През втората половина на третия и първата половина на четвъртия век живял в малоазийския град Икония благочестив мъж на име Харитон.
При царуването на римския император Аврелиан (270 – 275 г.) било предприето жестоко гонение срещу християните.
Началникът на града узнал, че Харитон е християнин, и го повикал при себе си.
- Защо не се покланяш на боговете, които ние всички почитаме? – запитал го той.
- Не се покланям – отговорил Харитон, - защото те не са богове. Безумно е човек да им се покланя. Аз се покланям на вечния Бог, Творец и Спасител на света.
- За тоя дързък отговор – казал началникът – ти заслужаваш смърт. Заслужаваш смърт, защото хулиш нашите богове. Но аз ще ти простя, ако се разкаеш и им се поклониш. Ти трябва да им принесеш жертва и да поискаш от тях прошка!
Харитон заявил:
- Ако си уверен, че твоите идоли са действителни богове, ти не трябва да прощаваш на онзи, който ги хули, защото всеки е длъжен да държи за своя бог. Но те не са богове и ти напразно ми заповядваш да им се покланям. И знай, че никакви мъчения не ще ме заставят да се отрека от живия Бог. Аз повтарям с апостол Павел: “Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч”. Никога не ще се отрека от Бога и не ще се поклоня на твоите бездушни идоли.
Тия думи разгневили силно началника. Той заповядал да бият жестоко тоя смел изповедник. След това го отнесли едва жив в затвора. С Божия помощ Харитон скоро оздравял.
След това го подложили на нови, по-тежки мъчения. И накрай началникът го пратил на заточение.
Наскоро след това император Аврелиан умрял и наследникът му заповядал да бъдат прекратени гоненията срещу християните. Върната била свободата на затворниците. Заточениците видели отново родината си. Тия, които се криели по пещери и пустини, започнали да се събират отново свободно на молитва. Всички радостно благодарили на Бога, Който внушил на царя милост към християните.
Тогава бил освободен и Харитон.
Тежкото изпитание засилило още повече вярата у него. Той се отрекъл от света, за да посвети изцяло живота си на Бога.
Заминал за Йерусалим, за да се поклони на светите места. Но по пътя бил заловен от разбойници. Те го вързали и отмъкнали в своята пещера. Но като видели, че нищо нямал, оставили го в пещерата и тръгнали да търсят друга плячка.
Харитон се помолил и се предал покорно на Божията воля. И милостивият Бог му пратил неочаквано избавление. В пещерата пропълзяла отровна змия. Тя се напила от стоящия там съд с вино. След това повърнала обратно виното в съда. Но виното било вече отровно. Разбойниците се върнали. Били жадни. Изпили виното и тъй свършили живота си в страшни мъчения.
Харитон се освободил от оковите. В пещерата намерил голямо богаство, което разбойниците събирали в продължение на няколко години. Част от това богаство раздал на бедните и на църквите, а с останалата част основал тук манастир, който нарекъл Фаре. Самата пещера била обърната на църква. Събрали се много братя. Харитон написал за тях правила на монашески живот. Постоянно им давал пример на всички добродетели. Той бил милостив и страннолюбов, кротък и смиреномъдър. Обичал поста и въздържанието. Трудът бил за него почивка. Сиромашията си пазел като драгоценно богатство.
Като установил ред в манастира и повторил няколко пъти наставленията си към братята, Харитон им заповядал да пазят строго въздържание и безмълвие. Поискал от тях постоянно да се трудят и да се молят. След това им казал, че желае да остави манастира, за да живее самотно. Това огорчило много братята. Те се опитали да го задържат, но не успели. Харитон им поставил свой заместник, благословил ги и заминал.
Недалеч от Йерихон намерил пещера и се поселил в нея. Всичките си мисли насочвал към Бога. Денем и нощем пребъдвал в молитва и труд. Почти не си позволявал почивка. Хранел се само с корени и диви плодове.
Но скоро усамотението му било нарушено. Някои от братята на манастира Фаре зажалили силно за него и решили да го посетят. Харитон ги приел с радост. Мястото, гдето се подвизавал, станало известно и склонните към отшелнически живот почнали да се заселват около него.
Така Харитон построил втори манастир. Приложил в него същите правила, както в манастира Фаре. След това се отдалечил наново, още по-силно зажаднял да пребивава в безмълвие.
Но на Бога било угодно животът му да бъде полезен и за други. Тъй на мястото на неговото ново усамотение се повторило същото. Надошли при него нови поклонници, които искали да живеят като него. Харитон построил трети манастир и го устроил, както е бил устроил първите два.
Подир това се възкачил на висока планина и се поселил там. Оттам управлявал манастирите си. Братята идвали при него за съвети. Събирали се около него на големи групи. И той беседвал с тях за духовния живот, за пътя на човека към Бога.
Когато оставал свободен от грижи за братята, сам сред планината се отдавал на благочестиви размишления и пламенна молитва.
Преподобни Харитон Изповедник достигнал до дълбока старост. Най-после усетил приближаването на смъртта. Повикал игумените и монасите от трите манастира. Пожелал да ги уведоми за своята близка смърт и да им даде последни наставления. Дълбока скръб обхванала всички братя. В дълга беседа преподобният ги утешил. На опасенията им, че ще останат без върховен духовен началник, припомнил думите на Спасителя, Който обещал да бъде с вярващите в Него до свършека на света (Мат. 28:20).
Братята го запитали где иска да бъде погребан.
Той отговорил:
- Гдето искате, там отдайте праха на праха, защото земята е Господня; на Господа принадлежи всичко, което я изпълва.
Но братята му възразили:
- Не, отче свети! През своя живот ти построи три манастира. Всеки от тях би искал да има твоето тяло. И тъй, реши сам, за да не се яви между нас разпра!
Св. Харитон изпълнил желанието на монасите. За да избегнат несъгласия, казал, че иска да бъде погребан в първия манастир, построен на мястото на разбойническата пещера.
Подкрепян от братята, той дошъл до тоя манастир. Дал им последни съвети, благословил ги и починал тихо и безболезнено.
Св. Харитон се преселил във вечността на 28 септември 350 година.
От него е останал обредът на монашеското пострижение.
Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година.