Словото е произнесено от Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Неофит в столичния храм "Св. апостоли Петър и Павел" на 29.06.2014 г.

 Обични в Господа братя и сестри,

 Днес честваме светлата памет на светите първовърховни апостоли Петър и Павел - две светила, два непоколебими стълба на Христовата църква, които св. Йоан Златоуст величае като “двоица светоносна”. Това определение достоверно характеризира служението на двамата колоси на Христа и Църквата. Петър се показал твърд камък на вярата (Мат. 16:18; Йоан. 1:42), а Павел - избран съсъд на Бога (Деян. 9:15).

 И двамата със своя богоугоден живот, с ревностното си слово, с назидателните си послания и самоотвержена любов изпълнили Божията повеля: „Идете, научете всички народи...” (Мат. 28:19). Със своята жива, действена вяра извършили духовно-нравствен прелом в съзнанието на милиони човеци, представили ново разбиране за света и положили основите за преустрояването му на нови нравствени начала.

 Със своето учение светите апостоли разпръснали тъмнината на езическото идолослужение, на неправдата и нечестието. С благодатта на Светия Дух повели заблудените люде към добродетелен и праведен живот.

 Свети апостол Петър бил рибар, родом от Витсаида Галилейска. Неговият брат - свети апостол Андрей Първозвани, го завел при Иисуса, от Когото чул божествените слова: „Ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа, което значи Петър — камък... "(Йоан. 1:42). Оттогава Петър станал ревностен Христов ученик, свидетел на великите Му чудеса. Неведнъж изповядвал вярата си в Богочовека: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог..." затова и Спасителят му казал : „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя Църквата Си и портите адови няма да ѝ надделеят"(Мат. 16:16-18).

 Заради искрената си любов и преданост свети апостол Петър се удостоил да присъства на важни събития от земното битие на Божия Син - Преображението на планината Тавор, възкресението на Иаировата дъщеря, молитвата в Гетсиманската градина. В деня на Петдесетница пръв започнал пламенно да проповядва в Йерусалим за възкръсналия Христос и истините на Неговото благовестие. Претърпява много гонения и страдания. Отричането си от Спасителя изкупил с дълбоко разкаяние и горчиви сълзи, но с упование в Божието милосърдие, което побеждава всеки грях и всяко беззаконие. Пострадал мъченически за вярата през 67 г. при император Нерон, като бил осъден на кръстна смърт. Поискал да бъде прикован с главата надолу, тъй като не се считал достоен да бъде разпнат като своя божествен Учител.

 Свети апостол Павел отначало се наричал Савел. Роден в киликийския град Tapс, получил прекрасно образование. Негов учител бил Гамалиил. Възпитан в строги фарисейски правила, станал ревностен гонител на християните, свидетел на мъченическата смърт на свети архидякон Стефан. По пътя за Дамаск, изведнъж го огряла небесна светлина. Паднал на земята и чул глас: „Савле, Савле, защо Ме гониш?" В недоумение попитал: „Кой си Ти, Господине" и Спасителят му отговорил: „Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен" (Деян. 9:4-5). След това приел кръщение от апостол Анания и оттогава станал ревностен проповедник на Евангелието, предимно между езичници. Претърпял жестоки страдания, затворнически окови и смъртна опасност в различни житейски ситуации, заради любовта си към Христа и човеците. Любовта му била безпределна. По думите на свети Йоан Златоуст: „по-широка от море, по-силна от огън”. Написал 14 послания до различни църкви и свои ученици. Заради самоотвержената си проповед бил осъден на смърт, подобно на свети апостол Петър, при император Нерон. Но като римски гражданин бил посечен с меч.

 Възлюбени братя и сестри, днес ние, подобно на Петро-Павловите съвременници, се удивляваме и недоумяваме на какво се дължи необикновеният успех на апостолското им благовестие. В светлината на историческите условности разбираме, че то устоя, защото бе основано на Божествената истина (1 Кор. 7:14; Еф. 4:21).

 Свети апостол Павел пише: „Ние сме силни не против истината, а за истината"(2 Кор. 13:8). Защото тя е Самият Христос Господ, Който винаги побеждава. Светите апостоли победиха света и човешката мъдрост, защото сами бяха убедени в онова, което проповядваха и живяха, според него. Отрекоха се от всичко земно, доброволно приеха скърби и гонения и запечатаха истинността на своята проповед със собствената си смърт.

 Успехът на апостолското благовестие е заложен в това, че Бог винаги беше с тях, според както им обеща (Мат. 28:20) и подкрепяше словото им с личби, с освещаващата сила на благодатта. Затова и свети апостол Павел свидетелства: „С благодатта на Бога съм това, което съм... “(1 Кор. 15:10).

 Нека и ние бъдем, според мярата на силите си, подражатели във вярата, любовта и живота на светите първовърховни апостоли Петър и Павел.

 С нашата благоговейна почит към тях и колосалното им дело, в подражание на богоустремения им живот, с молитвеното им застъпничество и човеколюбието на Господа Иисуса Христа, да бъдем и ние удостоени с венеца на правдата.