Копие на Фануиловската чудотворна икона на Св. вмчк Георги от Зографския манастир на Света Гора се съхранява в катедралния храм "Успение Богородично" в град Варна.

 По време на царуването на император Лъв Мъдри и на цар Симеон Велики имало трима братя по плът, а най-вече по дух - Моисей, Аарон и Иоан, родени в Охрид. От преголяма любов към Бога те избрали да оставят света и да приемат ангелския образ – монашеството. Избрали да живеят като отшелници, в дълбоко уединение в Атонската пустиня. Постепенно се прочули и към тях се присъединили други желаещи да се подвизават като монаси. Това увеличаващо се паство основало обща обител – днешният Зографски манастир на Света Гора Атон.

 В 919 година от Рождество Христово съградили малък съборен храм, на който искали да дадат име. Едни казвали да бъде на свети Николай Мирликийски Чудотворец, други на свети Климент Охридски чудотворец. Заради братската любов, въздържайки се от несъгласие, решили, че е по-добре да се обърнат с молитва към Бога и Той Сам да определи на чие име да се посвети църквата. И ето, в дълбока нощ, в часа на най-пламенната им молба, необикновена светлина, по-силна от слънчевата, се разляла от новопостроения храм, а когато дошло утрото, те влезли в храма и видели нещо чудно и изключително. На приготвената дъска, положена на Светия Престол, имало самоизписал се образ на свети великомъченик Георги, от който през тази нощ излизало небесното сияние и осветявало смирената пустиня.

 Заради тази самоизписана икона нарекли храма „Свети Георги Зограф“ - от гр. ζωγράφος - „живописец“.

 За произхода на тази икона се разказва следното. В Палестина, близо до град Лида, отечеството на св. великомъченик Георги, се намирал манастир, наречен Фануилов, и там, в храма, имало неръкотворна, чудотворна икона на светеца от времето на благочестивия цар Константин. Този, който страдал от неизлечима болест и прибягвал до иконата на Светия Победоносец, почерпвал изцеление от него и си отивал здрав. Един ден пред очите на братята и монасите този образ станал невидим. Това ги натъжило до отчаяние. Не само в обителта, но и в съседните палестински градове и села хората скърбели и плачели за изчезването на чудотворния образ. Една нощ великомъченикът се явил насън на игумена на тази обител, наречен Евстратий, и му казал: „Защо изнемогваш от скръб и тъга по мен, човече? Аз си намерих храм и обител в Светата Атонска планина, където е жребият на нашата Пресвята Владичица Богородица. Там пожелах да пребивавам. Ако ти искаш да спасиш от идващия гняв себе си и тези, които са с тебе, вземи братята си и отиди в земята и обителта, които ти посочих, и там ще ме намериш. Защото Господ предаде цяла Палестина и Сирия за потъпкване от сарацините заради преумножаването на греховете и неправдите, извършени от християните“.

 След това явяване монасите от Фануиловия манастир заедно със своя игумен, без да се бавят, потеглили и пристигнали на Света Гора, в светата Зографска обител и там намерили изоставилия ги образ на свети великомъченик Георги. Те не пожелали да се завърнат в отечеството си, но останали завинаги в новоизбраната от техния покровител св. Георги обител.

 Така се разраснало още повече първото Зографско монашеско братство. То било съставено от предани на Бога царски потомци, поели монашеския път, и от честни монаси, дошли от изток, призвани и доведени от самия светец. За игумен бил поставен дошлият от Палестина преподобен Евстратий, този, който получил откровението на светия великомъченик.

 Вестта за самоизписалия се образ на свети великомъченик Георги се разнесла бързо и отвсякъде идвали хора да се поклонят на иконата.

 Дошъл и един епископ от Едеса, за да разпита за станалото чудо. Той се отнесъл с неверие и подхвърлил на съмнение всички чудеса, станали със самоизписания образ. Погледнал към иконата и казал, че е невъзможно да се изпише сама. Присмял се на монасите, като казал, че лъжат. Твърдейки това, той небрежно и дръзко пипнал иконата с пръста си. Бог не изтърпял дързостта на невярващия епископ и го наказал на мястото на неговото безразсъдство. Едва докоснал се до честното лице на светеца, и пръстът му залепнал. Когато поискал да го отдръпне, с ужас разбрал, че е невъзможно. Никакви усилия, никакви молитви - негови и на придружителите му – не помогнали. Изтощен от усилията, се унесъл в дрямка. Свети Георги му се явил и му казал: „Сега ти прощавам, но част от твоя пръст ще остане за спомен на твоето неверие“. Тази частица стои до днес върху честното лице на Светеца и ни напомня как не трябва да постъпваме със светите икони.

 Надписът върху сегашния сребърен обков на иконата гласи (в превод на новобългарски): „С благословията на Негово Преосвещенство Серафим, митрополит Новгородски и Санктпетербургски, усърдието на прехристолюбиви благотворители и грижите на настоятеля на Атоно-Зографския манастир архимандрит Анатолий се направи този обков на чудотворната икона на свети великомъченик Георги Победоносец, явила се тук като огнен стълб на трима усърдно молещи се единоутробни братя, потомци на Юстиниан Велики, които първи издигнаха със свои средства на това място настоящата обител в 898 година и според чудотворно изписания образ на светеца, наричан от старо време „зографос“, ѝ дадоха името „Зограф“. С. П. [Санкт Петербург], 1837 г.” [1]

Източник: [1] Официален сайт на Софийска света митрополия

( https://mitropolia-sofia.org/index.php/biblioteka/chitalnya/chitalnya/1558-sv_georgi_zograf ).

Материалът е подготвен от Мартин Митов, по светогорски текстове. Надписите на иконите са взети от „Български старини из Македония“ (1931) на акад. Йордан Иванов.

         

 

Нагоре