Петата Неделя на Великия пост, посветена на преподобната Мария Египетска, която е дадена за пример на християните като велик пример на покаянието[1], събра множество християни във варненския храм „Св. Атанасий“, където Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Василиева Литургия.
Заедно с него служиха председателят на храма ставрофорен иконом Дончо Александров, епархийски съветник, иконом Божидар Янакиев и иконом проф. Теодор Стойчев. Песенно утринното богослужение украси сборна група от клиросни певци под диригентството на Тодор Тодоров, а светата Литургия от хора при благолепния храм.
В края на богослужбата Високопреосвещеният Варненски и Великопреславски митрополит произнесе слово, в което заяви: „Сега светата Църква възпоменава преподобна Мария Египетска, чието житие ние с вас добре знаем, защото то се чете цялото на пета Неделя на Великия пост и защото мнозина от нас нееднократно са чели това житие у дома си. Това е много трогателен разказ за жена, която прекарала своята младост в страсти, но после, вразумена с глас от Пресвета Богородица, оставила светския живот, отишла в пустинята и там в големи подвизи достигнала висока святост“.
„Често се случва да слушаме, че Мария Египетска била блудница, казано на съвременен език – проститутка. Но това не е така – в житието нищо не се казва за това. Обратното, разказвайки на стареца Зосима за своята младост, тя споменава, че прекарвала живота си блудно и виждала наслада в това да живее с различни мъже, но не взимала за това пари, а средствата за съществуване заработвала от предене. Тоест тя била една от тези млади жени (те и днес не са малко), които мисля, че щастието в човешкия живот се заключава в това да получат колкото може повече удоволствия: ако има някъде редом красив момък, то защо да не встъпят с него във физическа близост? Така мислят и мнозина младежи: ако има красива девойка, защо да не легнат с нея в постелята?“, изтъкна митрополит Йоан.
Архиереят заяви още, че „много често именно с това започва запознанството на младите хора един с друг. Така свободното поведение довежда до това, че когато пораснат, тези младежи и девойки искат да създават семейство, у тях това не се получава, защото те са се развратили, защото не знаят какво е целомъдрие и съпружеска вярност, защото за тях да изневериш на своя съпруг или съпруга, е така лесно, както е било лесно до встъпването в брака девойки да блудстват с младежи или младежи с девойки“.
„С една дума, според мерките на съвременния свят нищо особено не е имало в живота на Мария Египетска, преди тя да застане на пътя на покаянието. Тя била една от многото девойки, които живеели за свое удоволствие. Тя получавала удоволствие не само от мъже, но и от добра храна, от вино, от музика. За всичко това тя разказва на стареца Зосима, когато той я разпитва за нейния живот“, отбеляза Негово Високопреосвещенство и допълни:
„Преподобна Мария Египетска оставила заради Царството Небесно всичко, което имала, всички наслади на земния живот. Господ и Пресвета Богородица не ни призовават всички да отидем в пустинята, да се откажем от нашия земен живот, да се откажем от земните удоволствия. Светата Църква ни благославя да живеем в мир, но да помним, че Царството Божие е вътре в нас и че пътят към него за всеки човек е нелек, защото минава през самоотречение и покаяние, а покаянието за всеки от нас започва с това, че ние осъзнаваме греховността на своя живот, разбираме, че не всичко е за полза на човека, по думите на свети апостол Павел: „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно“ (вж. 1 Кор. 6:12)“.
В заключение на словото си Архиереят каза: „Не всичко, което ни предоставя околният свят, принася духовна полза. Пътят на покаянието, който започва с осъзнаване от човека на собствената му греховност, на собствената немощ, с осъзнаване на това, че начинът на живот според страстите и стихиите на този век не привежда към Царството Небесно, трябва да продължава за нас не само през Великия пост, но и през целия живот. Великият пост – това е време на усилено покаяние, когато Църквата ни призовава да преосмислим своя живот. Но това не значи, че щом постът свърши, а това ще бъде съвсем скоро, ние трябва да забравим за покаянието и да се предадем на страстите, да вкусваме в неограничено количество всякаква достъпна за нас храма, да приемаме алкохолни напитки и да слушаме всякаква музика. Не. Ние трябва да внимаваме над себе си, Ние трябва да следим за това нашият живот да бъде целомъдрен, това духовно просветление, което ние изпитваме в дните на Великия пост, да не ни оставя и тогава, когато постът свърши. Може би именно затова Църквата е установила празнуването на паметта на преподобна Мария Египетска към края на светата Четиридесетница: та ние още веднъж да се замислим за това какво значи покаяние, какво значи изменение на начина на живот и как ние с вас трябва да се движим по пътя към Царството Небесно. Амин“.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720324942789/.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 86.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |