Πо въпроса за построяването на храм „Свети Николай“ пише йеромонах Инокентий Софийски във вестник „Известник“ от януари 1910 г. на основание на документи от архива на руския Свети Синод:
„През 1858 г. се откри във Варна руско вицеконсулство. Първи вицеконсул е А. В. Рачински, человек горещ закрилник на българските интереси. Благодарение на своята умелост и тактика той сполучи да извоюва правото, щото да се чуе славянско богослужение в една от църквите на град Варна, които през онова време са в ръцете на силните на деня – гърците“.[1]

През втората половина на XIX век българите във Варна отбелязват възраждането на българщината в града. Отслужва се първата света Литургия на църковно-славянски език, организира се първата българска община и се открива първото българско училище.
Макар че имали самостоятелно училище, българите продължавали да се намират под ръководството на гръцката митрополия в града. Скоро обаче те преустроили долния етаж на българското училище в църква, която нарекли „Св. Архангел Михаил“. Общината наричана дотогава училищна, веднага била преименувана на църковно-училищна. Тя направила свой печат с надпис: "Българска народна черква във Варна".
Новоизградената църква „Св. вмчца Марина“ се намира на около 4 км северозападно от центъра на град Варна, в местност „Пчелина“.
Първа копка е направена на 12 май 2006 г. от блаженопочиналия Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил. Изграждането на храма започва през същата година в частен имот, предоставен от местния бизнесмен Иван Иванов. Изборът на име за храма не е случаен, защото на около 700 м от него се намира местността „Света Марина“, където са останките на Царския манастир „Света Богородица“.
На 21 октомври 1921 г. семейство Илия и Деспа Трошеви подават заявление в светата Митрополия, с което обявяват, че даряват свободно място за построяване на храм.
През 1922 г. е направена първата копка, която била осветена от Негово Високопреосвещенство Варненския и Преславски митрополит Симеон. Строежът стига само донякъде и спира поради липса на средства. Отново се намесило семейство Трошеви, което дарява 30 000 лева за продължаване на градежа.
Това е един от най-малките храмове във Варна, но е сред най-старите оцелели по възраст. Малката църква, строена като семеен параклис, e с основи, които датират от XIV век.
Храмът „Св. прпмчца Параскева“ е построен през 1785 г. по времето на тогавашния Варненски гръцки митрополит Филотей, със средства на гръцката фамилия Роде. Роде бил търговец и пренасял стоките си с кораб по пътя Венеция – Цариград – Варна – Кюстенджа. При едно от пътуванията си попада в морска буря и дава обет, че ако оживее, ще построи храм в чест на света Параскева. След благополучното си завръщане, гръцкият търговец изпълнява обещанието си – закупува място за строеж на църква срещу къщата си (къщата съществува и до днес, в нея се помещава Музеят на историята на Варна). Предвид забраните за строителство във височина на християнските храмове в годините на турското робство, църквата е вкопана в земята с четири стъпала.