Варненска и Великопреславска света митрополия има удоволствието да представи: „Последните дни от земния живот на Господ Иисус Христос, изобразени по разказите на четиримата евангелисти“. Едно интересно и емоционално написано произведение на св. Инокентий Херсонски[1], който е представил опит за изложение на Евангелската история, въз основа на разказите на четиримата евангелисти. Целта е читателят да укрепи вярата и любовта си към Господ Иисус Христос, Който в Своя земен живот е най-висшият образец на съвършенство за целия човешки род, а в последните дни от служението Си на земята, изживявайки кръстните Си страдания, се явява като Единороден от Отца, изпълнен с благодат и истина (срв. Йоан 1:14;17).

 В съчинението на Инокентий особено интересен е похватът, когато авторът на места излиза от почти повествователния стил на писане, и влиза в размисли, прилични на публицистични интродукции – всичко това, разбира се, върху основата на евангелските сказания..., както и отклоненията му с психологизирани характеристики на някои евангелски образи, като че ли с поглед навътре и назад, през двехилядолетната отдалеченост от онези събития.

 При четенето на това произведение читателят ще забележи, че авторът пише от първо лице, като свидетел на събитията. В тази своя книга Инокентий, като екзегет, пръв в Русия написва историко-художествено изложение на живота на Спасителя. Този художествено богословски стил и метод на архиепископа – да илюстрира детайли от евангелската история с данни от всеобщата история, археологията и други науки – стои като своеобразен преход между древната руска „сказова“ традиция на разказване и съвременното (на автора) богословие от началото на XIX век.

 Този метод и стил на писане на автора, нелишен от патос и дълбоко вживяване в драматизма на събитията от „Последните земни дни...“, и основан върху богословието на четирите евангелия, по-късно получава широко разпространение в християнската словесност.

 Препоръчваме тази книга, защото тя е написана с дълбочина и автентичност, с много обич и личен опит, за да може да се докосне до живото пресъздаване на свещената Новозаветна история, свързана с последните дни от земния живот на Спасителя.

 Неслучайно св. Инокентий в края на своето съчинение пише: „Без Иисусовото радвайте се! (Мат. 28:9), нямаше да има радост в сърцата на апостолите; без Иисусовото мир вам! (Йоан 20:19;21), не би се разпространил мирът по лицето на земята. Трябваше първо да се каже на възкръсналия Учител: Господ мой и Бог мой! (Йоан 20:28), и сетне вече да се умира за Своя Господ и Бог. Възкресението утвърди учениците във вярата, възроди ги за жива надежда, по думите на св. апостол Петър. А без това не би се разнесъл гласът на апостолската проповед и светът би останал без кръста, с идолите си, Атина и Рим – с техния Незнаен Бог (Деян. 17:23)“.

 Изданието е с твърди корици и може да бъде намерено чрез Епархийския църковен магазин, намиращ се на адрес: гр. Варна, бул. „Съборни“ № 31А, при склада на Варненска и Великопреславска света митрополия, както и при църковната книжарница на храм „Св. Архангел Михаил“, на адрес: ул. „27 юли“ № 9.

 Лица за контакт:

 – Янислав Щерев, началник склад: 0879 877 015;

 – Валентин Илиев, експерт продажби: 0894 731 344.

---

 [1] Инокентий (Иван Алексеевич Борисов; 15.12.1800 г., гр. Елец, Орловска област – 26.05.1857 г., Одеса) е светител причислен към Събора на Киевските, Липецките и Одеските светци, архиепископ Херсонски и Таврически, богослов, историк на Църквата. Един от просветените руски архипастири, който се отличава с широк кръгозор, универсалност на знанията и практически ум. Има задълбочени познания по философия, естествознание, история на света и история на Русия, палеография, археология, география, статистика, геология, анатомия. Свободно владее френски, немски, полски, латински, древногръцки, древноеврейски език. Член на Руската академия на науките и на Санкт-Петербургската академия на науките, почетен член на Московската духовна и Киевската духовна академии. Известен е като „академик Борисов“. Паметта на светителя се чества на 25 май.

 През ноември 1856 г. архиепископ Инокентий приел отговорността за попечителство на обществото за религиозно-нравствено възпитание на българите, които се намирали тогава в стадий на формиране и утвърждаване на Одеско-българско настоятелство, което събирало пожертвования в пределите на Руската империя за бедните български православни църкви и училища. Архиепископ Инокентий се заел със задачата да бъдат издадени необходимите за българите книги и исторически актове. Архиепископ Инокентий има принос към българската история чрез своя жив интерес за разрешаването на темата по гръко-българския църковен въпрос. Дълбоко скърбял за враждата между двата народа и всячески се стараел за прекратяването ѝ. Затова отправил молба към архимандрит Теофан (бъдещият светител) да намери и изпрати подробни сведения за положението, в което се намирал гръцко-българския църковен въпрос. Писмото на архимандрит Теофан до архиепископ Инокентий е от 09 март 1857 г., предадено на проф. протоиерей Т. И. Титоф от А. С. Булгаков, заедно с други книжа на митрополит Макарий (Булгаков), на когото било възложено от Руския свети синод да изследва този проблем. Чрез това си свое деяние ясно се свидетелства, че св. Инокентий, архиепископ Херсонски и Таврически, има положително отношение към българската история.

 Днес мощите на светеца се покоят в приземния храм на Преображенския събор в гр. Одеса, посветен в негова чест.