Публикации
Днес светата Църква ни напомня за Страшния съд. Тя вече ни припомни смирената молитва на митаря: Боже, бъди милостив към мене грешника. Внуши ни да не се предаваме на падение, а като станем, подобно на Блудния син, да отидем при милосърдния Отец и да го молим да ни приеме като Свои наемници, понеже сме недостойни да се наречем Негови синове. Но тя още се страхува да не би някой по невнимание да е пропуснал тези уроци и поради ожесточение на сърцето да остане в своите грехове. Ето защо днес, като ни рисува картината на Страшния съд, тя още по-високо зове: „Покайте се“. Ето, Бог е определил един ден, който ще дойде и ще изнесе наяве тайните на тъмнината, ще разкрие сърдечните помисли и ще въздаде всекиму според делата. Тогава за грешниците не ще има пощада. Ще влязат в радостта на Господа само праведните и ония, които след падението са принесли искрено покаяние и са поправили своя живот. И тъй, спомняйки си за този страшен ден, нека престанем да грешим, нека се покаем и да вземем твърдо решение да живеем според заповедите на Господа.
- Отче, винаги ли грижите отдалечават от Бога?
- Слушай да ти кажа: Когато едно дете си играе и е погълнато от играта, дори не забелязва, че баща му е до него и го милва. Ако за малко прекъсне игрите си, тогава ще го усети. Така и когато имаме грижи, не можем да почувстваме Божията любов. Бог дава, а ние не можем да усетим това. Внимавай да не пилееш ценните си сили в ненужни грижи и суетни неща, които един ден ще се превърнат в прах. Тогава и телесно се уморяваш, и ума си разпиляваш безцелно, а след това по време на молитва отдаваш на Бога умора и прозявки, също като жертвата, която принесъл Каин (вж. Бит. 4:3-7). Тогава е естествено и вътрешното ти състояние да е Каиново, т.е. изпълнено с тревоги и въздишки, предизвикани от дангалака, който ще стои до теб.
-Не е ли по-добре, отче една работа да се върши по-бавно, но човек да запазва спокойствие в себе си?
-Да, така е, защото, когато човек се труди спокойно, опазва мира си и така освещава целия си ден. За съжаление не сме разбрали, че когато вършим бързо една работа, това ни изнервя. А работата, която се върши в нервно състояние, не се освещава. Не бива да си поставяме за цел да направим колкото се може повече и при това да бъдем напрегнати и притеснени. Това е демонично състояние.
Понеже съвременните хора не живеят просто, те са много разпилени. Захващат се за много неща едновременно и се изгубват в много грижи. Аз като свърша едно-две неща, тогава мисля за други. Никога не върша много неща наведнъж. Сега мисля да направя едно, свършвам го и после мисля да правя нещо друго. Защото, ако не свърша едното, а започна друго, нямам покой. Когато човек трябва да върши много неща едновременно, това го подлудява. Само от това, че мисли за толкова неща наведнъж, се разболява от шизофрения.
Най-древен неподвижен Господски празник е Богоявление, който се чества на 6 януари. Писмeните паметници, които споменават този празник в древната Църква, са оскъдни и късни – едва от IV в. Първото свидетелство за съществуването на подобен празник в Египет е от Климент Александрийски († преди 215 г.). Той пише, че последователите на гностика Василид, който учел, че при кръщението в река Иордан еонът спасител се въплътил в човека Иисус, са чествали на 6 януари Богоявлението като ден на явяването на месианството или божествеността на Христа.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |