Обични в Господа отци, представители на монашеството, братя и сестри, чеда на Варненската и Великопреславска епархия,
Христос Воскресе!
Като изричаме тези думи, какво можем да кажем повече? Всичко е казано. Наистина денят на Възкресението Христово се явява цар на дните и глава на празниците. Св. Климент Охридски ни поучава: „послушайте да ви разкажа за славата и честта на тоя ден, в който Господ, нашият Бог, победи дявола и, като разруши силата на смъртта, възкръсна от гроба като безсмъртен и заедно със Себе Си възкреси всички умрели праведници. И сега Той ни призовава, чрез пророка, който казва: „Дойдете да запеем Господу и да възкликнем към (Бога), твърдинята на спасението ни; да застанем пред лицето Му със славословие, с песни да възкликнем към Него“ (Пс. 94:1–2); защото Той слезе от небето, за да потърси заблудилия се и за да спаси погиналия човек (Мат. 18:11; Лука 19:10)“.[1]
† ВАРНЕНСКИ И ВЕЛИКОПРЕСЛАВСКИ МИТРОПОЛИТ ЙОАН
ПОСЛАНИЕ ЗА РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО – 2022 г.
„А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като откриха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна“ (Мат. 2: 10 – 11).
Въздвижение на Св. Кръст Господен – 14.09.2022 г.
Обични в Господа братя и сестри,
Спомняме си за семинарските години, онзи прекрасен и благодатен период, когато началото на учебната година започваше именно на Кръстовден – празника на Въздвижението на Св. Кръст Господен. Незаличими спомени. Този празник е вплетен между празниците Рождество Богородично и Въведение Богородично – два много радостни празника.
Началото на учебната година, разгарът на работата, училищният подвиг, започването на разнообразни трудове – всичко свързваме с празника Въздвижение. Този ден на честване е съчетан със строго постене. Следователно празникът е подвижнически. Ако се вгледаме в иконостаса, в неговия втори ред, където са разположени иконите на празниците в хронологичен порядък, ще видим, че иконата на празника, честван на 8-ми септември, е най-първата, а иконата на празника Въздвижение е последна. Въздвижението на Кръста Господен е единственият празник от числото на 12-те празници, който не се отнася към новозаветния период, а има своето място почти три века след завършването на Евангелските събития. Света царица Елена намерила Кръста, на който бил разпнат Спасителят. Всъщност били намерени три кръста. С цел да се узнае кой от тях е принадлежал на Господа, допирали тези кръстове до един мъртвец и от Господния Кръст той възкръснал. След това устроили тържествен чин на въздигане (въздвижение нависоко), за да могат всички хора да видят Кръста. Християните, които неотдавна се освободили от гоненията, с възторг и благодарност падали на колене и се молели: Господи, помилуй! Господи, помилуй! Господи, помилуй!
Замисляме се в себе си и се питаме: какво честваме на този ден? Отговорът идва: честваме Разпнатия на Кръста. Следователно този празник по преимущество е празник на изкуплението.
По установена традиция след празника на Въздвижение на Светия Кръст Господен започва и новата учебна година. Стотици малчугани за пръв път прекрачват с трепет прага на родното ни училище. По-големите ученици продължат да вървят по пътя на знанието. Множество студенти и курсанти трупат професионални умения и се изграждат като личности.
Стремежът към придобиване на знания и разбиране на заобикалящия ни свят е заложен у всеки човек, който иска да развива своя ум. Но без значение колко сме способни и образовани, колко познания имаме, всички имаме нужда от помощ, а Бог помага на всеки, който се обръща към Него с вяра и чисто сърце. Нуждаем се от Неговата помощ, за да останем здрави, да общуваме, да сме искрени, да се отнасяме добре с нашите ближни, да се радваме на всеки ден и да преодоляваме трудностите.
Когато изпращаме скъп за нас човек на далечен път, ние при прощаването произнасяме различни слова. Спомняме си за това – какъв е бил този човек за нас. В съзнанието ни са скътани неговите добри качества, беседи, дела, сладостта от общението с него, а при прощаването със съжаление и скръб усещаме оная печална пустота, която остава при отшествието на близкия човек.
Изминаха 11 години от времето, когато тихо се упокои в Господа Негово Високопреподобие архимандрит Назарий (Терзиев) – наш духовен старец и дългогодишен игумен на Кокалянската света обител „Св. архангел Михаил“ край София.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |