Третият ден на тази Седмица ще наречем „богословски”, вероятно утрешният, четвърти, ще бъде „писателски” /заради представянето на художествена литература и последваща дискусия с писатели/.

Защо беше „богословски” днешният ден, 7 септември, навечерието на Рождество Богородично?

На „преподавателската катедра” в зала Пленарна на Общината застанаха проф. д-р Иван Христов, доц. д-р Мариян Стоядинов, доц. д-р Светослав Риболов и доц. Свилен Тутеков.

Доц. Светослав Риболов представи три заглавия, най-напред сложната за начинаещи в богословието „Паламика” на проф. Георги Мандзаридис. Известният солунски професор започва творческата си биография през 1960 година върху богословието на Ориген. Написва няколко съчинения за св. Григорий Палама. „Паламика” е сборник от шест отделни студии, създадени независимо една от друга. Преводът на български е дългогодишен, нелек труд.

Доц. Риболов нарече следващото сериозно издание в програмата „теологична рефлексия на делото на императора за приноса му в утвърждаването на Църквата.” Императорът е св. Константин Велики, а авторът на изследването - проф. д-р Александър Омарчевски, декан на Богословския факултет на СУ. Според Риболов, то е още уникално, единствено по рода си съчинение върху тази епоха, която не просто е важна за историята на Рим, но и за нашата история.

Накрая и най-лаконично, доц. Светослав Риболов говори за своята книга „Иисус Христос – аскет и Спасител”.

За „Византийското богословие на 14 век – Божествените енергии” говори сам авторът на тази книга, проф. д-р Иван Христов, специалист върху безспорно значимата /и въпреки това със спорни моменти/ за християнското учение личност на св. Григорий Палама.

Любопитна, а оказа се, и важна книга за разбирането на нашето време в контекста на Църквата е книгата на прот. проф. д-р Зоран Кръстич „Църквата и духът на времето”. Представи я доц. Свилен Тутеков. Последната и първата книги в днешното представяне направиха нова връзка помежду си през фигурата на Зоран Кръстич, наследник на школата на Мандзаридис. Книгата представлява социологическо изследване на християнството с оглед историческото развитие на Църквата. Свилен Тутеков подчерта приноса на книгата за изработването на един трезв и балансиран поглед към днешното технологично време и „златното църковно минало”. Той нарече това изследване оптика за трезво гледане към християнството. Много нужна книга.

Вечерта обаче сякаш тепърва започваше. Залата се разгорещи заради темата на дискусията, свързана със съборността на нашата Църква. Заваляха въпроси от публиката, като, разбира се, най-главният беше неучастието на БПЦ на Събора в Крит. Противоположни гледни точки защитиха митрополит Йоан и богословите Мариян Стоядинов и Свилен Тутеков. Варненският митрополит разказа факти от подготовката на Събора и обоснова неучастието със съборността на гласовете в Св. Синод. Мариян Стоядинов последователно построи своята теза за несъборната постъпка на неучастието. А Свилен Тутеков подчерта важността на липсата на съборност на всички нива в Църквата, започвайки от енорията. Чухме напрегнати и интересни мнения, като безспорно над всичко беше принципът на диалогичност и гласност.

Денят завърши с вечеря, подготвена с труда на енориашите на храм „Св. Николай” и „Св. Архангел Михаил”.

         

 

Нагоре