На 25 февруари 2018 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отслужи светата Василиева Литургия на първия неделен ден от светата Четиридесетница в митрополитския катедрален храм "Успение Богородично". Съслужиха му председателите на варненските храмове. В съборното богослужение съмолитства многоброен Христов народ.

 След прочитането на евангелския текст (Иоан. 1:43-51), Негово Високопреосвещенство произнесе проповед и отбеляза, че днешният ден е Тържество на светото Православие, първа Неделя на Великия пост, наречена Неделя Православна, което събитие ни връща в IX век, във Византия. Тогава свети Методий, патриарх Константинополски, свикал събор през 843 година, по времето на блажената царица Теодора, на който били потвърдени решенията от Седмия Вселенски събор и се обявило тържеството над всички ереси, защото това е времето, когато вече догматическата система в светата Църква е утвърдена.

 Връщайки ни в годината на провеждане на Седмият Вселенски събор, Архиереят заяви: „Тази Неделя ни спомня и за това, че през 787 година се проведе Седмият Вселенски събор в Никея, който категорично защити иконопочитанието и заклейми ереста на иконоборството. Ние трябва да видим, че тази ерес е не само мирогледно предизвикателство за светото Православие, нито пък само лъжлив интелектуален импулс. Ереста на иконоборството има силна държавна подкрепа в лицето на трима императори последователно, които поддържат иконоборската ерес и всъщност светата Църква бива обуреваема и християните, почитащи светите икони, биват гонени не вече от езичниците, а от тези, които се отклониха от Христовото учение и тръгнаха след тази ерес. Затова беше безкрайна необходимостта и важността светата Църква да изяви своя съборен глас и да каже, че иконопочитанието не е идолопоклонство.

 Именно Седмият Вселенски събор свидетелства точно това. Желанието на свети Тарасий, патриарх Цариградски, чиято памет празнуваме днес, заедно с благочестивата императрица Ирина, е било съборът да се проведе в уникалния храм на света София в Константинопол, но врагът на човешкия род - дявола, подбужда онези, които са изпълнили със злоба сърцата си и именно бойни иконоборци влизат в светия храм и не дават възможност да се открие този събор. Едва след като всички се оттеглят от Константинопол и отиват в Никея, тогава именно иконоборството е осъдено и затова събора е никейски. Ние ще видим, че всъщност тези хора, които са ересиарси, са хора по принцип умни, хора, които обладават определени интелектуални възможности, но са изключително горди и изключителни егоисти. Те не могат да се съгласят със съборния глас на Църквата, разчитат изцяло на своя ум и внасят лъжливи "истини" сред Христовото учение. И, забележете, всичко това се случва по благовидни причини - било поради пастирска целесъобразност, било поради ревност или краен аскетизъм, било поради желание да се изяснят истините на вярата по достъпен начин пред човеците. Но гордият ум, който не може да приеме съборния глас на Църквата, винаги греши. И затова и тук, ако се вгледаме назад в историята на Църквата, ще видим, че това е една непрекъсваема борба за отстояване чистотата на светото Православие“, каза митрополит Йоан.

 Той зададе въпраса: „Какво е това вярата? Защо е трябвало толкова силно векове наред светите отци и цялата Църква да възстава в опазването на нейната чистота?“, и отговори с думите на свети апостол Павел в посланието му към евреите, където, започвайки от Моисей, апостолът разгледа живота на всички мъченици, светии, старозаветни пророци и Посланието завършва с този повик към нас: „нека свалим от себе си всякакво бреме и греха, който ни лесно омотава, и нека с търпение изминем предстоящото нам поприще, имайки пред очи началника и завършителя на вярата - Иисуса“ (Евр. 12:1-2). Архиереят допълни: „Следователно какво е била вярата за тези човеци? Да кажем, че е била убеждение? - тя е и убеждение, но не само това. Да кажем, че вярата е била състояние на тяхната душа? - тя е и това, но не само това. Вярата е живот в Бога. Напълно искрен, чистосърдечен, себеотдаден живот в Бога, по Бога и с Бога. Затова и тези човеци, макар че с камъни бидоха убивани, с трион рязани, можаха да възприемат всичко това с радостта и с упованието в една едничка цел - запазването на чистотата на вярата, която ще ни даде Царството Божие... Затова и свети Филарет Московски щеше да каже една прекрасна мисъл, че вярата започва в ума на човека, въпреки че принадлежи на сърцето“.

 Завършвайки проповедта си, митрополит Йоан отбеляза, че шестото деяние на Седмия Вселенски събор свидетелства, че изобразителността е неразлъчна с евангелското повествование, както и обратното. Това, което словото ни съобщава и ние го възприемаме чрез слуха, живописта, мълчейки ни го съобщава чрез изображението. Следователно ние не сме идолопоклонници, когато целуваме и почитаме иконите на Господ Иисус Христос, на Божията Майка и на всички светии. Ние винаги мислим за първообраза и затова свети Йоан Дамаскин, свети Теодор Студит са светите отци, които много силно дават мощен отпор срещу ереста на иконоборството, за да се утвърди иконопочитанието, за да тържествува светото Православие.

 Митрополит Йоан отслужи молебена на Неделя Православна веднага след края на светата Литургия. Председателите на варненските храмове държаха в ръцете си икона, засвидетелствайки нашата съпричастност към това, което се е случило в VIII и IX век. Днес се молим за всички патриарси, архиереи, митрополити, архиепископи, епископи, свещеници, свещенослужители, духовници, отци, които са послужили за светото Православие. Всички черкуващи се се поклониха и целунаха светите икони.

         

 

Нагоре