Запис на пресконференцията, дадена от иеромонах Анатолий Берестов

на 18 юли 2006 г. в Духовно-просветния център

на Варненска и Великопреславска св. митрополия


Отец Дончо: Добър ден на всички! Имаме удоволствието днес да се срещнем по един повод, който е радостен от факта, че отец Анатолий Берестов гостува тук – в България, в нашия град по една инициатива, която трябва да насърчи младите хора да обърнат своя поглед към вярата и да я съпреживяват и да бягат от зависимостите; но повече за тази пресконференция и за нейната тема ще научите от Борислав Аврамов от Варненска и Великопреславска света митрополия.

Борислав: Добър ден на всички! Аз се казвам Борислав Аврамов. Работя във Варненска и Великопреславска света митрополия и отговарям за мисионерската и просветна дейност и работата с младежта.
Вчера посрещнахме за трети път във Варна иеромонах Анатолий Берестов, който е ръководител на душепопечителския център „Св. Иоан Кронщадски” в Москва – център, който се занимава с рехабилитация на лица, пострадали от тоталитарни култове, от наркомании и от алкохолизъм. Този център работи от 1996-та година и в началото започва като център за хората пострадали от окултни учения и тоталитарни секти и групи и постепенно се сблъсква с това, че хората, които са били в такива секти – върху тях се е въздействало и чрез наркотици. И така постепенно в центъра започва работа с наркозависими – и до днес, когато това е една от най-основните „визитни картички” на този център.
Отец Анатолий първи път пристигна във Варна за Седмицата на православната книга. Тогава ние издадохме неговата книга „Да се завърнеш към живота”, в която той описва метода на работа в своя център и има свидетелства на младежи, които са се отказали от наркотиците в този център. След тази книга по-късно издадохме една книга, която е под неговата редакция. Това е книгата „Духовните основи на наркоманията”. В тази книга се разглежда наркоманията от духовна гледна точка. Днес за трети път посрещаме отец Анатолий Берестов.
Междувременно ние посетихме Москва и група от бивши зависими и прекарахме две седмици в техния център и двама младежи от Варна, България имаха рехабилитация в този център – почти три месеца. Така че днес съвсем логично след това дълго сътрудничество, след като се основа и центърът – с негова помощ – във Варна, в Аспарухово, където работи отец Георги, днес е напълно логично да дойде отец Анатолий, за да продължим тази сериозна работа, която започнахме заедно. Освен това ние взехме също така от тях идеята за една инициатива. Те в Москва са провели такова пътуване от единия край на Русия до другия – от Москва до Владивосток с коли и по пътя на това пътуване са организирали такива пресконференции в различни точки където свещеници, лекари, зависими младежи, които се борят със своите проблеми са свидетелствали за точно това, как в Църквата този проблем може да се разреши. Така че днес, по тези два повода: първо, за да отчетем работата, която сме свършили досега с помощта на отец Анатолий – и в Аспарухово, и тук – в Духовно-просветния център, където се развива главно превенция на наркоманията. Това е единият повод. А другият повод – това е предстоящият автопробег, или пътуване до София, под мотото „Вяра срещу дрога”. Отец Анатолий ще участва в пътуването. Отец Георги от Аспарухово също ще участва в пътуването с младежите, които в момента се реабилитират в Аспарухово. Те също ще пътуват с две коли от Аспарухово. Това ще се случи в четвъртък. Сутринта ще стартираме. Вечерта ще спим в някой от манастирите край Търново и в петък ще бъдем в София – в 12 часа имаме насрочена пресконференция в БТА. Там ще се срещнем със Знеполския епископ Николай, който е викариен епископ на патриарх Максим и ще се търси и среща с господин Бойко Борисов. По това се работи вече. След това кратко въведение мисля, че вече можем да започнем.
Искам да ви представя и другия гост от Русия – той е лекар, който в момента специализира психиатрия – на 26 години, Николай Каклюгин. Той заедно с отец Анатолий ще изнесе едно много голямо научно съчинение – научен труд, по въпросите за метадона и за метадоновата терапия. Така, че оттук нататък можете да задавате своите въпроси.
Отец Дончо!...

