До Българските печатни медии



П О З И Ц И Я

 


о.Стоян Махлелиев Уважаема редакция,

Пиша Ви това писмо с дълбоко съжаление относно коментара на г-н Николай Големанов във в-к “Труд” от 17.11.2006 г., в статия “Насила вяра не става”.

Реших, че пояснявайки подробностите относно въвеждането на предмета “Религия” (Bероучение) като задължителен в българските училища ще спра разсейките от словесната отрова на този господин и ще заздравя тезата, че без религиозно-нравствено възпитание нашата младеж ще продължи да следва тенденцията на духовен упадък. Въвеждането на предмета “Религия” (Вероучение) не е овехтяла приумица, защото категорично е необходимо този предмет, който дава горепосоченото възпитание да бъде със същия авторитет, както другите предмети. Така, както не трябва да се съмняваме, че децата имат необходимост да изучават математика, английски и др., така също не бива да има две мнения по въпроса за душевния мир и ценностната система в нашите деца. Религията не е отделена от сърцата на децата ни. Тертулиян е казал: “Човешката душа по природа е християнка”, така че г-н Големанов, ограмотете се! Църквата като институция е отделена от държавата, но църква означава “общество от вярващи”; т.е. всички, които вярват в Христа - Спасителя сме заедно в нея. Никой също така не желае да принуди и задължи децата от други вероизповедания да изучават Православие, както и последните да посещават часове по ислям, в Родопите например. В приетия меморандум на Националната конференция под мото: “Да възпитаме децата ни във вяра и нравствени добродетели”, състояла се на 04.09.2006 г. в гр. Варна е упоменато как предлагаме да протича този учебен процес. Има се в предвид опита на две трети от държавите в Европейския съюз, където от “Време оно” се изучава този предмет. Там децата изучаващи официалната традиционна религия посещават редовния задължителен час, а останалите имащи други вероизповедания формират сборна паралелка и в същия ден и час в друг кабинет изучават етика или социални науки. Тук е уместно да успокоя министър Вълчев, че и кабинети има достатъчно, и влизането ни в Европа не значи религиозна асимилация. Присъединяването ни трябва да бъде с достойнство и с Православната вяра и традиции, които са ни завещали Светите Апостоли и дедите ни. Свободното преминаване през границите не ще ни направи “по-католици от папата”, а и дълбоко се съмнявам, че мнозинството католици ще станат Православни.

В гр. Варна над 1 500 деца изучават “Православни ценности и традиции” под формата на СИП, ЗИП и извънкласна форма. Преподават им достойни, спретнати и дипломирани богослови и свещенослужители, на разбираем български език.

Голям проблем е обаче натовареността на децата извън програмата, а и не бива да ги поставяме пред дилемата да избират между ЗИП-религия или ЗИП-английски например, защото и двете дисциплини са необходими.

Аз, недостойният от шест години преподавам в СОУ “Св. Климент Охридски” – гр. Варна и имам над 100 деца, които са религиозно грамотни и знаят смисъла на тайнствата покаяние, изповед и причастие. Те не стоят в църквата за да ги видят, не отиват в храма само на Великден като на панаир, не смятат, че там единствено и само трябва да се кръстят и венчаят.

Опитът показва, че вярата не дърпа живота назад, а дава живот и надежда за бъдеще, защото там, където няма вяра – има суеверие, окултизъм и примитивизъм.


Протоиерей Стоян Махлелиев - свещеник
в Катедрален храм “Св. Усп. Богородично” и
главен координатор на Обществен комитет
“Православни ценности” – гр. Вар
на



гр. Варна
20.11.2006 г.

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре