
В Четвъртата Неделя след Неделя подир Въздвижение – на св. Отци от VII Вселенски събор – Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави светата Литургия в храма построен в чест на покровителя на морската столица – светия преподобномъченик Прокопий Варненски.
Множество християни участваха молитвено в неделната богослужба, която беше украсена песенно от сборна група от клиросни певци под диригентството на Тодор Тодоров.
В съслужение с Архиерея бяха председателят на храм иконом Георги Великов, свещениците Марин Тодор и Яньо Петранов и дякон Георги Нейчев.

Митрополит Йоан прочете слово, в което разясни литургийното евангелие (Лк 8:5–15):
„С четената днес притча за сеяча Господ Иисус Христос започва Своето благовестие за Царството Божие. Тази притча е една от основополагащите в Евангелието и затова Спасителят я тълкува на слушателите и последователите Си. Тя е своеобразно пророчество за възприемането на евангелското благовестие от човечеството. В нея Христос по особен начин разкрива тайната на зараждането на Царството Божие, на небесния живот в човешката душа.
Почвата са човешките души, които се раждат за небесно житие „не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки“, съгласно думите на светия апостол Петър (1 Петр. 1:23). Семето е благовестието за спасението чрез Иисус Христос. Това семе ще бъде сято до времето на Второто пришествие, когато това ще спре по думите на светия пророк Амос (8:11–12). Какво представлява нивата, на която се труди Сеячът? Господ ни разкрива четири вида почва на човешките сърца. При първата „едни зърна паднаха край пътя и бяха изпотъпкани“ (Лк 8:5). Зърното, което пада „край пътя“, не е заровено и става лесна плячка на птиците. Този вид почва е предобраз на невъзприемчивото сърце, което слуша Словото Божие, но му липсва желание и старание да го разбере и приеме.
Втората почва е камениста и падналите на нея зърна изсъхват без влага. Подобни каменисти места се срещат навсякъде из Палестина, където скалният грунт е покрит с тънък слой земя. Нейната дълбочина е недостатъчна, за да се вкоренят дълбоко семената. Те бързо повяхват и загиват от горещината. Каменистата почва символизира хората, чието сърце прилича на камък или скала – твърдо, непроницаемо, самозатворено, необичащо и необикнато.

Третата почва е нивата, в която избуяват тръни и заглушават добрите стъбла. Както обяснява Иисус, тези бурени са хилядите грижи, богатството и светските наслади, сред които мисълта за Бога бързо повяхва. В тълкуването си на притчата според Матея свети Йоан Златоуст подчертава, че Спасителят не казва „век“, а „грижите на този век“; не казва „богатство“, а „примамливото богатство“ (13:22). Ние не трябва да обвиняваме самите неща, но нашата извратена воля. Можем да имаме богатство, но да не се прелъстяваме от него; можем да живеем в този век, но да не се обсебваме от неговата суета. Проблемът на много хора днес не е толкова богатството и насладите, колкото „грижите“, крайната им заетост, амбицията за кариера, която не им оставя нито една свободна минута да помислят за Бога, за спасението си, за молитвата. При тях главното става второстепенно и второстепенното става главно.
При четвъртата, добра почва семето дава стократен плод. Това е пръстта, която е разорана, напоена, рохкава, дълбока, изчистена от бурени. Семето, което попада в нея, расте свободно и дава изобилен плод. На тази почва се уподобява разумното сърце, което е отворено за истината, слуша и възприема словото Божие, дава му възможност да израстне и да принесе плод в житницата на Христос. Блажени Августин смята, че християнинът, който стане мъченик, принася 100-кратен плод; този, който живее като „беден духом“, плодоноси 60 пъти; а този, който принася 30-кратна реколта, просто е спазвал Божиите заповеди. Ако ревнуваме за Бога и Неговото дело, ще бъдем по Неговото обетование „като напоена с вода градина и като извор, чиито води никога не пресекват“ (Ис. 58:11)“.
Фотогалерия: https://www.flickr.com/photos/201597754@N06/albums/72177720329615370.
Изготви: Георги Великов