Преди 138 години, на 27 юли 1878 година, Варна се освобождава от турско робство. В двора на църквата "Св. Архангел Михаил" са посрещнати руските войски.

По този повод в храма на светия Архистратиг бе отслужена Архиерейска Света литургия от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан , в съслужение с ик. Василий Шаган - председател на църковното настоятелство, свещ. Михаил Манев, и дякон Любомир Георгиев.

 Както всяка година и 138-та годишнина от Освобождението на Варна бе отбелязана с военен ритуал и полагане на венци и цветя. Тържествената церемония се проведе в Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил”, на мястото, където на 27 юли 1878 г. варненци посрещат руските войски, предвождани от генерал Аркадий Столипин. Варна е последният български град, освободен от турско робство по силата на Санстефанския мирен договор и на Берлинския договор.

Сред официалните гости на празничното честване бяха областният управител г-н  Стоян Пасев, кметът на Варна г-н  Иван Портних, генералният консул на Руската федерация във Варна Негово Високопревъзходителство г-н Анатолий Шчелкунов, народни представители, общински съветници, районни кметове.

Кратка история за Освобождението на Варна

Градът е освободен по-късно от останалата част на страната заради присъствието на турски гарнизони във възловите крепости на Североизточна България. Според Санстефанския мирен договор, тяхното изтегляне не е строго установено с конкретна дата. Едва след Берлинския конгрес става ясно, че Варна остава в границите на новоосвободеното княжество и това слага край на турското военно присъствие в областта.

Свободата на Варна, поради значението на града като голям геостратегически, морски, крепостен и търговски център, е резултат на дълга дипломатическа война.

Бързото настъпване на руската армия през зимата на 1878 година предизвиква огромно вълнение сред малобройната по онова време българска общност във Варна. Обнадеждени от идващите новини, гражданите от рано се заели с подготовката за посрещането на освободителите. Определена била комисия, която да узнае цветовете на руското знаме, да поръча плат и дръжки за знамената. От Одеса трябвало да изпратят портрета на царя, да се изрисуват гербове, да се направи украса... Но се наложило да изчакат още няколко месеца, докато освободителите влязат във Варна.

Преди руските войски да превземат Варна, воюващите сили се споразумяват да прекратят войната. Така, свободата спряла пред портите на Варна. След първоначалното въодушевление настъпило мъчително очакване.

Въпреки, че договорът от Сан Стефано вече бил подписан, въпреки, че в него било упоменато, че Шуменската и Варненската крепости трябвало да бъдат освободени от турските гарнизони, двата града останали в техни ръце. Договорът от Сан Стефано категорично казвал, че крепостите Варна и Шумен трябва да бъдат сринати. В него обаче не се упоменавало кога да стане това и кога точно да напуснат турските войски.

Едва на петото заседание на Берлинския конгрес през юни 1878 г., след поредни заседания и мъчителни преговори Турция склонила да изтегли войските си. И наистина в началото на юли турският гарнизон напуснал Шумен, но се укрепил във Варна.

Главнокомандващият руските войски, генерал Тотлебен, издал заповед да се тръгне към Варна. На 24 юли външните укрепления били завзети. Същият ден, разгневен от протакането, генерал А. Столипин лично се отправил към Цариград, взел разпореждане от турското правителство за предаването на Варна и на 26 юли той връчил заповедта на Фазлъ паша с думите: "А теперь убирайся из Варньi".

Така историческите събития и факти водят към датата 27 юли 1878 година. Денят, в който всички българи с цветя и с радост през сълзи се събрали в двора на училището и църквата да посрещнат освободителите си.

         

 

Нагоре