На 14 февруари, който през настоящата църковна година е в навечерието на Неделята на Страшния съд – Неделя Месопустна, и в който ден светата Църква мъдро е отредила да се извърши една от трите заупокойни всеобщи служби и богослужения за всички починали православни християни, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Заупокойната света Литургия в храм „Св. Архангел Михаил“.
В съслужение с него бяха архиерейският наместник на Провадийска духовна околия и председател на най-стария български храм, свидетелстващ за духовното възраждане на българщината в морската столица иконом Георгий Стоименов и дякон Георги Нейчев.
Тук през 1862 година е построено първото българско училище във Варна. Няколко години по-късно първият етаж на сградата е преустроен в храм с името на Св. Архангел Михаил, където за първи път на 14 февруари 1865 г. варненци чуват литургията на роден език. Тук са посрещнати руските войници на 27 юли 1878 година, когато е освободена Варна.[1]
„Когато говорим за подобен род служба, си спомняме думите според свети евангелист Лука, изречени в неговото Евангелие: Бог „не е Бог на мъртви, а на живи, защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38). Тази мисъл, изразена в евангелски текст, е свързана с две други важни мисли изразени в Евангелието според Матея: „възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37–39). Тъй като Бог не е Бог на мъртви, а на живи и императивът „възлюби ближния си като себе си“, няма определени граници в земното битие на човека – никъде не е казано, че ние ще обичаме ближния само когато е жив. Ние ще го обичаме и тогава, когато се упокои в Господа. И в тази любов към ближния се явява тази непрестанна молитва на светата Църква, която изисква ние, усещайки връзката с всички свои православни християни – братя и сестри, близостта си към тях, било то духовници или миряни, след тяхната смърт да продължим тази молитва за упокоение на душите им. И тук, в този смисъл светата Църква определя подходящо време. Това са тези общи заупокойни служби, които ние наричаме Задушница и точно в прага почти, когато ще навлезем постепенно в подвига на покаянието, да си спомним за тези хора и да ги споменем отново и отново“, заяви Негово Високопреосвещенство в проповедта си.
Той откри моменти от Свещеното Писание, където ясно е посочено как се нарича смъртта: отхождане (2 Тим. 4:6); освобождаване на душата от тялото; сън на тялото; връщане на тялото в земята, а безсмъртният дух се връща при Бога (вж. Екл. 12:7). Човекът е безсмъртен, защото е богообразен, т.е. създаден е по образа на безсмъртния Бог. Получил духа от Бога, всеки човек е безсмъртен.
След това митрополит Йоан даде пример от разговор между православен духовник и протестантски пастор, по време на който православният духовник изтъкнал, че светата Литургия даром разширява Рая и поразява ада: „Божествената Литургия е вкусването на Царството Божие, познаване на божественото щастие, благоухание на Светия Дух, съзерцание на божествените тайни, опит на вечността, твърда надежда за спасение“.
Архиереят цитира още думите на свети Йоан Златоуст: „Не се съмнявай в това, че мъртвите получават духовна помощ, ненапразно се моли свещеникът или на проскомидията, или пред светия престол за упокоилите се в Христа с вяра в Богочовека Господа“.
Цялата проповед на Негово Високопреосвещенство вижте на официалния YouTube канал на Варненска и Великопреславска света митрополия.
След светата Литургия последва Панихида за всички починали патриарси, архиепископи, епископи, свещенослужители, монаси и монахини, както и за всички починали духовници, служили в значимия български храм, и за всички православни християни. Заупокойните песнопения бяха изпълнени от византийския хор „Мелодесос“ с ръководител Мартин Димитров.
[1] В: https://arhangel.bg/bg/aboutus.html.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |