На 19 декември 2021 г. Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан посети град Велики Преслав и възглави светата Литургия в храм "Св. апли Петър и Павел". Заедно с него съслужиха архимандрит Константин (Вергов) – игумен на манастир "Св. Пантелеймон", местност Патлейна, ставрофорен иконом Неделчо Неделчев, иконом Николай Николов – председател на храма домакин, свещеник Венцислав Георгиев, митрополитският дякон Любомир Георгиев и дякон Яньо Петранов.

Неделното богослужение събра множество християни в благолепния храм, посветен на светите първовърховни апостоли. Сред присъстваите бе инж. Янко Йорданов – кмет на Община Велики Преслав.

Богослужбата бе песенно украсена от клиросните певци Тодор Тодоров и Александър Александров. Преди началото на светата Литургия митрополит Йоан пострига Пламен Денев и Хенри Робъртмод в първата степен на свещенството – четец, певец и свещеносец.

В проповедта си Негово Високопреосвещенство запозна присъстващите с богослужебни текстове, които ще прозвучат в навечерието на радостния за целия свят празник Рождество Христово, а и през целия период на предпразненството на празника.

Празникът Рождество Христово е учреден от Римската църква около 330 г. Скоро почти целият Изток възприел новия празник. Във Византия се оформил литургически новият празник, като бил взет за модел съществуващият в общи линии празник на Възкресение Христово и на Богоявление. Скоро към празника Рождество Христово прибавили един подготвителен неделен ден, наречен тогава Неделя на св. Отци. Под св. Отци тук трябва да се разбират не отците на Църквата, а предците по плът на Господа Иисуса Христа, и по-специално праотец Авраам. По-късно тази тема била разширена и обхванала всички праведници от Стария Завет, предци на Христа. Църквата е наредила на тоя ден да чете евангелието на св. апостол и евангелист Матей за родословието на Христа и апостола за пострадалите за вярата си мъже от Стария Завет (Евр. 11:9-10, 17-23, 32-40). По подобие на Великден тя постепенно увеличила подготвителните седмици, прибавила и втория неделен ден преди Рождество към подготвителния период, включвайки го към старата тема. Така неделите на св. Отци станали две. За да се различават, старата била наречена Неделя преди Рождество Христово, а новата – Неделя на св. Отци. За да не се смесва с неделите на св. отци от Вселенските събори, тя била наречена Неделя на св. Праотци. За нея било избрано евангелското четиво за голямата вечеря, в която заедно с Авраам ще седнат мнозина от Изток и от Запад, но не и званите синове на Израиля (Лука 14:16-24). За да се обогати темата на тази неделя, св. Църква ѝ прибавила паметта на свети пророк Даниил и на тримата отроци (17 декември). Още по-късно към горните две недели била прибавена и третата преди Рождество Христово, като за нея определили евангелското четиво за излекуването на жената с немощния дух, която била "дъщеря Авраамова" (Лука 13:10-17). Предпоследният етап при оформянето на предпразненствения период на Рождество Христово е включването към него на целия месец декември. Темата си останала адвентна, затова дните на този месец били посветени на пророците: 1 декември – на св. пророк Наум; 2 декември – на св. пророк Авакум; 3 декември – на св. пророк Софония; 16 декември – на св. пророк Агейл; 17 декември – на св. пророк Даниил и на Тримата отроци. Най-после, по подобие на Великденския пост, и тук бил въведен пост, който първоначално бил едноседмичен (съвременният строг пост от 18 декември), а от VII в. четиридесетдневен, започващ на 15 ноември[1].

Варненският и Великопреславски митрополит отбеляза в проповедта си, че честата изповед и сърдечното, искрено покаяние са изключително важни в днешното време на изпитания. Той заяви още:

„В днешно време има едно изречение, което не трябва да забравяме. Когато Христос общува с човеците, Той винаги им говори и казва нещо съществено: „доколкото сте сторили това – доброто има предвид – на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Тоест, ако сте ги нахранили, ако сте ги напоили, ако сте ги посетили в болница, в тъмница, ако сте им казали блага дума в скръбта им, ако сте видяли болен или всичко онова, което е със социална насоченост, доколкото сте го сторили на някой от ближните, "Мене сте го сторили". Ето това не трябва да забравяме никога“.

Архиереят допълни още, че „ако тази сатанинска болест нарави нещо злокобно, то е, че отдели човек от човека. Разсипа общността, разсипа събранието. И при тази ситуация болящият много пъти не може да получи своето последно напъдствие – Изповед и свето Причастие. Не може да го получи... И нещо повече – внезапно си отива... най-неочаквано. Добре е, виждаме го и внезапно си отива от тоя свят. Тоест ние това трябва да го разбираме като нюанс. Трябва да го разбираме християните, да го усещаме, че значи ние имаме дълг: щом сме в храма Господен – слава Богу! Щом сме на крака и сме живи – слава Богу! Това е велико чудо. Не е нужно да легнем на болничния одър, за да го разберем. И затова всеки в тези благодатни времена на пост, на молитва, на възможност да отиде в храма нека да има честа изповед. Да мислим така, както свети апостол Павел казва: "всеки ден умирам" (1 Кор. 15:31). Той говори за разпъването на страстите и похотите у себе си, у тялото човешко, но и мисълта за смъртта“.

Архиереят поздрави отците в град Велики Преслав, както и жителите на града, благопожелавайки на всички здраве, духовни успехи и сили.

[1] Чифлянов, протопр. проф. Б. Православна литургика. С., 2008 г., с. 95-96.

Изготви: Георги Великов

         

 

Нагоре