Цената на човека не се мери със злато. Човешкото достойнство не е в скъпата свила и драгоценния елмаз. Всяка човешка душа е висша скъпоценност. Беше време обаче, когато бедността се презираше, от сиромаха се гнусяха, не се зачиташе за нищо. Бедният човек нямаше никакви права. Само едно право му се признаваше, да живее в нищета, да пои с потта и кръвта си земята. Неговите пропукани ръце творяха благата, които бяха привилегия на ония, които се гнусяха от труда.

Това беше ред, осветен от закони , традиции и обичаи. Мъдреци и философи го намираха съвършено естествен и го оправдаваха. Но Христос се роди. Повелител на небето и на земята. Той не слезна в царски чертози. В мрачна пещера видя светлината на слънцето. Сред сиромашия расна. Лисиците си имаха легло, птиците небесни гнездо, а Той нямаше къде глава да подслони. И Христос със своята бедност издигна бедността. Бедняка нарече свой брат. Разкри, Той е чедо Божие – син на благодатта. Вмени във върховна длъжност грижата за бедните, гладните, голите, немощните.

Подобрение на социалните условия на бедните в християнското общество става вече морален закон. Защото, както се признава, че бедността не е порок, нито грях, същевременно не може да се отрече, че мизерията не открива път към порока, не води из дебрите на греха. Трябва очите ни да са потънали в гъст мрак, ушите ни да са запушени, че да не видим и чуем вопъла на сиромашията и да не разберем ужаса на нейното страшно изкушение и често грозно падение. Мизерията е едно от големите човешки страдания. Носи името “социална болест”. Тя трябва да се цери. Тук обаче се изискват грижи, жертви, велика човещина.

В първата християнска община грижата за бедните лежеше върху цялата църква. Ония, които имаха излишък, допълваха недоимъка на своите “по-малки братя” в Христа. И това се вършеше не с насилия, нито чрез някакво задължение. Просто любовта в Господа Иисуса пееше в сърцата и строеше живота им.

Преди 20 години заможни милостиви християни, водени от любов към ближния открихме трапезария към храм “Свети Йоан Рилски” гр.Търговище. На 14.03.96г. тя бе осветена. Започнахме с 20 крайно бедни и нуждаещи се. Днес трапезарията е в стола на Социални грижи, където не плащаме наем, даваме всеки ден порцион първо, второ и четвърт хляб на 70 нуждаещи се българи. Имаме и три парализирани деца, на които храната се носи у дома. Подборът е много внимателен, лично свещеникът проверява условията за живот, социалната среда, разпитва съседи. Основни дарители са Григор и Иван Иванови и Пламен Ангелов. Често се случва и мюсюлмани като Хамди Илязов, д-р Тунчер Кърджалиев, Касим Дал и други да даряват курбани /кочове и телета/ на трапезарията.

Християнската любов и милосърдие се спират именно при тия окаяни същества и взема живо участие в облекчаване на тяхната съдба. Тя ги нарича малки Христови братя и сторената тем милост отнася към Самия Христа Господа. Сам Той казва: “Това, що сте сторили на Моите по-малки братя, Мене сте го сторили.”/Мат.25:40/. Ставрофорен иконом Славчо Проданов

Кметът на Община Търговище д-р Дарин Димитров и секретарят на Общината Христалина Халачева посетиха храм „Св. Иван Рилски” в сряда, 16.03.2016г., за да поздравят архиерейския наместник ставрофорен иконом Славчо Проданов по повод 20 год. от създаването на християнската трапезария.

Д-р Димитров връчи благодарствен адрес, в който изказва дълбоката си признателност и към дарителите, които осигуряват топъл обяд за 70 бедни и болни жители на града.

„Вашето дело, породено от съпричастност и човеколюбие, е извор на светлина и надежда в годините на духовна пустота. То показва, че вярата в доброто е жива, че подадената навреме ръка е щедра и благородна. Вярвам, че доброто ще срещне обич и разбиране, за да бъдат по-светли дните на всички ни”, гласи благодарственият адрес към свещеника и дарителите.

         

 

Нагоре