Предговор от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан

 През всички епохи и във всички времена Всемилостивият Бог щедро е дарявал светата Църква с велики и духоносни отци, с колоси и титани на духа и на богословската мисъл, които в условията на тежки за вярата и за Църквата изпитания са удържали кормилото на църковния кораб и, уповавайки се на Неговата сила и божествена помощ и подкрепа, са предотвратявали всяка опасност от залитане наляво или надясно от царския път и от всяко изкривяване на чистото догматическо учение, предадено на апостолите от Самия Иисус Христос и разяснено от светите отци и учители на Христовата Църква.

 Особено ярко сред тези ревнители, разяснители и защитници на чистото църковно учение свети образът на Ефеския митрополит св. Марк Евгеник, който в изключително критично за Църквата време и при крайно неблагоприятни за чистотата на вярата и на учението на Църквата обстоятелства е успял да предпази светата Православна църква от поредния опит за компромис с нейното божествено и спасително учение и да обезсили сключената във Флоренция през 1439 г. позорна уния с Папството, замислена като пълно и безвъзвратно подчиняване и необратимо обезличаване на светата православна вяра и на самата институция на Православната църква като такава.

 На личността и чутовното дело на св. Марк Ефески и най-вече на ключовата му роля по време на Фераро-Флорентийския събор и в годините след него, до блаженото успение на светеца, е посветено настоящото изследване на приснопаметния монах и богослов на св. Православна църква архим. Амвросий (Погодин). Изследване и анализ, които нямат аналог в цялата православна богословска литература нито до, нито след неговата поява. Добър познавач на класическите езици, проникновен богослов и ревностен защитник на чистотата на православното догматическо учение, на страниците на това свое изследване архим. Амвросий – неизменно придържайки се към оригиналните текстове на изворите – разкрива пред своите читатели едновременно авторитетния и респектиращ, но още и благ и обаятелен образ на св. Марк, заедно с цялата динамика на неговия духовен подвиг – от заминаването за събора, по време на заседанията и до завръщането му във Византия и смъртното легло. В увлекателен стил и при необходимата в подобни случаи дълбочина на анализа, авторът на тази книга е успял да обрисува по максимално добрия възможен начин образа главния герой на своя разказ, разкривайки нагледно всички основания за продължаващата във вековете и до днес изключителна почит и признателност към него от страна на цялата св. Православна църква.

 Днес, когато съборността на Църквата и нейното свято и богоблагословено единство за пореден път са поставени на сериозни изпитания, всички ние имаме нужда отново да погледнем назад във времето, за да почерпим опит и вдъхновение от онези, които преди нас са се изправяли пред същите тези трудности и с твърдо упование в Божията милост, любов и подкрепа, с много труд и пот, а понякога дори с цената на живота си са успявали да ги преодоляват и да запазват вярата, „веднъж завинаги предадена на светиите” (Иуда 3), чиста и неопетнена. В тези истински герои на православието и на Църквата, в тяхното дело и техния образец и пример ние ще открием верните ориентири и за съвременната ситуация, пред която е изправено голямото православно семейство, и като изучим добре стореното от тях, ще почерпим опит и ще знаем как да постъпваме и ние, като отсяваме истинското от фалшивото и важното от маловажното, винаги търсейки Божията истина и Божията свята воля за светата Негова Църква и нейните тукашни, земни съдбини.

 С много духовна радост и благодарност към екипа, подготвил българското издание на това така важно и ценно православно богословско изследване, благославяме неговото отпечатване и разпространение, и го препоръчваме като вярно на историческата истина и на учението на Христовата Църква и полезно както за строго богословската аудитория, така и за всяко търсещо Бога и чистото православно учение сърце, защото такова е било сърцето и на дивния и чутовен Ефески митрополит св. Марк, и на автора на настоящото изследване, приснопаметния архим Амвросий (Погодин).

• 
• 
• 
• 
•