Публикации
О, ако знаехме какво е Божието дълготърпение! Сто години били нужни за да бъде направен Ноевият ковчег (вж. Бит. 3:32 и нататък). Нима не можеше Бог да направи един ковчег за по-малко време? Но Бог оставил Ной да се мъчи сто години, за да разберат и останалите и да се покаят. Ной казвал „Вижте, ще има потоп! Покайте се!“ Другите му се подигравали. Казвали си: „Клетки някакви прави“ - и си вършели тяхното. И сега, ако рече Бог, за две минути може да разтърси целия свят и да го принуди да се промени, всички да станат вярващи и даже „супер“ вярващи! Как ли? Лека-полека ще завърти копчето на земетресението от 5-а степен по скалата на Рихтер на 6-а... на 7-а... На 8-а степен, когато жилищните блокове ще се люлеят като пияни, единият блок ще започне да бута другия. При 10-а степен всички ще кажат: „Съгрешихме! Молим Те, спаси ни“. Други пък може да кажат: „Ще станем монаси“! Щом обаче свърши земетресението, докато все още сградите се клатят по малко, но вече са спрели да падат, отново ще хукнат по веселби. Защото обръщането им няма да е от истинското покаяние, но просто ще кажат така, за да се избавят от злото.
През първите християнски векове не съществували богослужебни книги в днешния смисъл на думата. Богослужението било извършвано на основата на устна, многообразна традиция.
Сред най-рано появилите се богослужебни книги са молитвословите. Съдържанието им съвпада с днес използваните Служебник и Требник. Представляват поредица самостоятелни молитви, всяка от които носела свое заглавие. По-късно тези молитви били групирани и започнали да придобиват вид на последования. Под "чин" или "последование" разбираме текстове на формиращите го изменяеми и неизменяеми молитви и песнопения, подредени по определен ред.
От светското благополучие произлиза светският стрес
Колкото хората се отдалечават от естествения, простия живот и нарастват стресът и душевните тревоги на човека. И понеже се отдалечават от Бога, естествено е да не намират никъде покой. Затова обикалят така неспокойно, та дори и около луната - като ремъка на мотора около „паразитното колело“(1), понеже цялата ни планета не е достатъчна да обхване голямото им неспокойствие.
Днес не всички хора могат да намерят място в този свят. Ако някой пожелае да живее честно и духовно, не намира място в света.
Когато човек е чувствителен, а се намира в едно жестоко обкръжение и правят живота му черен, как да издържи? Или трябва да ругае и сквернослови и т.н., или да се махне. Но не може да се махне, защото има нужда да живее. Работодателят му казва: „Имам ти доверие, защото не крадеш, трябва обаче да слагаш и развалено сред хубавото. Сред хубавите бали сено трябва да сложиш и изгнили!“ Поставя го даже за началник, за да го задържи, но той трябва да постъпва така, защото в противен случай ще го изхвърлят от работа. Започва горкият да не може да спи, да взема приспивателни. Знаете ли какво теглят горките хора? С какви трудности, с какви насилия се сблъскват мнозина на работата си от началниците си? Почернят им живота. Да напуснат работа? Имат семейство. Да останат? Мъки. Ни тъй, ни инак. Ще му се на човек да се пръсне. Търпи, понася, бори се.
Виждал съм души, които са били онеправдани, но с добри помисли са изтърпели неправдата и благодатта се излива над тях още в този живот. Преди много години ме беше посетил един благочестив християнин, прост и добродушен, и ме попроси да се помоля Христос да просвети децата му, та когато пораснат, да не възроптаят срещу роднините му заради голямата неправда, която бяха извършили спрямо него. И ми разказва случая. Както забелязах, този човек наистина беше човек Божий.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |