Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, Ваше Високопреподобие, всечестни отци, обични в Господа братя и сестри,
Всяка година, в четиринадесетия ден на февруари, паметта на Църквата ни връща дълбоко назад във времето – в годините, когато са се полагали основите на българската и славянската писменост и християнска култура. Когато постепенно приобщаващите се към християнския свят наши предци е трябвало да получат възможността да четат и да познават библейското откровение и богатата химнография на Църквата, заедно с цялото необятно светоотеческо наследство, на разбираем за тях език, влизайки по този начин в голямото семейство на световната християнска цивилизация.
Ваше Високопреосвещенство, обични в Господа Владико Йоане,
Уважаеми представители на Поместните православни църкви, Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства, уважаеми представители на българската държавност, боголюбиви отци, обични в господа братя и сестри,
Светла и вседушевна радост изпълва сърцата на всички нас, които сме тук днес, за да споделим и съпреживеем заедно с Вас тържеството на Вашия юбилей – на благословената Ви от Бога петдесета годишнина. Влизаме в радостта Ви и засвидетелстваме нашата обич и подкрепа в архипастирското Ви служение и във всички Ваши усилия за доброто на светата ни Църква и духовния напредък на православния ни народ.
Рождените дни на човека в детска и ученическа възраст винаги са били свързани с радост и очакване – с очакването да получат подарък от родители и близки. Интересен въпрос е това – какъв трябва да бъде подаръкът за един петдесетгодишен човек, особено ако той е християнин и духовник. Петдесет години не са много, но не са и малко. Разбираме, че повечето от годините на нашия живот са вече минали. Всеки може да изрази различни мисли, но през погледа на един духовник надеждата е най-добрият подарък за петдесетгодишния човек. Надеждата, че Бог ще продължи в здраве и сили дните на живота му.
Ваше Високопреосвещенство,
Бог ни сподоби и направи честити да отбележим Вашата 50-годишнина. Тези години, сравними с вечността, са бледа прашинка, но за един земен житейски път са сериозна възраст. Сега пред очите ни преминава Вашето детство, юношески години, обучението в Софийската духовна семинария, следването в Богословския факултет на Софийския университет, монашеското пострижение в Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“, специализацията в Московската духовна академия, заемането на длъжността протосингел в Софийска света митрополия, епископската Ви хиротония, служението Ви като викарен епископ на Софийския митрополит, изборът Ви за Варненски и Великопреславски митрополит, предстоятелството Ви на тази древно просияла апостолска катедра. Скъпи години, за които може да отнесем думите на св. ап. Павел: „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1Сол.5:18). Вашият живот е пропит от онази истинска жажда, за която от дълбините на сърцето си говори св. цар Давид: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“ (Пс. 41:2).
Ваше Високопреосвещенство,
С радост си спомняме онзи декемврийски ден преди пет години, в навечерието на светлия празник Рождество Христово, когато бяхте избран и канонично утвърден на катедрата на Варненска и Великопреславска света митрополия. Пет години, които преминаха в Архипастирска грижа, в подкрепа на духовенството, в милосърдие за нуждаещите се, в просветна дейност и книгоиздаване, усърдие за разпространение на Христовата вяра и Боговдъхновена проповед. Проявихте се като добър стопанин, взискателен към богослужебния ред и състоянието на храмовете. Продължихте традицията, но и надградихте в създаване на нови инициативи.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |