Рождените дни на човека в детска и ученическа възраст винаги са били свързани с радост и очакване – с очакването да получат подарък от родители и близки. Интересен въпрос е това – какъв трябва да бъде подаръкът за един петдесетгодишен човек, особено ако той е християнин и духовник. Петдесет години не са много, но не са и малко. Разбираме, че повечето от годините на нашия живот са вече минали. Всеки може да изрази различни мисли, но през погледа на един духовник надеждата е най-добрият подарък за петдесетгодишния човек. Надеждата, че Бог ще продължи в здраве и сили дните на живота му.
Ваше Високопреосвещенство,
Бог ни сподоби и направи честити да отбележим Вашата 50-годишнина. Тези години, сравними с вечността, са бледа прашинка, но за един земен житейски път са сериозна възраст. Сега пред очите ни преминава Вашето детство, юношески години, обучението в Софийската духовна семинария, следването в Богословския факултет на Софийския университет, монашеското пострижение в Кокалянския манастир „Св. архангел Михаил“, специализацията в Московската духовна академия, заемането на длъжността протосингел в Софийска света митрополия, епископската Ви хиротония, служението Ви като викарен епископ на Софийския митрополит, изборът Ви за Варненски и Великопреславски митрополит, предстоятелството Ви на тази древно просияла апостолска катедра. Скъпи години, за които може да отнесем думите на св. ап. Павел: „За всичко благодарете; защото такава е спрямо вас волята Божия в Христа Иисуса“ (1Сол.5:18). Вашият живот е пропит от онази истинска жажда, за която от дълбините на сърцето си говори св. цар Давид: „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми, Боже, копнее за Тебе!“ (Пс. 41:2).
Ваше Високопреосвещенство,
С радост си спомняме онзи декемврийски ден преди пет години, в навечерието на светлия празник Рождество Христово, когато бяхте избран и канонично утвърден на катедрата на Варненска и Великопреславска света митрополия. Пет години, които преминаха в Архипастирска грижа, в подкрепа на духовенството, в милосърдие за нуждаещите се, в просветна дейност и книгоиздаване, усърдие за разпространение на Христовата вяра и Боговдъхновена проповед. Проявихте се като добър стопанин, взискателен към богослужебния ред и състоянието на храмовете. Продължихте традицията, но и надградихте в създаване на нови инициативи.
„Слава във висините Богу, и на земята мир,
между човеците благоволение!“
(Лука 2:14)
Всечестни отци, представители на монашеството, братя и сестри – чеда на Варненска и Великопреславска епархия,
Няма по-прекрасна песен от ангелската. Съществуват три думи, които дават толкова упование, надежда и нестихваща радост. Звученето на тези слова е копнеж по Бога, а отекването им във времето е крепостта на света. Думите са: слава, мир, благоволение!
Повече от две хиляди години изминаха, откакто се възвести Ангелското славословие в спасителната нощ, когато на земята Бог слязъл в плът. От това време до сега животът на човечеството се промени значително. Отидоха си много велики и нерушими империи, измени се културата, развиха се нови социални условия за живот, обликът на Земята стана неузнаваем. Само едно остана неизменно – свидетелството на Ангелите, които обърнаха нашия взор към града Витлеем.
Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,
След като през лятото на настоящата 2018 година светата Българска Патриаршия отбеляза 1000-годишнината от учредяването на Охридската Българска Архиепископия, днес фокусираме вниманието си върху още една бележита годишнина от историята на родната ни Православна Църква – 1125 години от свикването и провеждането на Първия български църковно-народен събор в древния и славен Велики Преслав.
За всички нас паметта за това велико събитие от църковната ни история е важен и неотменим елемент от нашата народностна и християнска историческа памет, тъй като след Покръстването от есента на 865 г. и учредяването на нашата Първа Българска Архиепископия през 870 г. съборът от 893 г. е третото най-важно събитие в християнския живот на православния ни народ. Събитие, което е значимо и основополагащо за цялата по-нататъшна история на родното ни християнство и на Православната ни Църква.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |