На 8 март 2020 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи Василиева света Литургия в първата неделя на светата Четиридесетница. В съслужение с него бяха председателят на Катедралния храм "Успение Богородично" ставрофорен иконом Димитър Стоев - духовен надзорник на Варненска и Великопреславска епархия, протойереите Ивалин Славов и Стефан Николов, митрополитският дякон Любомир Георгиев и дякон Венцислав Георгиев. Множество християни присъстваха на светата Литургия и съучастваха в Тайнството Евхаристия.

 В първата неделя на поста първоначално се чествала паметта само на пророците, вероятно свързана с темата от предната неделя, т.е. с темата за грехопадението на прародителите Адам и Ева. Затова намираме богата химнография, посветена на пророците. Апостолът (Евр. 11:24-26, 32-40), който ни разказва за борбата на пророците, както и евангелието (Иоан 1:44-52), което повествува за познаването в лицето на Иисуса от Назарет предречения от пророците Месия, са избрани с оглед на горната тема. Победата над иконоборската ерес и възстановяването на иконите при императрица Теодора през 843 г. дали повод на св. Църква да учреди нов празник, който да възпоменава триумфа на Православието над иконоборческата и другите ереси. Този празник бил поставен в първата неделя на поста, която била наречена Неделя на православието[1].

 „Връщаме се във времето, когато византийски император е Лъв III Исаврянин (717-741 г.). Това е императорът, който за пръв път поставя условие на всички християни, че те се покланят на идолите и че самото поклонение на светите икони е своеобразен ред идолослужение“, отбеляза Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан в проповедта си, след като бяха прочетени апостолските и евангелски четива. Архиереят припомни, че императорът първоначално заповядал иконите да бъдат поставяни в църквите на по-високо място „под претекст, че с нашите грехове, докосвайки тези честни образи, ние ги оскверняваме. Така започва всъщност голямата вълна на иконоборството, която имаше своите предшественици, но вече определено и император застава зад тази ерес.“

 Митрополит Йоан въведе присъстващите в епохата на иконоборството с всички важни моменти и личности, влиящи за разпространението или възпирането на ереста. Основно значение има Седмият Вселенски събор (787 г.), който възстановява истината и иконопочитанието, провел се по време на управлението на императрица Ирина. „Седмият Вселенски събор приключва своята дейност. Обаче това е процес, който не стихва никак бързо, защото иконоборството набира големи сили. Вие виждате, че застават патриарси иконоборци, застават императори иконоборци. Цялата власт е в тях и няма как това да стане изведнъж, мигновено въпреки потвърждението на правосланото вероучение... Така че Ирина беше императрица по време на Седмия Вселенски събор, преподобна императрица Теодора или праведната Теодора беше тази пък, която направи възможно със свети Методий, патриарх Цариградски да бъде отбелязан тържествено този ден, именно в това време, за което говорим - 842-843 г. Така че, прославяйки тяхната памет и заставайки твърдо зад православното учение за иконопочитанието, молим техните молитви. Честита Православна неделя!“, каза още Архиереят.

 Фотоалбум с повече снимки можете да видите на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Фейсбук: https://www.facebook.com/pg/varnenska.mitropoliq/photos/?tab=album&album_id=1515043318663846

[1] Чифлянов, проф. протопрезв. Б. Православна Литургика. С., 2008 г., с. 85.

Изготви: Георги Великов

         

 

Нагоре