Отец Дончо: Само искам да ви напомня, след като свърши пресконференцията – тук ще оставя изявлението на Варненска и Великопреславска света митрополия по повод рекламата на предаването „Биг Брадър”, така че тръгвайки си оттук можете да вземете това изявление. То е разпратено по вашите електронни пощи, но за всеки случай може да го вземете. ... Имате думата за въпроси.
...
Отец Анатолий: Скъпи приятели, много се радвам отново да ви поздравя във Варна. Благодаря ви за поканата! Трябва да кажа, че за съжаление, за голямо съжаление, по-добре да ме бяхте поканили по някакъв друг повод, по радостен повод. Но ние с вас все се срещаме по някакви поводи, които са трагични за нашите страни, за нашите народи. Наркоманията наистина е такава трагедия, която е заляла целия свят. Но, честно казано, в по-голяма степен тя все пак е заляла бившите социалистически страни и може би това не е случайно. На мен ми се случва да ходя по висшите инстанции на Москва, Русия... И в правителството на Русия, и в Държавната Дума на Руската федерация, и на всички тези федерации... Аз съм почти “свой” човек в новия, организиран в Русия правозащитен орган на федералната служба “Госнаркоконтрол” (съкр.от „държавно-нарко-регулиране”). Това е основна правозащитна сила, която се бори с наркомафията. И затова към мен се стича много голяма информация. И на мен ми се струва, че процесът на развитие на наркоманията в нашите страни не носи обикновен характер, такъв, както да речем, в страните от Западна Европа и САЩ. Поне за Русия мога да кажа, че този процес се управлява! Управлява се от определени сили извън Русия и от определени сили вътре в Русия.

Ето например, някак си твърде силно ни се натрапват тези методики, които се смятат за неприемливи в Русия. Това е „заместващата” метадонова програма, програмите за „намаляване на вредата”... За щастие правителството на Русия, Държавната Дума (парламента), правозащитните органи - и МВР, и федералната служба „Госнаркоконтрол”, и ФСБ (Федерална служба за сигурност) – те активно се противопоставят на метадоновата програма. Но тя тихо и подмолно се промъква чрез неправителствените организации. И на мен ми е съвсем точно известно, че те се финансират чрез фонда на Сорос, чрез Хабърдовият фонд на САЩ и чрез някои други чуждестранни фондове.

Аз съм ръководител на Душепопечителския център. Миналата година ни потърси една организация от ООН – „Комитет за борба с наркотиците и престъпността”. Те сами ни потърсиха, знаейки, че ние – нашият център – се занимаваме с активна антинаркотична дейност. И те ни предложиха помощ. Попитаха: „От каква помощ имате нужда?” Ние отговаряме: „Помогнете ни да си построим нов рехабилитационен и нов профилактичен център – център за превенция на наркомании”. И първите преговори показаха, че те са готови да ни окажат спонсорска помощ – да намерят спонсори, както в чужбина, така и в Русия. Вторият тур на преговорите, който премина неотдавна, през май тази година, показа вече нещо съвсем различно. Те казаха: „Няма да ви оказваме материална помощ, но сме готови да ви помогнем при рехабилитацията и профилактиката на наркоманиите. При това по тези методики, които са приети на Запад – това са и метадоновата терапия и програмата за намаляване на вредата”. Аз казах: „Ние няма да приемем тези методики.” Но те всячески се стараеха да ни ги натрапят, защото чрез нас, чрез Църквата би било възможно да се внедрят поне вътре в Църквата тези неприемливи за Русия – но, за съжаление, приемливи в България – методики. Дадох им да разберат, че няма да приемем техните условия, те не ни устройват. На това ми бе отговорено, че „все едно ще намерим организации, които ще приемат нашите условия”. Така се разделихме.

Натрапва се! Знам, че активно се натрапва внедряването на метадоновата програма в Украйна, в средноазиатските републики, и една от тях - Киргизия - прие метадоновата програма. И ние в Русия вече усещаме последствията от това страшно явление. Вижте: Киргизия е малка страна, планинска. Населението е немногочислено, около четири-пет милиона. На четири-пет милиона души може ли да се предполага, че там има огромно количество наркомани?! Съмнявам се. Но Киргизия беше буквално наводнена, наводнена! – с огромно количество метадон. И вече нелегалният метадон стана основният наркотик, който преминава през Киргизия по цяла средна Азия. Основен наркотик! По същество той замени хероина. Къде? В средна Азия, където в съседство е Афганистан. И метадонът, като широка река, потече и към Русия. Пита се: какво количество метадон се вкарва в Киргизия, където наркозависимите са по-малко от 400 000 души? След като той наводнява цяла средна Азия и като широк поток се влива в Русия! Значи, на някой му е нужно метадонът да влезе в нашите страни.

