Източник: в.„Стандарт”
Брой 5671 / 23.10.2008 г.

Наскоро приключи първият Черноморски форум "Варна 2008", посветен на религиозния туризъм и на манастирите като носители на българската духовност. Негови съорганизатори бяха Варненска и Великопреславска митрополия и туристическата камара в морската ни столица. По този повод "Стандарт" потърси мнението на Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Кирил.
 
- Ваше Високопреосвещенство, обнадежден ли сте за развитието на религиозен туризъм у нас след проведения форум във Варна?

- Всяка подобна среща обогатява духовно участвалите в нея. Това е разликата от обикновените бизнес форуми. Защото ако двама души си подарят по една ябълка, за всеки от тях остава по една. Но когато обменят идеи, мнения, позиции, всеки придобива една или повече идеи в повече.

- Не е ли твърде екзотична идеята богословите да учат за екскурзоводи и гидове?

- Подкрепям я, защото трябват специалисти, които да са добре подготвени и компетентни. Нека не забравяме, че сред поклонниците преобладават ерудирани християни, които не могат да бъдат заблуждавани с невярна информация. Трябва да се уточни и терминологията, защото едно е религиозният туризъм, а друго е поклонничеството.

- А в чисто материално отношение готови ли сме за подобен туризъм?

- За съжаление не съвсем. В България има над 150 манастира. Но тези, които имат условия да посрещнат туристи, се броят на пръсти. За това на този форум свещениците дискутираха и въпросите, свързани с възможностите те да бъдат благоустроени и ремонтирани чрез средства от европрограмите.

- Туризмът, пък дори и религиозният, си е бизнес. Няма ли да пуснем по този начин търговците в храма?

- Зависи от подхода. Човек е създал ножа за добро - да реже хляб и друга храна, да обработва дърво. Но някои го използват и за други неща. Както се казва, един гледа сватба, друг брадва.

- Значи признавате, че религиозният туризъм може да се окаже нож с две остриета?

- Опасност винаги има. Важно е да се работи с вяра и чисти помисли. Аз съм привърженик на поклонничеството. Православните християни трябва да знаят всичко за историята на своята енория и храм, но е хубаво да се поклонят на различните светини и в страната си, а и в други държави. Няма нищо по-силно от прякото съприкосновение с материалните свидетелства на вярата. Доказано е, че когато децата се водят по светите места, те толкова се впечатляват, че някои от тях искат, като пораснат, да станат свещеници. А нали това е и нашето призвание - да укрепим вярата на хората.

- Към вас имаше доста атаки относно сделки с църковни имоти.

- Да, имаше подобни скандали. Мои противници искаха да убедят някои свещеници да гласуват поправки в устава на Българската православна църква, които да забранят на църковните настоятелства не само продажбите, но и разпоредителни сделки с имотите. Но по този начин ще се спрат всякакви възможности за приходи на църквата. Това предложение все още не е прието. Надявам се, когато се гласува окончателно този член по време на третата сесия на църковно-народния събор през декември, здравият разум да надделее. Защото и други митрополити са на това мнение, но по-плахо го отстояват. Докато един свещеник от Ямбол си го каза направо: "Какво си мислите, ние да не сме ненормални, та да крадем от себе си?".

- Какви имоти притежава вашата епархия?

- Имаме около 25 000 дка земеделски земи и малко горски фонд. По каноните те не бива да се продават, но всяко правило има изключение. Църковни имоти могат да се продават по изключение и остра нужда. Разбира се, стараем се да не го правим. Спецификите на нашата "морска" епархия ни дава възможност на църковни имоти да се строят вилни селища срещу съответното обезщетение. Но окончателното решение се взема от епархийския съвет и съответното църковно настоятелство. И когато църквата вземе съответното обезщетение, аз държа средствата веднага да се реинвестират във възстановяване на манастир или в построяване на нов. Или пък срещу отстъпения имот да притежаваме определен брой апартаменти, доходите от които ще отиват за нуждите на епархията и за издръжка на конкретния храм.

- Вярващи хора ли са политиците, или просто искат да използват църквата?

- Не можем да върнем никого, който е дошъл в храма да запали свещи или да поиска да се отслужи молебен. Останалото зависи от възпитанието на отделния човек. Иначе всички са се опитвали да ни използват. Политически натиск имаше по времето на Иван Костов, имаше период, в който пък от БСП се опитваха да упражняват влияние върху нас. Властимеющите във всички епохи са искали да управляват църквата. Но винаги съм заявявал на всеослушание, че няма да изпълнявам политически поръчки.

- По какъв начин ви оказват натиск политиците?

- Достатъчно е да припомня казуса с Рилския манастир. Законът за защитените територии дава правото държавата да управлява имотите му. Но 95 на сто от защитената територия на Рила е собственост на манастира. Сега се опитват да ни овъзмездят с други имоти, а Светата Рилска обител да няма право на това, за което има документи от ХIV век. Това е просто абсурд! Турските султани са потвърдили дадените й от цар Иван Шишман гори и земи, а българската държава иска да ги вземе.

- Има ли добър диалог между различните религии в България?

- Определено. Винаги съм твърдял, че представителите на всички вероизповедания трябва да бъдат равнопоставени и да участват със становищата си в законопроектите, имащи отношение към религията. Последният пример за това е единното отрицателно становище относно узаконяването на съжителството без брак.
 
Кръстина Маринова
         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре