Роден в китния подбалкански град Севлиево през 1898 г. малкият Иван Лазаров Петров израства в благочестиво християнско семейство. Жаждата му за придобиване на знание го отвежда в Черепишкия пастирско-богословски институт, който завършва през 1921 г. Междувременно приема монашество в Рилската света обител. При откриването на Софийския богословски факултет продължава образованието си в него, за да отиде и се върне след това от Черновиц (Австрия) с научното звание доктор на богословието. Известно време специализира във Виена и Париж.

 Оценявайки богословската му подготовка Св. Синод го назначава за преподавател в свещеническото училище в Черепиш (1927 г.), а след това в Софийската духовна семинария (1928-1930). От 1931 г. е протосингел на Неврокопската митрополия и е въведен в архимандритско достойнство. Като протосингел на Софийска митрополия от 1932 г. той последователно е командирован в Рим, Берлин, Брюксел и Париж със задача да проучи социалната дейност на църкви и религиозни общности в Западна Европа.

 На 5.07.1936 г. е възведен в епископско достойнство с титлата Знеполски и става пръв помощник (викарий) на столичния митрополит. Освен това той е председател на епархийския духовен съд, на Софийския клон на съюза "Обществена подкрепа", председател на Църквата във Висшия съвет за обществено подпомагане, член на Върховното управление на Съюза за закрила на децата.

 Тази дейност му помага да придобие неоценим опит, който да му е полезен след избирането му за Варненски и Преславски митрополит на 26.12.1937 г. Защото митрополит Йосиф поема управлението на една епархия с традиции и обширна мисионерска и благотворителна дейност, организирана от приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840-1937). Използвайки придобития опит, митрополит Йосиф укрепва и разширява просветната и социална дейност, като сформира нови православни дружества. От 10-12 братства, които той намира при приемането на архипастирското си служение, през първата 1938 г. вече наброяват 27 за цялата епархия. С най-голяма численост се открояват братствата при Катедралния храм "Св. Успение Богородично" - 300, "Св. Петка" и "Св.Николай" - съответно 450 и 320, "Св. Три Светители" гр. Шумен - 365 и др.

 Успоредно със съществуващите се откриват и много църковни трапезарии към съответните храмове. През 1938 г. в епархията са функионирали пълноценно 13 градски и 48 селски трапезарии с общ брой на децата 1466. Броят им значително нараства през 1939/40 г., когато достига 72 трапезарии с 2246 деца. Тези трапезарии са функционирали при всички енорийски църкви във Варна и градовете Шумен, Търговище, Провадия, Нови Пазар, Белослав и с. Изгрев. В края на 1940 г. се откриват и нови в селата: Васил Друмево, Кюлевча, Вардун, Върбица, Смядово, Падина, Дибич, Брестак, Казашка река и др.

 Освен тези безплатни детски църковни трапезарии през 1939-40 г. в епархията са действували и неделни трапезарии за възрастни, както и една всекидневна безплатна трапезария при храма "Св. Богородица" (старата) в гр.Варна. През тези години такива трапезарии са били 12 с 282 посетители. За издръжката на трапезариите са отпускани помощи от църковните настоятелства в Епархията в размер на 80 000 лв. Останалите разходи са били покривани от доброволни частни дарения и помощи на братствените дейци.

 С поемането на епархията митрополит Йосиф наредил да се картотекират социално слабите семейства и християни от епархията, които са били подпомагани с лекарства, парична и материална помощ. През периода 1939-1940 г. на отчет са се водили 1043 семейства с общ брой 4490 члена.

 Митрополит Йосиф построил няколко манастирски сгради и храмове, които украсява с изящни дърворезбени иконостаси и високохудожествени стенописи. Именно по негово нареждане е бил здраво препокрит и извисен красивия катедрален храм на града, гордост не само за варненци, но и за всеки българин.

 Особени отечески грижи проявявал митрополит Йосиф за подготовката, попълването и укрепването на клира в епархията, за подобряване на издръжката му.

 В грижата му за клира се наложило да се включат и тези, които били осъдени от т.н. "Народен съд" с високопарни абсурдни обвинения: "За въвличане България в Световна война със съюзните народи и злодеяния свързани с нея".

 Лично митрополит Йосиф възлага на своя протосингел архимандрит Тихон, по-късно Смоленски епископ и ректор на Софийската духовна семинария да постави съвсем деликатно, не политически, а църковно, пред Св. Синод въпроса за осъдените свещеници. Телеграмата до Екзарх Стефан гласи следното: "Как трябва да се постъпва по отношение сана на ония свещеници, които са осъдени от Народен съд за политически провинения". Отговорът на Св. Синод е светкавичен. С телеграма вх. №2914/27 април 1945г. Главният секретар на Св. Синод Архимандрит Дамаскин нарежда на епархийските митрополити: "Изпратете веднага списък на осъдените свещеници от народния съд, кой затвор и колко години. Същи списък изпратените в лагери". Светкавично още същия ден от митрополията отговарят с писма №№2913/27 април и 2945/30 април с.г., в които са представени сведения само за затворите.

 Митрополит Йосиф не се задоволява само с тези действия. Съзнавайки архипастирските си задължения той продължава да проявява загриженост към съдбата на повереното му духовенство и конкретно за жертвите на атеизма и наредил да се изпратят писма до прокурорите при Варненския, Шуменския и Добричкия областен съд за помилване на осъдените от народния съд свещеници. Отправят писма и до Св. Синод с молба да се направят постъпки пред правителството за помилване на тези свещеници. С писмо №6020/28 ноември 1945 г., подписано също от протосингела, отправено до Варненския областен съд, както и до съответните в Шумен и Добрич, се моли да бъдат помилвани свещениците в местните затвори. За съжаление нито един от тях не е попаднал в числото на първите помилвани. За факта, че всичко това става с негово благословение, свидетелстват черновите със собствения характерен почерк на митрополит Йосиф. В своите препоръки архиереят нарежда: "Да се напишат веднага писма до прокурорите до Варненския, Шуменския и Добричкия съд за лежащите в затворите свещеници. Преписи от писмата да се изпратят веднага до Св. Синод с молба и Св. Синод да направи постъпки пред почитаемото Правителство за помилването им. Да се провери как трябва да се адресират правилно писмата - областен или околийски съд и т.н. Препис от писмата да се изпрати служебно и на свещениците /осъдените/ за сведение". Българският Патриарх Кирил, възглавил възстановената през 1953 г. Българска Патриаршия, с решение на Св. Синод се застъпвал пред Президиума на Народното събрание за осъдени от народни и граждански съдилища и лишени от права свещеници. Успява да постигне помилване на 27 свещеника от различни епархии.

 Митрополит Йосиф проявява особена загриженост към вероучението в училищата. Той следи дейността на свещениците при преподаване на словото Божие на децата чрез своя протосингел архимандрит Тихон. Провежда редовно конференции със свещениците по всички въпроси на пастирската дейност.

 Интересно е отношението му към протокол на свещеническа конференция, която била свикана във връзка с вероучението. Получавайки протокола след заповедта на Министерството на народното просвещение за изхвърляне на вероучението от българските училища, митрополит Йосиф слага следната пророческа резолюция: "Този протокол сега засега става безпредметен. Нека се вложи към общата преписка по вероучение; може би един ден наново ще ни потрябва." Дай, Боже, това да се случи.

 Като член на Св. Синод митрополит Йосиф е пръв председател на новоучредения Върховен църковен съвет, председател на богословската комисия и на комисията при Св. Синод по изготвяне на нов превод на св. Библия. В продължение на няколко години преводът е готов, но Св. Синод не го одобрява за издание. По същото време достойно е представлявал Българската църква в странство, особено на Ламбретската конференция през 1958 г. в Англия.

 Богатата му езикова подготовка му дава възможност да ползува обширна литература в книжовните си прояви. На бял свят излизат "Уроци по обществен морал", "Вероучителни беседи за малки деца", преводния труд "Библейски събития" от Венер Келер, много студии, есета и статии в "Църковен вестник" и "Духовна култура". Венеца на богословско-философската му задълбоченост е творбата му "Молитвени размишления за Бога и човека". И сега тя се явявя като настолна книга на мнозина духовници при проповедническата им и пастирска дейност.

 С няколко думи обширна, всеобхватна и разностранна е църковно-просветната и народополезна дейност на Варненския и Преславски митрополит Йосиф, с което той достойно заема своето място в плеадата на родните ни просветители и будители в най-ново време.

 † Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил

 Въведние на книгата "Варненски и Преславски митрополит д-р Йосиф", 2008 г.,

 автор Георги Казанджиев

         

† Варненски и Великопреславски митрополит Йоан

 

Нагоре