На 2 декември 2017 г., с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, бе обновен благолепният храм в село Белоградец, Община Ветрино, посветен на Рождеството на Божията Майка. Чинът на обновлението с полагане на св. антиминс бе отслужен от председателя на храма ст. ик. Димо Костов в съслужение с ик. Андрей Стефанов, председател на храм "Св. цар Борис" - гр. Плиска, ик. Красимир Капитанов, председател на храм "Св. Три Светители" - гр. Шумен, свещ. Неделчо Савов и митрополитския дякон Любомир Георгиев.

 Чинът на обновлението (освещението) на храм е изграден от св. Църква върху апостолското предание, познаващо очистителната и осветителната сила на Божията благодат. Първото свидетелство за освещаване на християнски храм идва от Евсевий Кесарийски, от което разбираме, че самото извършване на св. Евхаристия освещава храма. Още от първите векове на християнството Евхаристията е свързана с гробовете на свети мъченици, тъй като е извършвана върху тях. [1]

 Първото свидетелство за полагане на мощи от мъченик под жертвеника на новоиздигнат храм идва от Медиолан (Милано), когато през 380 г. св. Амвросий, епископ Медиолански (чиято памет честваме на 7 декември), осветил храма "Св. Апостоли" и положил под жертвеника му частици от мощите на св. Назарий и на някои апостоли. Седмият Вселенски събор (787 г.) категорично повелява полаганите мощи да бъдат на мъченик. [2]

 Според установения каноничен ред на Българската православна църква в неосветен храм светата Литургия се извършва върху осветен антиминс с пришити в специална ниша в горния му край мощи на мъченик.[3] Антиминсът, който бе положен при обновлението на храм "Св. Рождество Богородично" е с пришита частица от мощите на св. мъченик Трифон Апамейски.

 Празничното богослужение бе украсено от църковния певец Александър Александров. Песенно участие взеха и отците по време на утренята. Голяма част от християните в селото присъстваха на богослуженията и на първата св. Литургя след обновяването на храма.

 Иконом Андрей произнесе слово, в което благодари на всички дарители и спомоществуватели за отремонтирането на храма и благопожела на присъстващите да го поддържат и облагородяват, защото храмът е място, където Бог обитава и присъства по един по-особен начин, място, в което трябва да се молим и да търсим своето спасение.

Използвана литература:

 1. Чифлянов, проф. прот. Б. Православна литургика, София, 2008, с. 300–301.

 2. Чифлянов, проф. прот. Б. Православна литургика, София, 2008, с. 301–302.

 3. Авксентий, Архим. доц. д-р. Литургика част втора, Пловдив, 2007, с. 260 –261 (Относно освещаването на антиминс).

         

 

Нагоре