На 25 септември 2021 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан взе участие в празничната програма на град Добрич, която започна със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя в памет на загиналите за свободата на Южна Добруджа в Мемориалния комплекс "Военно гробище–музей, град Добрич". Заедно с Архиерея бяха духовници от Добричка духовна околия и град Варна.

 Като празник на града 25 септември се чества от 1990 година, когато официално е отбелязана 50-годишнината от присъединяване на Южна Добруджа към България и с Указ на президента на Република България е възстановено старото име на града – Добрич[1].

 Митрополит Йоан започна словото си с думите: „Намирайки се на мястото на вечния покой на тези човеци, които отдадоха живота си и го загубиха за устояване на принципи свещени, ние имаме дълг – православен, духовен, морален, а защо не и патриотичен, започвайки тържеството на град Добрич със заупокойната молитва в упокоението и разбирането, че пред смъртта никой не може да бъде велик и че пред подвига на тези човеци Църквата винаги пази живата памет за своите покойни чеда – вождове и воини, паднали на бойното поле за вярата и освобождението на нашето Отечество“, заяви Негово Високопреосвещенство и допълни: „Пребивавайки на това място на вечния покой, ние разбираме големия трагизъм, който се осъществява в онова историческо време, в началото на XX в., поредицата от войни и разбираме, че всъщност една от най-големите злини за човечеството са военните конфликти и войната“.

 Архиереят обърна внимание на огромния трагизъм православни човеци с една вяра да имат война помежду си. Той отбеляза, че „чувството на националност, на патриотичност са важни чувства и човек трябва да ги носи в сърцето си, но тези чувства да не достигат до краен национализъм и шовинизъм, и въобще до крайности от една страна, нито пък до другата крайност на нихилизма и анархията. Човек трябва да намери тази златна среда и това, което е най-подходящо за едно държавническо, политическо, морално и нравствено развитие на една държава, основана на осмислянето и огромного значение на нашата вяра и причислението ни към светото Православие“.

 Сред официалните лица бяха г-н Йордан Йорданов, кмет на Община град Добрич, г-н Васил Карапанчев, областен управител на Област Добрич, г-н Нивелин Радичков, председател на Общински съвет Добрич, г-н Владимир Климанов, Генерален консул на Генералното коснулство на Руската федерация във Варна, г-н Мурат Анъл, вицеконсул на Генералното консулство на Република Турция в Бургас, Флотилен адмирал Георги Пенев, заместник-командир на Военноморските сили. Сред присъстващите бяха и множество почетни граждани, военноинвалиди, военни от запаса и други.

 Негово Високопреосвещенство благопожела на всички добричлии да бъдат достойни човеци, да проявяват винаги своята човечност към ближния и „помнейки всички исторически обстоятелства, учейки се от тях, да имаме онова смирение и поведение, което никога повече да не ни доведе до такива сериозни военни конфликти“.

 Основни акценти в честването на празника тази година са: Общоградско поклонение на Военното гробище в града, тържествена сесия на Общинския съвет и обявяване на почетни граждани на Добрич в Художествената галерия, както и валидиране на пощенска марка на тема: "160 години от рождението на ген. Иван Колев" – съвместно с Български пощи ЕАД.

 Военното гробище е създадено през 1916 г., когато се води сражението за град Добрич, останало в историята като Добричка епопея (5-7 септември 1916 г.). При боевете тогава са загинали около 1100 български войници, по голямата част от които са погребани край града. През целия военен период между 1916-1918 г. на територията на гробището, в единични и братски гробове, са положени около 3500 воини от 6 национални армии, 10 народности и 6 вероизповедания. Със заповед на Заместник-министъра на културата от 21 март 2019 г. Мемориалният комплекс е обявен за обект с национално значение[2]. Днес за паметните боеве при Добрич напомнят каменните надгробия, експозицията „Добричката епопея 1916 г.“, алеята на знамената, вечният огън и параклис-костницата "Св. Архангел Михаил", изградена през 1921 г. и изографисана от известния добрички живописец Никола Тахтунов[3].


 Какво празнуваме на 25 септември?

 След подписване на Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Това положение продължава до 1940 г., когато е подписан Крайовския договор и Южна Добруджа е върната на България.

 Крайовският договор е подписан в гр. Крайова на 7 септември 1940 година и е между България и Румъния. Условията на договора налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така над 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората Балканска война през 1913 г. са принудени да напуснат и да се преместят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

 На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич[4].

[1] В: http://www.dobrich.org/bg/info_pages/80-ден-на-добрич.

[2] В: https://www.dobrich.bg/bg/news/5274-мемориалният-комплекс-„военно-гроб.

[3] В: https://opoznai.bg/view/voenno-grobishte-muzei-dobrich.

[4] В: https://www.dobrich.bg/bg/news/5947-денят-на-добрич-–-25-септември-e-празнич.

Изготви: Георги Великов

         

 

Нагоре