А впрочем, това е страшен проблем. Заместващата терапия – знам, тя е приета у вас; у вас се използва и метадон и морфин-сулфат – те не правят хората здрави. Наркоманите си остават наркомани, каквито са си били. Само че от един наркотик ги прехвърлят на друг. И не ги правят здрави. Смята се, че метадонът може да направи наркозависимия социално активен човек, да го приобщи към социума. Но това не е така. Практиката на много страни, които използват метадоновата програма показва, че наркоманите, които приемат метадон не стават социално активни и не се приобщават към обществото. Неотдавна, миналия месец, бях в Сърбия. Запознах се с техните проблеми. Макар в Сърбия метадоновата програма официално да не е приета, но неофициално тя е приета. И аз видях сълзите на майките, които казваха: по-добре нашите деца да си бяха останали на хероин, отколкото да стават метадонови наркомани. Видяхме тежки усложнения възникващи от приема на метадон. Младите хора стават импотентни, те вече не са способни да раждат деца, развиват се множество други заболявания; и остеопороза на костите, и много, много други заболявания.

По същество метадонът не само не може да въведе наркозависимия в активния социален живот, но, напротив – виждаме, че у много, у много наркозависими приемащи метадон се развива тежък апато-обуичен синдром. Апатия! И те вече с нищо не са способни да се занимават. Нямат никакво желание. Смята се, че метадонът може да предотврати заразяването с вируса на HIV и хепатитите. И това не е така! Защото практиката на тези страни, които са приели метадоновата програма – аз видях това в Сърбия, видях това в Киргизия, видях го у вас – наркозависимите се стараят да си вкарват метадона венозно. Венозно! И опасността от заразяване със СПИН и хепатити се запазва. И ако казват, че метадонът и другите заместители на хероина – другите наркотици – са способни да направят човека социално активен, способни са да го направят здрав – че метадонът е способен да откаже въобще човека от наркотика – това е самозалъгване. Или пък това е просто диверсия. А всъщност, това не е самозалъгване. Това е лъжа! И диверсия на тези фармакологични „фарма-компании”, които получават огромни печалби от внедряването на метадоновата програма! Огромни печалби!

Ние наблюдавахме отрицателни, рязко отрицателни явления при въвеждането на метадоновите програми не само в Киргизия и частично в Татарстан у нас в Русия, но и в прибалтийските страни и ето, моят колега, Николай Каклюгин, той работи в научен институтски център по съдебна психиатрия към министерството. И при тях има, работи такова наркологично отделение и неговите сътрудници много добре познават метадоновия проблем на Прибалтика – в страните от бившите републики на Съветския Съюз. И той е ужасяващ! Виждам го и по България. Вчера-днес се позапознах с вашата ситуация и видях, че метадонът или морфин-сулфатът в никаква степен не решават проблемите на наркоманията, а само ги влошават. И преди всичко – защото у лекарите се създава лъжливото впечатление за борба – активна борба с наркоманията. А всъщност никаква борба не се води, само се прехвърлят наркоманите от един наркотик на друг. При което лекарите получават големи печалби, т.е. материална изгода. Смятам, че въвеждането на метадонова програма в нашите страни – това е дълбоко аморална акция. Античовешка, антихуманна!

Ето защо, у нас, в Русия, преобладаващото мнозинство специалисти-нарколози не приемат тази методика. Църквата у нас активно се бори с въвеждането на метадоновата програма. И аз даже се радвам, че Комитетът за борба с наркоманията към ООН се обърна първо към нашия център. Сега ще знам методиката на налагане на тази програма и какво искат те. Аз ще говоря за това по цяла Русия и не само в Русия. Аз вече говорих за това в Сърбия, говорих и на вас в България. Това е антихуманна акция! И ние, разбира се, ще приложим максимум усилия у нас, в Русия, за да не допуснем по никакъв начин тази античовешка методика в нашата страна.

