На 9 март, 1 Неделя на Великия пост – Православна, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави празничната богослужба в Митрополитския катедрален храм „Успение Богородично“. На тържествения ден, посветен на победата над ереста на иконоборството, множество християни приеха Пречистите Тяло и Кръв Христови.
В първата неделя на поста първоначално се чествала паметта само на пророците, вероятно свързана с темата от предната неделя, т.е. с темата за грехопадението на прародителите Адам и Ева. Затова намираме богата химнография, посветена на пророците. Апостолът (Евр. 11:24–26, 32–40), който ни разказва за борбата на пророците, както и евангелието (Иоан 1:44–52), което повествува за познаването в лицето на Иисус от Назарет предречения от пророците Месия, са избрани с оглед на горната тема. Победата над иконоборската ерес и възстановяването на иконите при императрица Теодора през 843 г. дали повод на св. Църква да учреди нов празник, който да възпоменава триумфа на Православието над иконоборската и другите ереси. Този празник бил поставен в първата неделя на поста, която била наречена Неделя на православието.[1]
Борбата срещу иконоборската ерес довежда до провеждането на Седмия Вселенски събор – 787 г., отбеляза Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит. Той допълни, че „след като премина тази ерес, светата Църква мъдро определи да има такъв празник в чест на светото Православие, което да бъде тържество и в което да си спомним от една страна всички трудности, през които премина светата Църква през седемте века, когато трябваше да се бори с отделни ереси, а те не са никак малко“.
Архиереят говори и за изнасянето на светите икони по време на великия вход и в края на светата Литургия, а също и за правенето на литии около храмовете с тях. Той насочи вниманието на присъстващите и към една силно изразена черта между всички ересиарси – гордостта. „Затова са много важни думите на свети Григорий Богослов, които казва в едно от своите произведения, а именно, че който иска да бъде богослов, той е длъжен да се научи да изпълнява Божиите заповеди и да не въстава против Божественото учение и Божествения порядък“, изтъкна Негово Високопреосвещенство.
„Ако се вгледаме в нашата действителност, ние ще видим, че има много хора, които претендират да са носители на истината и които са ръководители в определени лъжеучения, и които разделят стадото Христово, защото те са повлияни от модерна философия, от нова философия, нова антропология (наука за човека). Те са изключително горди човеци, прелъстени в ума си. Не могат да възприемат учението на Църквата и да разберат, че без нея няма спасение. Всички свети отци го говорят с един глас“, отбеляза още Архиереят и заяви: „Днес ние споменахме всички предстоятели на Поместните православни църкви в единство, в съгласие и в мир, и в тържеството на светото Православие, отправяйки молитва светата Църква да се справи с всички предизвикателства, които среща в нашата съвременност, за да може всеки един човек християнин, който изповядва Светата Троица, който вярва в Троичния Бог да може да даде отговор на своята вяра, на своята надежда и на своето упование“.
Митрополит Йоан благопожела: „Нека Бог, в първите дни на светата Четиридесетница и в тържеството на светото Православие, да ни дари със Своята благодат, за да можем правилно, твърдо и ясно да отстояваме Христовото учение, да четем Словото Божие, да се доверяваме на авторитета на светите отци, да не проявяваме високоумие, гордост и тщеславие, да вършим скрити добри дела и да се молим често и искрено. И така Бог ще ни дарува благодат, премъдрост, знание, сила, правилно разсъждение, за да не бъдем двоедушни, а за да бъдем утвърдени и да се борим с греховете си“.
Запис от празничната богослужба вижте на официалната страница на Варненска и Великопреславска света митрополия във Facebook: https://www.facebook.com/varnenska.mitropolia/videos/1757316598148983.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720324326379/.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 85.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |