Петъчният ден от програмата на Седмицата на православната книга започна с представяне на книгата „Йога – път към мрака” от нейния автор, преподавателя в Софийската духовна семинария Дарин Алексиев.

 Той обоснова назидателното заглавие на книгата си с обяснение защо това мрачно предложение на улицата, приятелите и дори образователната система за деца е престъпно неприемливо. След подробностите за йогийската теория и практика, слушателят на Седмицата се опита да разбере и „Религиозната вяра – стадии на развитие и формиране” на д-р Росица Тодорова от Богословския факултет на СУ. Четенето на научен текст на форума не е най-подходящият начин за достъп до подобни книги. Въпреки също тежката материя на „Между вярата и разума” на доц. д-р Димитър Попмаринов от Великотърновския университет, книгата доближи търпеливия слушател. Това се случи през ясния поглед на о. Теодор Стойчев, който я представи. Любовта беше мостът в обяснението на о. Теодор. Той разказа и личен опит за отношението на една вяра към друга.

Сякаш изпаднал от вчерашната литературна вечер, днес беше представен още един роман, този път нашумелият „Антихрист” на Мартин Ралчевски. За него говори журналистът Дария Захариева. Семейство посреща идването на последното време. Интересна и завладяваща тема за християнското въображение.

Публиката на днешния ден очакваше разказите на тримата бесарабски свещеници Виталий Зелински, Владимир Паскалов и Феодор Каракалчев. С голямо вълнение и топлота те разказаха за своя опит в енорията на селата Твърдица и Копчак в Молдова. Запазването на православната вяра е неотделимо от запазването на българския етнос. Битът и културата по тези места са запазили един автентизъм на изповядването на вярата и пребъдването на рода. Като че ли влязохме в музей на предмодерните времена. Смисълът на това връщане е да видим отдалечаването от собствената традиция и да осъзнаем истинското основание да бъдем такива. О. Виталий говори с голям плам и накрая каза: „Искам да разкажа още много”. Те се нуждаят от споделяне и подкрепа, а ние от разбиране на нашето, което без даже да усетим, сме напуснали и забравили. Изворът на истинския живот.

         

 

Нагоре