И ще се постараем и вас, скъпи мои, да ви убедим в неправилността на стъпката, предприета от вашето правителство, приело метадоновата програма. Ние с Николай написахме книга против метадоновата програма. Докато сме тук, до края на седмицата книгата ще излезе от печатницата. Аз бих искал на вашите, на нашите, на моите колеги тук да предам електронния вариант на тази книга. Може би тя ще бъде преведена на български език и издадена у вас, за да може широката общественост да се запознае с вредата, която нанася метадоновата програма. Тя значително влошава нарко-ситуацията в нашите страни и повярвайте, ни най-малко не решава въпросите на лечението на наркозависимостта. Ни най-малко не ги решава.

Изобщо, както ми се струва, положението с наркоманията все повече и повече се усложнява. В Русия през 2004 г., на 6-ти май бе прието от правителството страшно, много страшно – античовешко – постановление, което въведе (разреши да се въведат) средни, равни дози наркотик, и разреши те да се носят в джоба – до десет еднократни дози. Това е – до грам хероин! С това, фактически, наркоманията беше легализирана. В резултат на това, смъртността от наркотици нарасна средно два пъти. Ако приемем 2003 г. за 100%., когато от наркотици в Русия загинаха 70 000 млади хора, то за непълната 2004-та г. загинаха два пъти повече, т.е. вече 140 000 души. При това в Московска област смъртността нарастна четири пъти, в Ленинградска област – три пъти, в Екатеринбургска област – три и половина пъти, а в Московска област даже осем пъти. Това направи правителството. Но не трябва да се мисли, че правителството е могло съзнателно да замисли убийството на своите младежи, т.е. на децата. Не, разбира се, че не. То е било заблудено от тези хора, които са заработвали западните пари – долари.

Има у нас в Русия едни т.нар. „правозащитни организаци”, които практически работят изцяло за Запада. Бях свидетел на това как се разработва правителственото постановление № 231, което уби стотици хиляди млади хора. Отначало подготовката на това постановление беше поръчана на федералната служба „Госнаркоконтрол”, с която сме в много тесен контакт и работим заедно. Защо ние – Църквата, работим с правозащитен орган? Защото към този орган има служба за профилактика на наркоманията. И ето, с тази служба за профилактика ние активно си сътрудничим. И именно на службата за профилактика на „Госнаркоконтрол” бе поръчано да разработи това постановление на правителството. И с мен често се консултираха, питаха ме за моето мнение, аз давах съвети. А после изведнъж иззеха тази задача от федералната служба „Госнаркоконтрол” и я предадоха на Министерството на правосъдието. А Министерството на правосъдието помолило правозащитна организация да разработи постановлението. Това не е държавна организация. А аз познавам тези хора; добре знам кой е разработвал това постановление. Те заработваха западни пари.

Сега те се борят за легализация на наркоманията в Русия. Борят се за въвеждане на метадоновата програма в Русия. Борят се за внедряване в Църквата на тъй наречената „12-стъпкова рехабилитационна програма”. Църквата не я приема. Но на мен ми е добре известно, че тази „12-стъпкова програма” за рехабилитация се внедрява от правозащитните организации чрез американския фонд на Хабърд, Рон Хабърд, (http://drugrehab.lronhubbard.org/index.htm) – чрез сциентоложки фонд. И ето, по такъв начин се е появило постановлението на правителството, което отнесе стотици хиляди млади животи. Църквата се бори много. И именно Църквата първа се противопостави на това постановление, започна да настоява то да бъде отменено. И все пак, в резултат на почти двегодишна остра борба ние спечелихме.

Постановлението беше отменено. И голяма роля за това изигра проведената през ноември миналата година Всерусийска конференция под надслов „Национална сфера на интереси: власт, Църква, бизнес, общество – против наркоманията”. Тази конференция беше проведена по инициатива на нашия Душепопечителски център и Светейшия Патриарх Алексей, т.е. Московската патриаршия, с участие на федералната служба „Госнаркоконтрол”. Конференцията предизвика необичайно широк интерес. Пристигнаха хора от различни региони на страната: учени, медици, обществени дейци, и на тази конференция остро беше поставен въпросът за отмяна на правителственото постановление номер 231. И това постановление бе отменено миналата година. Така че, виждате – Църквата може много да направи.
Ами, не знам... Може би има въпроси?

Борислав: Искам да кажа нещо и аз във връзка с това, което каза отец Анатолий, за тези програми за тримесечна терапия за снижаване на вредите. Те са особено признати и съществуват, но те са насочени към тези, които са най-най-най-зле. Така да ги кажем, безнадеждните случаи. На тях трябва просто да бъдат специално смегчени (условията), (да бъдат) направени приемливи тези хора в обществото. Но държавата трябва да пази границите, за да не влиза в държавата хероин; трябва да хваща дилърите, да ги съди (тя не го прави); трябва да лекува болните (а тя не го прави); а се занимава само с това - да каже, че „има метадонова програма”, за която са най-най-най-тежките случаи. С които никаква работа не се провежда – никаква терапия. Само им се дава метадонът и те си заминават. Така, че това, което апелира отец Анатолий, за което сме застанали пред вас, е държавата да поеме точно да се грижи за хората, които са пострадали от това, че в държавата е достъпен хероинът и наркотиците, от това, че те се продават по улиците. Да се грижи и да ги лекува тези хора. А не само да ги направи „социално приемливи”, тоест както казва отец Анатолий: от хероина да ги прехвърля на метадона. Тоест, на другия наркотик. Те няма да крадат, държавата ще им го дава безплатно, няма да се бучат, няма да разпространяват инфекции, тоест – държавата проблеми няма да има. Но те ще си останат наркомани и никой няма да се занимава да ги лекува. Поне тези, които искат... Така че за това апелираме тук: за това, да се върне точно и да си поеме отговорността – държавата, и общината – тука, на наше местно ниво, за лечението на този проблем. А не да прилага „заместваща терапия”. Значи, думата „терапия” не може да се съедини с морфин или с метадон. Човекът си остава наркоман. Не може да се лекува по този начин.
Въпроси?...

Въпрос (неясно): „...Само да допълня, че масово сега се говори за „лекуване” с метадон. Това се говори на най-високо ниво. И по всички вестници, по всички книги...”

Борислав (превежда): ...все управники твердят, что он лечит – метадон...
Въпрос (продължава): „...искам това да бъде ясно, че това не е лечение, а се спекулира с незнанието на хората...”

Отец Анатолий: Метадонът не лекува наркоманията. Скъпи мои! Метадонът е наркотик още по-тежък от хероина. Как може да се излекува наркоманията с наркотик?! Представете си, че ще лекуваме алкохолизма с червено вино (българско, което е хубаво). И всеки ден ще даваме на алкохолика червено вино – по бутилка червено вино. Е, ще излекуваме ли алкохолика?... Не, но ще направим комфортен живота му. По същия начин, давайки на наркомана метадон ние правим комфортен живота му. Това от една страна, а от друга, както казах, метадонът нелегално се разпространява по всички ъгълчета и прави нашия социален живот още по-страшен.

Така че, не вярвайте на тези, които казват, че метадонът лекува! Така говорят само хората, заинтересовани в крупна материална изгода. И вижте: в Германия, например, за лечението на един наркозависим се харчат 15 000 евро (на година). Та това са такива големи пари! Това са такива огромни пари!... И, представете си, ако Русия купува метадона и лекува своите наркозависими. Какви огромни пари трябва да се вложат в това! А много по-добре би било тези пари да се вложат в създаването на рехабилитационни центрове.

И, вижте, медицината изобщо, по принцип не може да излекува наркоманията. Защото наркоманията, както признават вече съвременните, водещите психиатри, не е биологична болест. Тя е духовна болест! Това го признават даже вече не само свещениците, но и водещи учени. Така че, може ли с метадон да излекуваме духовна болест?... Глупост някаква!...

В много страни вече се отказват от метадоновата програма. Но ето какво е интересно: сега ще ви покажа една схема. В началото на 19-ти век, когато от опиума бил извлечен морфин, Френската Академия на Науките предложила да се лекуват с морфин алкохолизма и опиумната наркомания. В резултат на това се появило огромно количество наркомани-морфинисти. В края на 19-ти век знаменитият Зигмунд Фройд предложил морфинистите да се лекуват с кокаин. При това самият той станал кокаинист. Зигмунд Фройд – наркоманът! – вкарал в гроба най-добрия си приятел с кокаин. И се навъдило огромно количество наркомани-кокаинисти. В началото на 20-ти век се появил хероинът. И предложили с него да се лекува кокаиновата наркомания. В резултат не само не излекували кокаиновите наркомани, но и се появило голямо количество хероинови наркомани. През 1960 г. в САЩ предложили да се лекува с метадон хероиновата наркомания. До какво довело това?... До огромен брой метадонови наркомани. Пита се: какво ще предложат по-нататък?... Сега в Русия се е появил страшен наркотик под наименованието „бял китаец”. Той е много стотици пъти по-силен от хероина. Може би ще предложат „белия китаец” за лечение на метадоновата наркомания?! Може би... Напълно е възможно!...

Още някакви въпроси да има?...

В днешно време единственият реален шанс да спасим наркозависимите, да ги направим здрави, е създаването на рехабилитационни центрове. Предимно - духовно ориентирани. В православните страни, разбира се, това трябва да са православни рехабилитационни центрове.

Ето, вижте какво се получава: нашият център помогна да се организират голям брой рехабилитационни центрове в страната. И от 2001-ва година на Камчатка – на далечната Камчатка! – има рехабилитационен център, организиран с наша помощ. И там вече оздравяха няколкостотин бивши наркомани. Във Владивосток също ние помогнахме да се открие рехабилитационен център. Съществува от две години. Но дори за две години няколкостотин наркомани влязоха в състояние на устойчива ремисия. От 2001-ва година в Иркутск съществува православен рехабилитационен център. И вече няколкостотин бивши наркомани станаха здрави хора. Така също през 2001-ва година помогнахме да се открие рехабилитационен център в гр. Екатеринбург /това е бившият Свердловск/. Там вече хиляди бивши наркомани станаха здрави хора. Ето какво дава възможността за духовна рехабилитация. За съжаление, въможностите на държавните рахабилитационни центрове не са такива (ограничени са).

Неотдавна, в началото на миналия месец, бях в гр. Новокузнецк и в Кемиров – това е в Кузбас (Кузбаският въгледобивен басейн). Запознах се с работата на един държавен рехабилитационен център. Естествено, представиха ни го прекрасно. Изумителни условия, прекрасно работят психолози, психотерапевти, но използват окултни методики. Използват 12-стъпковата програма, там се прилага още и йога, окултният метод „кундалини”, отваряне на „третото око”... И те твърдят, че постигат много добри резултати. Попитах ги: „Какви?” – „Почти сто процента!”. Аз се усъмних и им казах: „Не е възможно «почти сто процента»! Сто процента! Защото всички, които излизат от рехабилитационния център не трябва да се бодат”. Но те в течение на девет месеца се намират в рехабилитационния център. Лишени са от възможността да употребяват наркотици. Значи, още през първия или втория ден, след като излязат от центъра, те не би трябвало да приемат наркотик. Затова казвам – казах: „Трябва да бъде сто процента! А ако не е сто процента, значи някъде имате голям пропуск! Значи някъде вътре във вашия център се разхождат наркотици”.
Работата е там, че към края на първата година тези „почти сто процента” се превръщат в пет процента. Ето ги възможностите на държавната рехабилитация. При това за девет месеца престой в рехабилитационен център болните плащат почти сто хиляди рубли. (Към Николай: Това колко хиляди долара е? Четири?... Не – повече...) Почти пет хиляди долара. А при нас се получава така, че колкото повече време минава от началото на рехабилитацията, толкова повече хора влизат в състояние на устойчива ремисия. Ето, вижте, тази книга беше написана през 2000 година . (Показва книгата „Да се завърнеш към живота”.) И там аз съм писал, че броят на положителните резултати от рехабилитацията при нас е 65 %.

После вече казвах – 85 %. Лъгал ли съм някога? Не, говорех истината, когато пишех тази книга, защото от началото на започването на рехабилитацията бяха минали само две и половина години. А след още две години – 85%. А днес мога да кажа, че тези младежи, които преминаха рехабилитация през 1998 и 99 години (те бяха малко – само 241 човека), от тях днес са здрави 237. Това вече са не 65%, а повече от 90% (всъщност 98% – бел.ред.).

И навсякъде практиката във всички православни центрове показва, че колкото повече време минава от началото на рехабилитацията, толкова повече и повече наркозависими влизат в състояние на устойчива ремисия. Но на нас никой не ни плаща. Държавните рехабилитационни центрове в Русия вземат луди пари, а ние провеждаме рехабилитацията безплатно. Мога да ви посоча такива цифри: в Русия едно денонощие престой на наркозависим в наркологически стационар или в рехабилитационен център струва хиляда рубли (примерно). Плюс-минус. От осемстотин до хиляда и петстотин рубли; е, да вземем хиляда рубли. А ефективността на рехабилитацията след една година е, както ви казах, пет процента. Ние харчим свои пари 15 рубли и 67 копейки в денонощие за рехабилитацията на наркозависимия. Не хиляда рубли, а десет – не, къде ти – сто пъти! – по-малко. А ефективността е десетки пъти по-висока. Ето какво дава Църквата, православието!

И съществуват също така наречените „12-стъпкови програми”, които аз споменах. Те не са толкова ефективни и са неприемливи за православните страни. Защото на православно ориентираните народи им е чужд протестантският дух на 12-стъпковите програми. Манталитетът и духовността на православните народи се различават от тези на протестантските народи. Затова те не дават на нашите народи такава ефективност, каквато дават православните методики. Но въпреки това, както казах – опитват се да ги внедрят в Руската Православна Църква. Създаването на рехабилитационни центрове е действително най-доброто, което може да се направи за спасението на наркозависимите. Но ние по някаква причина не вървим в тази посока. Това, което ясно, което явно спасява – ние не го приемаме! А това, което убива го приемаме... Е, къде е тука логиката? На какво е основана логиката? На парите! На мръсната печалба! Това е грехът на сребролюбието, за който говори апостол Павел, от който започват всички останали грехове.

В Русия, за съжаление, се създаде още по-тежка ситуация, свързана с това, че у нас има два наркопазара. Единият е черен, нелегален, мафиотски, а другият – легален наркопазар, държавен, чрез аптечната мрежа. Какво представлява вторият? У нас, в нашите аптеки, се продават лекарства, съдържащи малки количества наркотични вещества. Съвсем свободно, без рецепти. И наркоманите надушиха това. И те вече не отиват да си купят за хиляда, хиляда и петстотин рубли хероин, а отиват да си купят кодеинови препарати от аптеката, за двеста-триста рубли. Наркотичният ефект е по-силен, уврежданията на мозъка са по-тежки, смъртта настъпва по-бързо. Медиците, какво – не го ли знаят? Министерството на здравеопазването не го ли знае? Знаят. И въпреки това поддържат легалния наркопазар. Ето сега при нас започна да се говори, че се забелязвала тенденция за намаляване на броя на наркозависимите. А всъщност това не е така! Наркоманията нараства. Не намалява, а расте. И ето, че практиката в работата на нашия център показа, че за 2005 год. само половината – 50 % – от наркозависимите са употребявали улични, нелегални наркотици. А 50 % са употребявали легални наркотици, купувани в аптеките. Но тези вторите 50 % – те вече не влизат в статистиката и се създава впечатлението, че наистина наркоманията намалява. А всъщност тя се разширява. Не знам – при вас такова ли е положението, или не. Но поне ние, Църквата – активно с е борим с това. И сега ние значително засилихме борбата си с легалния наркопазар и мисля, че ще постигнем едни добри резултати.

Може все пак, въпроси да имате?

Борислав: Има ли други въпроси?
... Утре вечер, от шест часа, в Духовно-просветния център, в тази зала - ще има среща с отец Анатолий, ще има лекция. Те са подготвили специално представяне – мултимедийно - за тяхната работа и за възможностите на православната църква в тази област. Тогава ще говори и Николай. Благодаря за вниманието; и в четвъртък – от девет часа, пред катедралата, ще стартира този автопробег. Който иска да изпрати участниците – моля да заповяда!
Благодаря ви за вниманието!

Отец Анатолий: Благодаря!



(Превод от руски: Теодора Златева)



Към материала за пресконференцията на А.Берестов...



         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре