- Ваше Високопреосвещенство, завърши Седмицата на православната книга. Този уникален форум се провежда вече 11 години и се утвърди не само във Варненска епархия, но и в България като място за международни срещи. С какво се отличи, според Вас, изданието тази година?

- Слава Богу, че и тази година успяхме да проведем отново този международен, но най-важното, всеправославен форум. Представянето на православни книги и свързаните с тях беседи, общувания, контакти са много важни, тъй като обогатяват взаимно всеки участник и присъстващ. За православния християнин основен център на литургично-благодатен, просветно-културен и социален живот е енорията. Но той не може и не трябва да се затваря само в тази рамка, защото няма да е истински православен. Трябва да общува с християни от други енории, от други духовни околии, от други епархии и от други поместни православни църкви, което правим по време на Седмицата на православната книга. Така се осъществява на практика единството на светото Православие - това, което изповядваме в Символа на вярата: да вярваме в Една, Света, Съборна и Апостолска църква. Така православният човек не се чувства самотен, а напротив, точно тогава той има възможност да осъзнае колко важно е да бъде член на св. Христова църква и да получи импулс да осъществява своя молитвен и постен подвиг, да води още по-усърдно и успешно невидимата бран, по думите на св. Никодим Светогорец.

Тази година отново удържахме високото духовно ниво, което постигнахме през последните изяви. Става дума, чe от няколко години освен представянето на книги се осъществява и прожектирането на филми. Така, че всъщност тази седмица не е просто на книгата, а на православната духовност, като се използват и съвременните средства за информация. Тази година това се осъществи чрез представяне на “Прекъснатият триумф” – документален филм за св. страстотерпец цар Николай ІІ Александрович от свещеник Олег Шилков от Екатеринбургска епархия на Руската православна църква, където е било унищожено в буквалния смисъл цялото царско семейство. Нещо потресаващо, защото това е единственият случай, когато са използвани най-чудовищни средства (разчленяване, заливане с 80 литра киселина и изгаряне с огън), за да бъдат заличени всякакви следи и останки от светите страстотерпци и новомъченици.

За варненци това е много важно, защото императорът страстотерпец е ктитор на нашия прекрасен катедрален храм-паметник “Св. Успение Богородично”. Освен това, че той е първият в страната, изграден в памет на загиналите български опълченци, руски, украински, белоруски, румънски и други вождове и воини (храм-паметникът на Шипка е от 1902 г., Патриаршеският катедрален ставропигиален храм-паметник “Св. Александър Невски” е от 1924 г. а нашият е от 1886 г.), той е уникален и забележителен с това, че негов ктитор е и споменатият руски император страстотерпец, дарил повечето икони и средства, поради което на иконостаса на южния престол, посветен на св. Николай Чудотворец заради брата на императора-освободител велик княз Николай Николаевич, Главнокомандващ Дунавската армия през Руско-турската освободителна война, има надпис: “иждивением благочестивейшаго русскаго императора Александра Николаевича”.

Тук искаме да споделим, че е велика Божията милост към самите нас като митрополит и към нашите епархиоти, защото не случайно бе осъществено представянето на филма и изложбата за императорското семейство и тяхното мъченичество. Знаем, че за православния християнин няма нищо случайно. Затова е интересно всичко това, което се случва с нас благодарение на Божия промисъл, благодат и милост. През 2006 г. стана обединяването на Руската задгранична православна църква с Руската Патриаршия. Негово Високопреосвещенство Костромският архиепископ Александър, с когото бяхме заедно в Московската духовна академия, той - студент, а ние - аспирант, ни покани да участваме в тържествата по случай 50-годишнината от рождението му. Във връзка с това историческо събитие блаженопочиналият Московски и на цяла Русия патриарх Алексий, заедно със също блаженопочиналия митрополит Лавр, възглавяващ Руската задгранична църква, осветиха новия храм в Бутово, посветен на всички руски новомъченици и изрично на императорските страстотерпци. Там, в самата Москва, първоначално са били екзекутирани и заровени в общи ями първите духовници и видни руски учени и общественици по време на нечуваните репресии и издевателства над православните вярващи от страна на привържениците на атеистичния комунизъм. По великата Божия милост и ние взехме участие в св. Литургия, като бяхме поставени 4-ти след Патриарха. Най-трогателното обаче бе това, че Патриарх Алексий ни благослови да забием 4-тия гвоздей в ъгъла на дървения св. престол и да помажем със св. миро мястото над входа в храма, както се полага при освещаване. Ето, че събитията се развиват последователно. Не е ли чудо Божие това, че отиваме по един повод, а участваме и в други събития и то не веднъж, за което, ако е рекъл Бог, ще напишем в някоя своя последваща книга! Сега имахме тази благодатна възможност да се покаже филма и изложбата за събития, свързани с ктитора на нашия чуден катедрален храм-паметник. Наистина, неисповедими са Божиите пътища! «Велики и чудни са Твоите дела, Господи, Боже Вседържителю! Праведни и истинни са Твоите пътища, Царю на светиите!» Откр. 15:3; Неем. 9:18; Тов. 12:22; Иов 5:9, 9:10, 42:3; Пс. 44:5, 88:6; Сир. 38:6, 43:27, 48:15; Дан. 8:24, 12:7; Ис. 28:29; ІІІ Ездра 6:49; Лука 5:26.

- Вашата книга, която представихте, „Подвигът на болярина Николай Киреев и освобождението на България”, излезе във второ допълнено издание. Ясни са имперските амбиции на Русия по това време, но като че ли малко знаем за отделните личности в Освободителната война. Вие от години се занимавате с тази тема... Има ли какво още да се напише?

- Освободителната война е резултат от дългогодишните национално-освободителни борби на българския народ и запознаването на руското общество от страна на Българската и Руската православни църкви с тежкото положение на поробените славянски страни. Трябва да се знае, че първоначално руските царе и правителства изобщо не са имали намерение да воюват с турците и изобщо с когото и да било. Според международни изследователи, руският народ никога не е бил готов да води войни. Той е бил принуждаван да ги води, за да защити своята вяра, култура и свобода. За Руско-турските войни можем „да обвиняваме” източните иерарси и православни християни. Те постоянно са натяквали на руския цар, че той е единственият православен цар на света, че „спи и дреме”, когато източните православни църкви са под игото на иноверни. Това особено е правел Цариградският патриарх Дионисий ІІІ. А Иерусалимският патриарх Доротей направо е диктувал военната стратегия на Петър Велики, като му указвал кои градове първо да завземе, за да си осигури надмощие в Черно море, където турците са слаби, а се открива и пътят за България.

Голям е приносът на отделни личности, като болярина капитан, впоследствие произведен в полковник Николай Киреев, който пленен от искрения патриотизъм на мнозина българи оставя два двореца в Санкт Петербург и Виена, военната си кариера и отива доброволец в Сръбско-турската война 1876 г., където воюва заедно с българи и загива трагично, покосен от вражески куршум. Неговата героична гибел получава огромен отзвук в обширната руска земя и е една от причините, както свидетелства и Леге, за обявяване на Освободителната руско-турска война. Българите и изобщо православните християни трябва да знаят за неговия подвиг, както и за големите усилия от страна на българското и руското духовенство, за свободата на България. В това отношение имаме доста материал, който с Божията помощ, смятаме да обработим и да го представим на няколко езика.

- Напуснахте една от вечерните срещи, като казахте, че „имате да изпълнявате послушание”. Какво е послушанието на архиерея? Предполага се, че той го дава.

- Естествено, архиереят дава благословение и послушание на духовенството и християните. Но той прави това в име Христово и сам трябва да има чувството, че е „слуга негоден” и че и той е длъжен да изпълнява това, което Христос и Неговата църква му възлага. Така, че няма кой знае каква голяма разлика между християните и клира по отношение на задълженията им. Разбира се, отговорностите са различни и са много повече за архиерея, отколкото за когото и да било.

- Лесно ли се „осигурява” пристигането на именити гости от чужбина, повечето от които са църковни лидери (епископи, митрополити), имащи и своите административни задължения?

- С Божията помощ нищо не е трудно. Особено, когато архиереят изпълнява послушание към своя клир и паство. Защото не друг, а младите свещеници, богослови и християни предлагат кой да бъде поканен, както става по принцип в Църквата, а архиереят изпълнява. Аз смятам, че не трябва и аз самият не мога да откажа такова нещо на никоя от поверените ми души. Затова нека се знае, че ние правим това не с някаква облага за себе си, а за духовната просвета и назидание на младежта и всички християни, които желаят да задълбочат своите познания по вярата. Затова не се страхуваме от обвинения, че правим неща, които може да върши само един предстоятел на поместна православна църква, както се опитват да ни обвиняват даже някои архиереи. Така се получи, че тази година поканихме и предстоятел на поместна православна църква, нещо, което би трябвало да направи самият наш предстоятел. Разбира се това става с негово благословение, още повече, че ние сме състуденти с Негово Блаженство Архиепископа на Прага и митрополита на Чехия и Словашките земи Христофор от Атинския богословски факултет и не беше трудно поканата ни да бъде приета.

- На тазгодишното издание се случи един прецедент. От западна Европа дойде човек (немецът Клаус Кенет), който представи своя книга, изнесе лекция, даде десетки интервюта... Дойде ли време, когато ще приемем, че и от запад можем да се поучим, да приемем духовен опит?

- Ние смятаме, че тук става дума за човек, който искрено търси истината за вярата в Бога, минавайки през най-различни религии. Ето какво означава духовният православен наставник. Той успява да разкрие дълбочината на православната християнска вяра, да покаже, че наистина няма друго име под небето, чрез което да се спасим (Деяния 4:12). Затова и г-н Клаус Кенет трябва да е пример за младите души, че не трябва да се задоволяваме със сурогати, подхвърляни ни от разни задгранични и трансокеански проповедници, когато ние си имаме родното, мило и свято православие.

- Ако разрешите един личен въпрос. Какво Ви носят на Вас срещите по време на форума?

- Най-истинското удовлетворение, че макар и у дома си, младежите могат да се докоснат до известни духовни личности и авторитети, от които да почерпят сили и бодрост, за да водят невидимата бран с поднебесните сили на злобата и да вървят към Този, Който е казал: „Аз съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6)

- Какво си пожелавате за следващите издания на Седмицата на православната книга? В каква посока може да се развие идеята?

- Дай Боже, да има все така участници от повече православни страни, както и от България тази година, повече свещеници и християни от епархията да се наслаждават от медоточните слова на известни духовници и миряни. Дано залите да бъдат все повече и повече пълни, пък и да се сдобием и с по-подходящи помещения, като православния културно-просветен и социален център в новия храм на Варна „Св. прмчк Прокопий Варненски”!

- Ваше Високопреосвещенство, благодаря за отделеното време!



Варна, септември 2009 г.

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре