Негово Високопреосвещенство Варненският и Преславски митрополит Симеон започва изграждането на величествената варненската катедрала, като през месец ноември 1879 г. е сформирана комисия, която да подготви построяването на новия храм в града. Първата задача на комисията била да определи мястото, както и да събере средства за строежа. Под председателството на митрополит Симеон комисията се събира през декември същата година и определя църквата да се съгради на площада при градския часовник.
През месец август 1880 г. в града пребивава княз Александър І Батенберг. Той одобрява план за стоеж на църквата по образец на Петерховския храм в Санкт Петербург, но препоръчва да се промени избраното място за храма и да се изгради на празeн терен, където има по-голям простор и храмът ще се вижда от всички страни.
Разположен на кръстовището на булевард „Сливница“ и улица „Отец Паисий“ строежът на величествения храм в морската столица започва през 2009 година, когато блаженопочиналият Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил полага основния камък за изграждането на нов храм посветен на преподобномъченик Прокопий Варненски.
Сградата на храма представлява кръстокуполна трикорабна базилика с външни размери 26 на 23 метра. При проектирането на архитектурата на храма за спазени всички задължителни по канона изисквания, както и са съобразени възприятията на вярващите за духовност, чистота и божия промисъл.
Градежът на храм „Света Параскева Петка“, известна на варненци само като „Света Петка“, започва през 1901 г. Полагането на основния камък е станало тържествено при отслужване на молебен от Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Симеон в съслужение с варненски свещеници. На 17 октомври 1906 г. е положен св. Антиминс и се отслужва първата божествена служба. Тържеството е от общоградски характер, а на службата са поканени учащите от градските училища.
Храм „Св. Атанасий“ е старата митрополитска църква на Варна. В този си вид е построена през 1838 година на мястото на изгорелия две години по-рано древен храм. Това се разбира и от мраморната плоча, поставена над входната храмова врата със следния надпис на гръцки: „Старият храм на св. Атанас, който не са го по-напред съборили Марсовите бомби, опожарен на 1836 г. 15 февруари, се е възобновил на 1838 г. 29 август“. Употребеният израз „Марсовите бомби“, използващ асоциацията с почитания в древността езически бог на войната Марс, в случая картинно отразява разрушенията на някои сгради във Варна по време на Руско-турската война 1828 – 1829 г., при които обаче храмът остава непокътнат.
Старинен храм „Успение на Пресвета Богородица” се намира в централната част на града, в така наречената гръцка махала. Историческите сведения за този храм, сочен за най-старият, действащ във Варна, са доста оскъдни. Едни от малкото извори, свързани с неговата богата история са два надписа върху каменни плочи в храма. Първата плоча е със следния надпис на гръцки език: „Устрои се този храм на пресветата наша Богородица, с помощта и разноски на всички благочестиви християни на този град през 1802 г.” Единственият проблем е погрешно изписаната (разчитана) втора цифра на годината – 8 вместо 6. Това се дължи на проблем при издълбаването на камъка. Според Г. Димитров (Цит. съч, с. 82) в камъка е издълбано турското 6, на което се дължи кавичката и приликата му с 8.
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |