Храм “Св. Атанасий” е старата митрополитска църква на Варна. В този си вид е построена през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. Това се разбира и от мраморната плоча, поставена над входната храмова врата със следния надпис на гръцки: “Старият храм на св. Атанас, който не са го по-напред съборили Марсовите бомби, опожарен на 1836 г. 15 февруари, се е възобновил на 1838 г. 29 август”. Употребеният израз “Марсовите бомби”, използващ асоциацията с почитания в древността езически бог на войната Марс, в случая картинно отразява разрушенията на някои сгради във Варна по време на Руско-турската война 1828 –1829 г., при които обаче храмът остава непокътнат.

 Изгорялата църква е била по-малка и подобна на сегашния старинен храм ”Успение Богородично” (известен сред варненци като Малката Богородица). Нещастието обединява цялото варненско население, което ентусиазирано участва в събирането на средства за построяването на нова.

 Само за две години, на мястото на стария, се издига голям, прекрасен и величествен за времето си Божий дом, като заедно с него се построява и сградата на митрополията и две училища.

 Храм “Св. Атанасий” бил истински духовен и архитектурен брилянт, будещ възхита и преклонение както сред варненци, така и сред гостите на града. През 1871 г. видният румънски поет, публицист и обществено-политически деец Чезар Болпак посещава Варна и пише: “Гръцката митрополия във Варна (има предвид храм “Св. Атанасий” ) превъзхожда всички наши църкви в Букурещ по големина, по чистия си византийски стил, по своето изкуство и по богоугодността, която се излъчва от нея. Тази голяма църква с едно широко помещение за жените, беше така пълна чак до олтара, че не можеше да се диша. И църковният хор също беше пълен”.

 Още едно доказателство за значимоста на църквата “Св. Атанасий” и че тя е старата катедрала на Варна, е фактът, че в северния кораб на храма под пода има крипта (гробница), в която са били погребани гръцките митрополити Захарий (1821 г.), Порфирий (1864 г.) и Григорий (1906 г.). По късно техните кости са пренесени и погребани в митрополитската алея на старите Варненски гробища.

 Един от ярките свещенослужители в храм “Св. Атанасий” е варненският митрополит Йоаким. Той е избран от варненската катедра за Солунски митрополит, а оттам и за Вселенски Патриарх и като такъв никога не скъсва връзката си с варненската православна общност.

 В храма служат гръцки духовници до 1914 г., когато е предаден на Варненската митрополия. От 1914 до 1920 г. стои затворен и в него не се служи.

 През 1920 г. Варненският и Преславски митрополит Симеон благославя и разрешава в църквата да служат руски свещеници и да обгрижват руската общност, имигрирала във Варна след революцията през 1918 г. Предстоятел става протоиерей Иоан Слюнин - високоинтелигентен и ерудиран свещеник. Храм “Св. Атанасий” изпълнявал енорийски функции не само за руснаците, но и за всички живеещи в квартала.

 С течение на годините руската общност намалява и става все по-трудно обгрижването на този голям храм. С решение на Светия Синод на Българската Православна Църква от 1.01.1939 г. той започва да се обгрижва от българско духовенство. Първият български предстоятел на храм “Св. Атанасий” е свещеник Мирон Райчев, който заварва църковната сграда и околностите ѝ в окаяно състояние. Църковното настоятелство не наследява никакви парични средства. За две години със свръхусилия и с паричната помощ на варненци бива подобрена храмовата постройка и околностите ѝ. Отец Мирон заедно с настоятелите полага големи усилия и за съживяване на църковния живот в енорията. Създава се Енорийско Православно Добротворно Просветно Братство “Св. Атанасий”, което започва да развива богата дейност.

 През 1948 г. новата власт решава да събори намиращата се наблизо (днес се пада в границите на римските терми) малка църква, посветена на Св. вмчк Георги. Престолът и храмовата икона на Св. вмчк Георги се пренасят в “Св. Атанасий”. Иконата днес не се намира в храма, но престолът е поставен в южната част на олтара и на него винаги се служи на Гергьовден, който се счита за втори храмов празник.

 Дори и в трудните атеистични времена християните от енорията не спират да посещават службите в любимия си енорийски храм. С министерско постановление от 1961 г. храм “Св. Атанасий” преминава към Народния музей - отдел “Възраждане”. На последната света Литургия в храма християните не сдържат сълзите си. Постепенно храмът, освен като музей, в който е подредена експозиция от 80 ценни икони, започва да се използва и като концертна зала, като олтарът му бива превърнат в гримьорна.

 Но “Бог поругаван не бива”. Идва отново времето на възкресението на този прекрасен Божий дом. С Министерска заповед от м. юли 1991 г. храм “Св. Атанасий” е върнат на Варненска и Преславска Митрополия. След тридесетгодишно прекъсване Варненският и Преславски Митрополит Кирил извършва чина на обновлението и отслужва първата света Литургия.

 През 2014 г. с благословението на Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан и по инициатива на църковното настоятелство в храм “Св. Атанасий” е пренесено копие на чудотворната икона на Пресвета Богородица Всецарица от Света Гора и копие на Молдовската чудотворна икона на св. вмчк Георги от Зографския манастир на Света Гора, което е дарено от братството на светата обител за утешение на вярващия народ.

 След края на светата Литургия в неделен ден и на празник, за поклонение се изнасят частица от Честното Дърво (св. Кръст Господен), свети мощи на Св. Йоан Златоуст, Св. вмчк Димитър Солунски, Св. Флавиан Патриарх Константинополски, Св. мчк Дасий Доростолски, Св. мчк Виктор Кесарийски, Св. мчк Карп, Св. мчк Юстин и мощи на други светци.

 Днес храм “Св. Атанасий” развива широка просветна дейност. Към него действа неделно училище и школи по изкуства. Занимания по пеене, изобразително изкуство, актьорско майсторство, вероучение и иконопис се предлагат за деца, имащи интереси в тези области. На официалната интернет страница на храма: http://www.sv-atanasii-varna.org/, можете да откриете допълнителна информация за храма, неговата история, енорийския живот, печатните издания и инициативите, които се провеждат в него.

 Църквата отбелязва своя храмов празник на 18 януари. През месец август 2018 г. храмът отбелязва 180 години от своето построяване.

• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
• 
•