Митрополит Кирил Публикуваме целия текст на интервюто на Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит д-р Кирил във в. "Дума" от 07 август 2007 г.
 
1. Въпрос: Ваше Високопреосвещенство, защо и лятната сесия на Светия Синод не обсъди и не прие дата за свикването на Шестия църковно-народен събор? Според Устава на БПЦ той трябва да се провежда на всеки пет години, но този период отдавна е просрочен.

Отговор: Въпросът за свикване на Шестия църковно-народен събор се разглежда на всяка сесия от заседанията на Св. Синод от момента на влизането в сила на новия Закон за вероизповеданията. Възложено бе на комисии да обсъдят възможните промени, изменения и допълнения в Устава на Българската православна църква. Предстои да се вземе решение за най-основните въпроси от устройството на Българската църква и тогава Св. Синод ще вземе решение за свикването на поредния Църковно-народен събор.

2. В: Мандатът на епархийските избиратели, а и на църковните органи също вече е изтекъл. Означава ли това, че те са нелегитимни и не биха могли да представляват боголюбивия народ при избори на един предстоящ църковно-народен събор?

О: Твърде едностранчиво е да се каже, че мандатът им е изтекъл, тъй като в Устава не е казано това, освен, че Св. Синод когато реши, се разпорежда да се проведат избори за църковни настоятели и т. н. Изрично не е казано какво следва ако не се разпореди, поради което може да има тълкувания и възможности за много неща. Просто този устав е изготвен от много добри адвокати и архиереи, поради което не ограничава възможностите, а дава достатъчно и разнообразно тълкуване, което е дало възможност на Св. Синод и в най-трудните моменти да намира изход от различните ситуации. Разбира се има и абсолютни ограничения от политически характер, които съвсем естествено отпадат при новите условия. Когато духовенството, Св. Синод и съответните специалисти подготвят измененията и допълненията в Устава, ще се изпълни цялата необходимо процедура, за да се насрочи и следващия Църковно-народен събор. Така, че няма опасност от каквото и да било естество.

3. В: Каква част от имотите на БПЦ все още не са върнати - от държавата, и от хората на Инокентий?

О: От страна на държавата в най-общи линии може да се каже, че не са върнати 50% от имотите и имуществото на Българската православна църква. Необходимо е да се уточни статута на храмовете, които са обявени за паметници на културата, но не са действащи, необходими са още много старания, срещи и действия, за да се върне поне по-голямата част от църковните имоти. Докато обаче работим на ишлеме и се съдим със Софийски университет, БАН, със здравни институции, пък даже и с Правителството, няма скоро да успеем. Необходимо е повече добра воля и от страна на миряните, които са едната част от Христовата църква. Мнозина забравят това и смятат, че само духовенството представлява църквата и постоянно питат какво прави Църквата за това или онова. А къде са миряните, питам аз?!? Крайно време а да осъзнаем, че наистина ни е необходимо единството, което прави силата.

4. В: Как ще процедира Светият Синод по отношение на имотите, придобити от Инокентий и кликата му след отделянето им от БПЦ? ЩЕ водите дела или ще ги прежалили?

О: За имотите, които може би все още се владеят от някои клирици или не клирици, които не принадлежат към единството на Българската православна църква има думата Св. Синод и съответните инстанции. Мога само да кажа, че не може да има частни църкви и какво ли още не в една правова държава. Те не са наша лична собственост. Нека някои хора да разберат, че като претендираме за църковните имоти ние няма да сложим нищо в своя джоб. Всичко е за православните християни, естествено за духовенството, за да служи още по-успешно на родната ни Църква.

5. В: Варненско-Великопреславската епархия има ли още много невърнати земи? Къде са те и какви са инвестиционните намерения на митрополията?

О: Каквото казахме за Църквата, това важи и за Варненско-Великопреславската епархия. Все пак може би тя повече е ощетена, защото наистина само в Добруджа има повече земеделска земя, която не е върната. Някои епархии даже не разполагат с такава или са много малко. Стопанисването става съответно на Устава на Българската православна църква и законите в страната. Затова е Епархийският съвет, затова са контролните органи, които следят за точното, правилно и законосъобразно оползотворяване на имотите. В това отношение, разбира се в много по-голяма степен на морал, Църквата действа като всеки един собственик, който има право да се разпорежда, да развива и да увеличава имуществото си. В няколко отношения Варненско-Великопреславската епархия е която най-вече се възползва от създадените условия за възстановяване на стари храмове, строежи на нови църкви и манастири, разбира се с помощта на ктитори, дарители, отделни програми на предишното правителство, което продължава и досега, благодарение на което през юли бе открит новия път от с. Златар до манастира “Свв. Апп. Петър и Павел”, благодарение на проекта, изготвен от Община Шумен и съдействието на министър Асен Гагаузов. В началото на м. май за две седмици осветихме три нови храма в с. Цонево, Варненско, “Св. цар Борис” във връзка с 1100 годишнината от успението на нашия Покръстител и Просветител, “Св. Георги Победоносец”, в с. Овчарово, Добричко, “Свв. Кирил и Методий” в с. Караманите. През последните горещи дни положихме основните камъни за нови храмове в с. Царевец, Добричко, където температурата в колата по обяд беше 48 градуса, с. Кипра, Девненска община, с Китка и с. Юнак, Авренска община. Предстои построяването на два нови големи храма в самата Варна, каквито не са строени тук от 100 години: “Св. прпмчк Прокопий Варненски” и “Св. ап. Андрей Първозвани” По отношение на инвестиции Варненска и Великопреславска епархия е единствената, която увеличава своите имоти чрез оползотворяването им, за да се използват за просветна, научна и социална дейност, като домове за стари хора, за научни, здравно-възстановителни заведения за всички възрасти и др. Това е благодатното служение на един архиерей, което ме интересува и нищо друго, било то София, власт, пари и каквото и да е било от този род. Още повече, че Негово Светейшество мъдро ръководи нашата Църква и такъв опитен Предстоятел, дай Боже, да ни управлява с години. Каквато е Божията воля. Всички ние трябва да живеем с тази мисъл: Господ много по-добре от нас знае кое е полезното и най-вече душеспасителното за нас.

6. В: Започнахте ли възстановяването на манастира “Св. Пантелеймон”, който успяхте да си върнете чрез търг, и кога той ще заработи като духовно-просветителски център, каквото намерение обявихте преди време, че имате?

О: Разбира се, манастирът “Св. Пантелеймон” ще стане като това, което е бил през Х век, тъй като имаме съдействието от поместни православни църкви, като Вселенската, Руската, Сръбската, Еладската, Полската и др., от отделни научни институти от България и чужбина. Иска ни се всички до става все по-бързо и по-бързо, но в живота не всичко може да става така. Просто са необходими някои технологични процедури, които може да се каже, че забавят нещата, но ще има още много добри изненади. Чувствам, че наистина, в положителен смисъл, ще се развихри някой тайфун “Кирил”. Още повече, когато ме предизвикват. Мнозина ще разберат, че са подведени. Господ е велик и помага на тези, които желаят да следват думите на Спасителя: “Моят Отец досега работи, и Аз работя” (Иоан 5:17). Винаги съм се старал да върша само това, което изисква моят дълг пред Бога и Църквата, без да се отвличам от странични неща, които само пречат на човека да върши добросъвестно служението си.

7. В: Неврокопският митрополит Натанаил лансира идеята епархиите да минат на самоиздръжка, а оттам и свещениците. До къде се стигна по този въпрос? Съществува ли още практика от преди години, духовниците да се прехранват от продадени свещи?

О: Понякога някои не знаят какво правят. Смятат, че само те имат право, че само те мислят за благото на Църквата и паството. Лично аз смятам, че въпросите трябва да се обсъждат и решенията да се вземат от всички, а не да подкрепяме някого, колкото и благочестив и църковен човек да се смята той. Най-лошо е, когато под такова прикритие се руши единството в Църквата. Митрополит Натанаил смята, че по този начин ще бъдат наказани недобросъвестните свещеници, архиереи и миряни или ще бъдат заставени да се откажат от личните си интереси всички частни производители и търгаши на църковна свещ и да се върнем към централизираната система, която е доказала своята жизненост, поради което повечето епархии продължават да я спазват. Така ще могат да се повишат и заплатите на духовенството и на църковно-служителите, особено когато всички го осъзнаят и престанат със злоупотребите. В крайна сметка всички трябва да помним, че Бог е този, който ще съди всеки, според делата му и никой няма да избегне Неговия справедлив съд.

8. В: Новата комисия по досиетата заработи активно още от първите седмици, разкри агентурното минало на хора от различни обществено-политически нива. Има ли безпокойство във висшия клир от едно евентуално отваряне на досиетата? Лично Вие безпокоите ли се?

О: Досиетата трябваше да бъдат отворени още навремето. Колкото повече време минава, възможни са повече злоупотреби, неточности и т. н. Аз нямам за какво да се безпокоя, може да се каже, че отминаха мнозина от този живот, може би между тях е имало такива, които биха се безпокоили. Освен това смятам, че 1989 г.не може да се слага за някакъв предел, защото аз не съм бил фаворит за Варна. “Натанаил и Кирил много миришат на тамян”, казваше министър Любомир Попов, Председател на комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове. Да не говоря какво са правили с родителите ми и със самия мен, когато реших да отида да уча в семинарията, защо 2 години бях “строител на светлото бъдеще на България” в Кремиковци, за което всеки път, когато мина край “металургичния ни гигант” ми напомня станал ми роден “приятният“ дъх на тъмния облак над него и т.н.

9. В: Вижда се, че енорийски свещеници по места развиват благотворително-душеспасителна дейност, но като цяло, прави впечатление, че БПЦ още няма стройна програма по този въпрос. Вероятно се подготвя такава? Нещо повече за нея, ако има такъв проект.

О: Св. Синод отдавна е поставил и тези въпроси пред Народното събрание, Правителството и отделните институции, с които Българската православна църква може и трябва да си сътрудничи. На лятната сесия обсъдихме много от наболелите въпроси, като насилието в обществото, училищата, пътищата, по които стават толкова катастрофи, незаконното съжителствуване на мнозина млади, породено от свободния сексуален живот преди брак, въпроса за донорството и пр. Предстои по-задълбоченото им разглеждане и излизане с официално становище по най-наболелите въпроси. Що се отнася до Варна, преди четири години ние бяхме първата епархия, която имаше официален договор с Министерството на труда и социалната политика при предишния министър г-жа Христина Христова чрез Община Добрич за приют на деца, лишени от родителска грижа. Още през 1999 г. сме създали Асоциация “Св. ап. Андрей” с две католически фондации за социална дейност. Благодарение на това всяка година, скоро ще стане десет години, влизат няколко десетки хиляди евро, благодарение на което изцяло се издържа детската градина със 120 деца, 30% процента от които са циганчета, над 100 лица са под социален патронаж и др. Няма време и място да говоря за другите фондации и сдружения, с които вече сме осъществили по няколко проекта. Работим в областта на здравеопазването по отношение на наркозависими, инвалиди, посегнали на живота си, и т.н. Просто е необходимо повече време, за да се говори за всичко, което духовенството прави заедно с православните младежи и девойки, с ктитори, дарители, християни изобщо и с представители на Община Варна, Областния управител Варна и с отделните кметове и областни управи от епархията. На 3.08.2007 г открихме «Център за обслужване на хора с увреждания» в помещение, предоставено от г-н Петър Кандиларов, Областен управител на административна област с център гр. Варна, в сътрудничество с д-р Емил Кючюков, управител на сдружение «Здраве за всички», гр. София и Фондация за реформа в местното самоуправление. Проектът се финансира от Американската агенция за международно развитие по проект «Мрежа за социално включване на хората с увреждания». По такъв начин заедно ще подкрепяме и насърчаваме бизнес-плановете и предприемачеството на хора с увреждания, в това число и с европейски програми. В тяхното състояние много е важна моралната подкрепа, която ще получават от Църквата. С Община Варна сътрудничим отдавна, но за пръв път, откакто съм тук във Варна от 18 години, Област Варна протяга ръка за съвместно сътрудничество с Варненска и Великопреславска св. Митрополия. Поредната придобивка, каквато друга Община не е правила, доколкото знам, за Църквата е релейката за телевизионни и радиопредавания от катедралния храм-паметник «Св. Успение Богородично», за която Община Варна ни дари 5 000 лв. С Божията помощ първото пряко предаване от катедралния храм ще бъде на храмовия празник – 15 август, който е и ден на Варна. Надяваме се, че ще продължим и занапред това сътрудничество във възможните посоки. Отново ще напомня, че Църквата не се състои само от клирици, а и от миряни. Последните не трябва само да задават въпроси “Какво прави Църквата” и др., а да вложат своите старания във всички служения на Църквата, където имат възможност. Разбира се, журналистите трябва да задават такива въпроси, понякога некомпетентни, даже предизвикателни, за да се отговоря и научава истината. Отделните епархии не трябва и не чакат за всичко нареждания отгоре. Достатъчно душеспасителна, социална и просветна дейност се върши навсякъде, където миряните са си на мястото и не чакат нито покана, нито бъклица.

10. В: Преди време група интелектуалци повдигнаха въпроса за въвеждане на задължително изучаване на вероучение в училищата. До къде стигна тази идея?

О: Тази инициатива продължава. Негово Светейшество при повод и без повод винаги настоява за въвеждане на вероучение в училищата, Св. Синод многократно е изразявал своето становище и мнение пред съответните органи, в епархиите се направиха много конференции, срещи и др. в това направление. В началото на септември във Варна, както всяка година, ще се проведе Седмицата на православната книга с участието на архиереи, духовници и миряни от различни църкви и страни, членки на Европейския съюз, като основната тема ще бъде “Православието и религиозното образование в общообразователното училище”. Ще участвуват представители на Просветната комисия на Св. Синод, Богословските факултети в София и Велико Търново, Парламентарната комисия по образование и наука към Народното събрание на България, Министерството на образованието и науката, Инспектората по образование към Министерството на образованието в гр. Варна, Дирекция “Образование” на Община Варна, представители на епархии и издателства от страната и др. Колкото по-рано бъде въведен съответен предмет, независимо как ще се нарича – вероучение, религия – по добре ще бъде за нашето общество, за да няма в него толкова насилие, толкова катастрофи по пътищата, толкова природни бедствия, нещастия и беди.
 
Интервюто взе Силвия Николова.

 

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре