказва, трябва да бъде включена в определени ритуали [41].

Присаждане Трансплантацията е може би един от малкото въпроси, по които държавата се нуждае пряко от помощта на Църквата; действително, Църквата може да играе съществена роля за бъдещето на трансплантациите. А това предполага както сериозни права, така и важни задължения [46]. Църквата трябва да бъде много предпазлива. В сътрудничеството си с държавата тя трябва да постави твърди условия, за да не бъде затрупана с решения и закони на държавата и на други (светски) институции, които могат да бъдат взети или осъществени в напълно различен дух и с напълно различни цели [48].

Освен това, църквата трябва да се погрижи за правилното прилагане на съответното законодателство [51] и, чрез участието на свои представители в Националния съвет по трансплантации и в Националния управителен орган по трансплантации, да насърчава центровете за трансплантации да работят съгласно принципите на зачитане, свобода и любов към човешките същества [55].


(1.)
Професор П. Дж. Бумис представи студията си през м.юни 1998 година и я издаде през 1999 година в книга, озаглавена „Трансплантацията: отражение на теологичния подход”, Хепталофос, Атина, 1999.

(2.)
Изследването на Комисията по биоетика беше публикувано от Отдела за информация и обучение на Църквата на Гърция в сборника „Свещеническа библиотека”, № 4, под заглавие "Църквата и трансплантацията", Атина, 2001. Тя съдържа текста на 55-те тези (на стр. 21-28). Книгата излезе от печат на 8 март 2001 година – деня на откриването на Центъра по биомедицина и етика в Атина (Виронас).

(3.)
В краткото му въведение към книгата, озаглавена "Църквата и трансплантацията", стр.20. Споменатият закон е № 2737 от 27 август 1999 година, Официален вестник на гръцкото правителство, № 174, Част І, стр.3369 – 3679.

(4.)
Цифрата в квадратните скоби означава броя на обобщените тези.





         

 

Нагоре