На 23 февруари – първият ден на Великия пост, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави Великото повечерие и прочете първата част от покайния канон на свети Андрей Критски.
В единоцърквие отци и християни от енориите на морската столица се събраха в емблематичната варненска катедрала, за да участват във великопостното богослужение.
Светата Четиридесетница е период от църковната година, който обхваща цели седем седмици (48 дни), предшестващи великия християнски празник Възкресение Христово. Несъответствието между названието и числото на дните се дължи на факта, че този период асимилирал два различни по произход и цели постни цикъла на древната Църква: четиридесетдневния следбогоявленски пост и едноседмичния предпасхален пост.
Химнографията на св. Четиридесетница не е монолитна. В нея различаваме няколко слоя – по-древни и по-нови, йерусалимско творчество и цариградски студитски разработки и прибавки. Въпреки тази многоцветна мозайка, създадена от химнографи, живели в почти всички творчески епохи на Източната църква, в нея виждаме обща насока и поразяващо единство, което се дължи на факта, че този период и неговите цели били определени и оформени твърде рано.[1]
Великият покаен канон е голямо произведение, съдържащо поне 250 тропара, които свидетелстват за величието на Бога и онова покайно чувство, което трябва да има човек и да го предразположи към преобразяване на ума. Свети Андрей, който е уникална личност, е голям познавач на Свещеното Писание и много добър проповедник – около 40 слова са запазени от него, но това велико произведение безспорно е най-големият връх. Затова той е наречен велик покаен канон, несамо защото се изпълнява във Великия пост, но и защото е великата покайна прегръдка на светия отец.
„Когато слушаме църковните песнопения през този период, осъзнаваме, че в тях се отправят многобройни послания към вярващите християни с призив за духовна борба. Насърчавани сме да се подвизаваме, „препасвайки се с добрия подвиг на поста“ и да смиряваме плътта чрез въздържание“, заяви Негово Високопреосвещенство в своята проповед, допълвайки, че за да не се обезсърчим, постният период и самото духовно упражнение на поста се наричат сияен, радостен, преизобилно благодатен, пречестен, чист, време на веселие и др.
Митрополит Йоан отбеляза, че от една страна, светът с всичките си средства ни приканва и подтиква да следваме „широкия път“ на греха, а от друга страна, Църквата ни напомня, че истинската и трайна радост е пътят на скърбите и изкушенията. В нашия избор за Христос Църквата ни подава „ръка за помощ“. Великата Четиридесетница е училището на покаянието, което ще ни даде възможност да празнуваме Пасхата – края на старото и влизането в новото.
Цялата проповед на Архиерея вижте на официалния YouTube канал на Варненска и Великопреславска света митрополия.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 83.
Изготви: Георги Великов
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |
 |