Публикации

 Отначало Църквата празнувала паметта на всеки от тях в деня на смъртта им – св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април. Но понеже били родни братя и тяхното апостолско дело ги обединява в едно, то отдавна се появило желанието в славянските църкви да бъде обединена тяхната памет в едно честване. И навярно на първо време това станало в деня на Методиевата смърт.

 Това се вижда от надписа на неговото проложно житие в пролога на Станислав от 1330 г.: „И се празнува тяхната памет на 6 април, и църквите много празнуват в дяна на тяхната памет.“ Но както правилно предполагат, поради Великия пост, когато църковния устав забранява тържествено да се чества паметта на светците, също така от дълбока древност избрали 11 май като по-подходящ ден. Сборникът на московския Успенски събор – паметник на старобългарската писменост от XII век – поставя именно в този ден „паметта и житията“ на двамата братя Кирил и Методий. Така била почитана паметта на светите славянски равноапостоли до нашествието на татарите и турците върху православните славянски страни, след което това почитание изпаднало в забрава. И едва към средата на миналото столетие то било възобновено в Русия под влиянието на славянофилите, а сред българите – под влиянието на започналата църковно-народна борба. Тогава именно Светият Всерусийски Синод по повод празнуването хилядогодишнината на моравската мисия на свети Кирил и Методий взел такова решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г., 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий.“ Оттам това празнуване се разнесло по всичките православни славянски страни.

 Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.