Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон започва изграждането на величествената варненската катедрала, като през месец ноември 1879 г. е сформирана комисия, която да подготви построяването на новия храм в града. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства за строежа. Под председателството на митрополит Симеон комисията се събира през декември същата година и определя църквата да се съгради на площада при градския часовник.

 През месец август 1880 г. в града пребивава княз Александър І Батенберг. Той одобрява план за стоеж на църквата по образец на Петерховския храм в Санкт Петербург, но препоръчва да се промени избраното място за храма и да се изгради на празeн терен, където има по-голям простор и храмът ще се вижда от всички страни.

 На 22 август 1880 г. Негово Високопреосвещенство митрополит Симеон и духовенството отслужват молебен и водосвет. Негово Височество Българският княз Александър I пожелава лично да направи първата копка и да положи основния камък. Строителството на Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“ продължава до 1886 г. В изграждането на храма вземат учатие редица майстори. Значим принос има варненския майстор Янко Костанди, който строил и храм „Св. Николай“ в града.

 През май 1884 г. комисията възложила довършването на строежа на уста Генчо Кънев от Трявна. Храмът, представляващ трикорабна базилика с внушителни размери е завършен през август 1886 г. На 30 август 1886 г. е отслужена първата Божествена света Литургия. Божият дом има три престола, като северният е посветен на св. благоверен княз Александър Невски, а южният на св. Николай Мирликийски Чудотворец.

 След завършването на храма църковното настоятелство полага големи усилия за вътрешното обзавеждане и неговото изографисване, което продължава и през следващите години. Архиерейският трон бил поставен през 1897 г., по-късно бил изработен и иконостасът. През 1901 г. руският цар Николай ІІ дарява 42 по-малки и 3 големи икони, а през 1904 г. са донесени още осем икони за средните и северните врати. Подът на храма бил застлан с разноцветни керамични плочки през 1911 г. След четири години бил готов и балконът.

 През 1937 г., след кончината на митрополит Симеон, за Варненски и Преславски митрополит е избран митрополит Йосиф. През 1941 – 1943 г. била доизградена камбанарията (висока 38 метра) и куполите до днешния си вид, било направено парното и подменена покривната конструкция. За вдигане на камбаните били докарани две подемни машини от Англия, както и медните листове за покривната конструкция.

 Храмът е изографисан под ръководството на проф. Н. Ростовцев. Монтираните тогава полилеи са работа на резбаря П. Кушлев. В средата на 60-те години са направени витражите, като на големите южни прозорци са изобразени св. св. Кирил и Методий, а на северните са образите на св. Климент и св. Ангеларий.

 През 1989 г. на Варненската катедра е избран митрополит Кирил. През пролетта на 2000 г. обхванатите от патина медни кубета на катедралния храм са освежени и боядисани със златна боя, а през 2003 г. са реставрирани стенописите и е поставено външно осветление.

 На 26 декември 2012 г. с благословението на приснопаметния Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил във варненския катедрален храм „Успение Богородично“ е пренесена мозаечна икона на Пресвета Богородица „Геронтиса“ от манастира „Пантократор“ на Света Гора Атон.

 В храма се съхранява копие на Фануиловската чудотворна икона на св. вмчк Георги от Зографския манастир на Света Гора.

 През февруари 2013 г. православните християни в града посрещнаха икона на св. страстотерпец цар Николай ІІ Александрович и на неговото семейство, която беше пренесена от Петерхоф и бе поставена за поклонение във варненския митрополитски храм. За варненци това е много важно, защото императорът страстотерпец е ктитор на прекрасната катедрала и е дарил повечето икони и средства.

 По време на Седмицата на православната книга в град Варна беше представен документален филм за св. страстотерпец цар Николай ІІ Александрович от свещеник Олег Шилков от Екатеринбургска епархия на Руската православна църква, където е било унищожено в буквалния смисъл цялото царско семейство. Нещо потресаващо, защото това е случай, когато са използвани най-чудовищни средства (разчленяване, заливане с 80 литра киселина и изгаряне с огън), за да бъдат заличени всякакви следи и останки от светите страстотерпци и новомъченици.

 На 22 декември 2013 г., след кончината на митрополит Кирил, за Варненски и Великопреславски митрополит е избран Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан от членовете на Св. Синод в пълен състав. На следващия ден, 23 декември, в Катедралния храм „Успение Богородично“, в морската столица, той е тържествено въдворен на митрополитския престол на богоповерената му Варненска и Великопреславска епархия. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан продължава делото на своите предшественици по катедра в грижата за Митрополитския катедрален храм.

 През изминалите години бяха извършени ремонти и реставрационни дейности на централния купол на храма. Приключи реставрацията на стенописите в апсидата на централния олтар на храма.

 На 8 юни 2018 г. варненци посрещнаха с радост и трепет икона с образа на светителя-хирург свети Лука, Архиепископ Кримски и Симферополски, с вложена в нея частица от честните му мощи. Образът на светеца пристигна във Варна в късния следобед и бе тържествено посрещнат от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, множество духовници от града и Епархията и християни в Митрополитския катедрала.

 Иконата, с вложена частица от мощите на архиепископа-хирург, бе пренесена и дарена от Негово Високопреосвещенство Балтския и Ананиевски Архиепископ Алексий, придружаван от духовници от Украйна, с благословението на Негово Блаженство Киевския митрополит Онуфрий.

 Негово Високопреосвещенство митрополит Йоан стартира кампания за набиране на дарителски средства за възстановяване на покрива на катедрален храм „Успение Богородично“, тъй като цялата покривна конструкция на храма се нуждаеше от основен ремонт. Дъждовната вода се просмукваше в стените и унищожаваше стенописите на храма.

 В късния следобед на 7 май 2025 г., броени дни след тържественото честване на успението и църковната прослава на богоозарения български княз Борис – Михаил, в Митрополитския катедрален храм беше пренесена икона на благоверния български владетел.

 Лично Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан посрещна образа, изработен, украсен и поставен в кивот от иконописците Антония и Димчо Димчовски, известни със своите трудове, използвайки стари и забравени иконографски техники на старите майстори и работейки в традиционния византийски стил, от миниатюра до императорски икони.

 Благолепната икона беше завършена и пренесена в Митрополитската катедрала в морската столица на 1 май, давайки възможност на множество християни от епархията да се поклонят пред образа на светия Божи угодник както на Празничната патриаршеска вечерня в същия ден, така и на Съборната архиерейска света Литургия на 2 май. Тя беше пренесена и в Голямата базилика – Плиска, където Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски Митрополит Даниил отслужи молебен по повод бележитите чествания на 1160 години от покръстването на българския народ и 1170 години от създаването на българската азбука.

 Днес Катедралата „Успение Богородично“ е една от най-известните постройки във Варна и се е превърнала в един от символите на града. Всички минаващи покрай емблематичната за морската ни столица катедрала виждат нейния обновен и облагороден вид, резултат от продължилия повече от година и половина основен ремонт на покрива и фасадата, които цялостно преобразиха благолепния храм. Православните храмове са строени най-вече с дарения и доброволен труд на народа Божий. Ако ние не успяваме да построим такива величествени православни храмове днес, то поне имаме синовния дълг към нашите предци да ги поддържаме и опазваме от разрухата на времето.

---

 Адрес на Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“: гр. Варна, пл. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2.

 Председател на храма – иконом Стефан Николов: 089 356 2642.

 Телефон на храма: 052 613 005.

 Източник на архивна снимка: „Катедралната църква в първите години след построяването и през 1889 г. Снимката е с N 49 от общата поръчка на градската община за увековечаване на нови обществени сгради, паметни и исторически места.“ http://catalog.libvar.bg/.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•